Решение № 9554 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3382/2017 г.

Решение № 9554 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3382/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на В. С. Б., М. С. Б., Н. Х. Б., Н. М. Б., Н. С. Б., Г. Т. Б., Ц. А. Б. и втората - от А. Х. Б., срещу решение № 121/09.01.2017 г., постановено по адм. дело № 6829 от 2016 г. по описа на Административен съд С.-град, което се счита неправилно, с оглед което се претендира отмяната му. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват, представляват се от адв. И. В. Ответната страна - Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър град (СГКК) С., редовно призован, не се явява и не се представлява, не е изразил становище по жалбите. Ответните страни - И. С. З., М. С. Х., В. Р. Х., Г. М. В., Л. М. В., Н. И. А., Х. И. Ч., В. Б. Б., Н. С. П., М. С. В. и Б. С. Д., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Р. Р.. Същата изразява становище, че обжалваното решение е допустимо, а по същество - правилно и законосъобразно. В хода на първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, решението е постановено в съответствие с материалния закон. Счита за неоснователни и необосновани възраженията, направени и по двете касационни жалби, по доводите, изложени в писмения отговор. Претендира разноски, съгласно представен списък, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационните жалби. Сочи, че съдебното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - налице е хипотезата по чл. 53а, т. 1 от ЗКИР за извършване на изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри, без издаване на заповед. За да се произнесе, Върховният административен съд, Второ отделение, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни за производството страни, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях, което ги определя като процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са основателни. С обжалваното решение Административен съд - С. град, 40-ти състав, е приел, че по заявление № 01-20156/22.01.2015 г., подадено от А. Х. Б., за изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), за имот с идентификатор 68134.1942.1127, е налице мълчалив отказ на Началника на СГКК-С., който е законосъобразен, затова и жалбата на Баков срещу него е била отхвърлена, като е осъден подателят й да заплати разноски в размер на 600 лв. Посочено е в мотивите на съдебния акт, че за да продължи административното производство за изменение на КККР, състоящо се в нанасяне на частта от ливада от 5643 кв. м., находяща се в строителните граници на с. Б., м. Маруша, имот № 93, к. л. 638 от КП от 1950 г., възстановен на наследниците на С. Г. Б., е следвало жалбоподателят да предприеме последващи действия по съставяне на констативен нотариален акт за собственост на имот, възстановен по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. В хипотезата на заявление за изменение на КККР, свързано с нанасяне на имот, чието правон на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ, приложение намира разпоредбата на чл. 52 ЗКИР, според ал. 2 на който, за да бъде извършено исканото действие и се издаде скица на имота, следва в СГКК да постъпят данни за вписан по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР акт. Решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което се отмени мълчаливия отказ на административния орган. Правилно, с оглед установените по делото данни, проследени изцяло в съдебния акт относно датата на подаване на заявлението на А. Х. Б. за изменение на КК и КР и разменената във връзка със същото кореспонденция, административният съд е приел, че предмет на оспорване е мълчалив отказ за издаване на искания акт, както и, че жалбата срещу него е подадена в срок. Неправилен обаче е изводът, че отказът, в условията на чл. 52, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗКИР, е законосъобразен. От доказателствата по делото се установява, че с решение от 17.03.2006 г. по гр. д. № 2512/2004 г. на СГС, IIг с-в, на наследниците на С. Г. Б. (касационните жалбоподатели), е признато, по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, правото на възстановяване правото на собственост върху 1/2 ид. част от процесния имот, (като наследници на трима от общо шест низходящи на С. Б.), била им е издадена заверена скица от 17.04.2006 г. и удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ, а с решение № 6783/11.06.2010 г. на ОСЗ-Овча купел, е било възстановено правото им на собственост в съществуващи/възстановими, стари реални граници. С решение от 07.02.2013 г. на СГС, ВО, по в. гр. д. № 8818/2010 г., влязло в сила на 15.10.2014 г., (след определение № 342/15.10.2014 г., по гр. д. № 54/2014 г. на ВКС, II ГО), на основание чл. 108 ЗС, е признато за установено по отношение на "РС Проект" ООД, че Н. М. Б., М. С. Б., Н. С. Б., Ц. А. Б., Н. Х. Б., А. Х. Б., С. Б. Б. (заместен в процеса от своите наследници по закон В. С. Б. и Г. Т. Б.) и Б. С. Д., са собственици по наследство от С. Г. Б. и реституция, на 1/2 ид. част от ливада от 5643 дка, находяща се в строителните граници на с. Б., м. Маруша, имот № 93, к. л. 638 от КП от 1950 г., възстановена на същите с цитираното решение на ОСЗ-Овча купел, върху УПИ ХХХI-537, кв. 65 по плана на гр. С., м. Б., с площ от 1580 кв. м., като е осъден ответника да им предаде владението на държаната без основание част от описания имот. На 07.11.2014 г. от съдия в СРС е бил издаден и изпълнителен лист по реда на чл. 404-406 и чл. 408 ГПК, а видно от приложения Протокол за въвод във владение, той е бил извършен на 31.01.2017 г. С оглед тези данни, след като собствеността е призната и частта от имота е възстановена в стари реални граници, а влязлото в сила решение на СГС по иска по чл. 108 ЗС в случая, е разрешило вещно-правния спор по отношение на собствеността за участвалите в производството страни, то следва да се приеме, че настоящите касатори се легитимират като собственици на възстановената част от имота, предмет на това решение и същото попада в обхвата на съдебните актове по смисъла на чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Освен това, Решението на ОбСЗ - № 6783/11.06.2010 г., с което на наследниците на посоченото по-горе лице е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имота, е влязло в сила и по аргумент от чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, т. е., то удостоверява валидно правото на собственост, поради което липсва каквото й да е основание за прилагане на чл. 52, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗКИР, както е приел съдът. Видно от подаденото заявление, цитираните съдебни решения са били приложени и административният орган, в изпълнение на същите, е следвало да процедира изменението по реда и на основание чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР (изм. ДВ бр. 49/13.06.2014 г.), без издаване на заповед. Като не е съобразил казаното, административният съд е постановил неправилно решение, което е в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено, а делото като преписка - да се върне на СГКК, за продължаване на процедурата по заявлението за изменение на КККР. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение,