Решение № 5691 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 673/2021 г.

Решение № 5691 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 673/2021 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД на ДФ "Земеделие"/ - Благоевград, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Д. Г., против решение № 1764 от 17.11.2020 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 339/2020 г., с което е отменен издаденият от него Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/06/1/0.0.1998/2/01/04/02 с изх. № 01-013-6500/243/10.04.2019 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 300 лв. С твърдение за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди АУПДВ № 01/06/1/0.0.1998/2/01/04/02 с изх. № 01-013-6500/243/10.04.2019 г., както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. Ответникът – А. Б., осъществяващ търговска дейност като ЕТ "А. Б. – Т.", ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Хаджидимово, област Благоевград, [улица] – оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Д. Б. – Б. по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Благоевград е бил АУПДВ № 01/06/1/0.0.1998/2/01/04/02 с изх. № 01-013-6500/243/10.04.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Благоевград. С него на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 9 и т. 23 вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. /Наредба № 14/28.05.2015 г. / и чл. 9, ал. 1, т. 2, т. 9 и ал. 2, т. 8 вр. чл. 13, ал. 1 от договор № 01/06/1/0.0.1998 от 28.04.2016 г. е отказано напълно плащане на финансова помощ в размер на 24 447. 50 лв., представляваща второ плащане по посочения договор, и е установено на ЕТ "А. Б. – Т.", ЕИК[ЕИК] подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447. 50 лв., представляващо полученото първо плащане по договора, с лихва, следваща датата на изтичане на срока за доброволно плащане. Делото е разгледано повторно от административния съд по реда на чл. 226 АПК. С решение № 3996 от 13.04.2020 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 851/2020 г., е отменено първоначално постановеното от Административен съд – Благоевград решение № 2263 от 22.10.2019 г. по адм. д. № 649/2019. Върховният административен съд е приел, че съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. От значение за прилагането на този параграф не е датата на започване на производството по издаването на АУПДВ, а датата на издаването на наредбата, по реда на която се провежда кандидатстването и отпускането на помощта. В случая Наредба № 14/28.05.2015 г. е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 2/03.01.2018 г./, а производството по тази наредба относно договора на ЕТ "А. Б. – Т." е започнало преди 21.04.2016 г. и не е приключило поради изтичане периода на мониторинг /изтичането на срока, в който съответният бенефициент е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/. По изложените мотиви е приел, че в случая не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на този закон, а следва да се установи публичното държавно вземане по реда на ДОПК, както е процедирано от издателя на акта. Съдът е приел също така, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и е върнал делото за ново разглеждане с указания за разрешаването на спора по същество и излагането на мотиви за материалната законосъобразност на оспорения АУПДВ. Административният съд е приел за установени следните факти: На 28.04.2016 г. между ДФ "Земеделие" и жалбоподателя ЕТ "А. Б. – Т.", ЕИК[ЕИК] на основание чл. 28, ал. 6 от Наредба № 14/28 май 2015 г. и заповед за одобрение на заявлението за подпомагане № 03-010-РД/204 от 21.04.2016 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Благоевград е сключен договор № 01/06/1/0.0.1998 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР. Съгласно чл. 1 и чл. 3 от договора, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 895. 00 лв., която се предоставя на два етапа – първо плащане в размер на 24 447. 50 лв. в срок до два месеца от сключване на договора и второ плащане в същия размер – в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер /УИН/ на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14 от 28 май 2015 г. заявка за второ плащане, както и в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно изпълнението на бизнес-плана и установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес-план. В чл. 3, ал. 3 от договора е регламентирано, че заявката за второто плащане се подава не по-рано от 1 месец от изтичането на срока по чл. 6, ал. 1, според който ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план до 25.04.2018 г. В чл. 9 от договора са уредени случаите, в които фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане и му отказва изплащане на второто плащане. Първият транш от финансовата помощ е изплатен на ползвателя на 10.05.2016 г. С Приложение 1 към договора "Списък на критериите за подбор, по които ползвателят е получил приоритет" ЕТ е поел задължение да създаде 1 работно място през годините на изпълнение на бизнес плана, за което е получил 10, т. В таблица 7. 1. от бизнес плана е предвидено /В/ увеличение на средния списъчен брой на персонала за периода на изпълнение на бизнес плана – 1 като В = Б /среден списъчен брой на персонала, нает в стопанството, изчислен за период от една година спрямо месеца, предхождащ подаването на заявление за второ плащане/ със стойност 1 - А /среден списъчен състав на персонала, нает в стопанството, считане от датата на създаване на стопанството до месеца, предхождащ датата на кандидатстване/ със стойност "0". При подаването на заявката за второ плащане на 28.03.2018 г. ЕТ "А. Б. – Т. " е представил справка за средносписъчния брой на персонала, ведомости за заплати, трудов договор и платежни нареждания за платени осигуровки на наетия персонал за период една година преди месеца на подаване на заявката за второ плащане /м. 03.2017 г./ до м. 02.2018 г. В рамките на извършената от административния орган проверка по заявката за второ плащане въз основа на направени изчисления по съответната методика административният орган констатирал нарастване на средносписъчния брой на персонала в периода 01.03.2017 г. - 28.02.2018 г. от 0, 1958333, което е по-малко от заложеното едно работно място в Таблица 7. 1 към приетия за изпълнение бизнес-план. На 22.08.2018 г. административният орган изпратил до ЕТ "А. Б. – Т." писмо с изх. № 01-013-6500/565, с което го уведомил, че открива производство по издаване на АУПДВ за сумата от 24 447. 50 лв, представляваща получено първо плащане по договор № 01/06/1/0.0.1998 от 28.04.2016 г. Уведомителното писмо е връчено на оспорващия с известие за доставяне на 21.08.2018 г. В 14-дневен срок е постъпило възражение от него, заведено с вх. № 01-013-6500/655#1 на 11.09.2018 г., с което оспорва издаването на АУПДВ и представя нови доказателства. Административният орган е извършил допълнителна проверка, при която е отправил запитвания до Дирекция "Инспекция по труда" – Благоевград и до ТП на НОИ - Благоевград. От извършената справка в ТП "НОИ" - Благоевград е констатирано, че на 07.09.2018 г. е подадено искане с вх. № 1056-01-276 за издаване на задължително предписание за подаване и корекция на информация по чл. 5, ал. 1 КСО за лицето Ю. Ч. и е констатирано наличие на трудов договор с ЕТ "А. Б. – Т.", считано от 21.12.2017 г. След обсъждане на отговорите, възражението и представените с него доказателства административният орган е приел, че началото на трудовото правоотношение е от 21.12.2017 г., което не отговаря на условието по наредбата за създаване на едно работно място в рамките на целия отчетен период от 1 година спрямо месеца, предхождащ подаването на заявлението за второ плащане. Липсата на нает персонал в периода на изпълнение на бизнес-плана е възприето от органа в издадения на 10.04.2019 г. АУПДВ № 01/06/1/0.0.1998/2/01/04/02 с изх. № 01-013-6500/243 като неспазване на разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 2, т. 9 и т. 23, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 и ал. 5 от Наредба № 14/28.05.2015 г., както и задължението, уговорено в чл. 13, ал. 1 от договора. След обсъждане на приетата по делото експертиза, която според съда установява категорично, че е налице нарастване на средния списъчен състав на персонала на ЕТ с 1, съдът обосновава извод за материална незаконосъобразност на АУПДВ. В допълнение е посочил, че от мотивите на акта не става ясно как е изчислено нарастването на средносписъчния състав с 0. 1958333 за периода 01.03.2017 г. – 28.02.2018 г. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо и неправилно. Спорът между страните е за това изпълнил ли е ползвателят на помощта задълженията си, поети от него съгласно чл. 6, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от сключения с ДФ "Земеделие" договор, да изпълни изцяло представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключването на договора на 28.04.2016 г. до 25.04.2018 г. По-конкретно спорен е въпросът за изпълнението от жалбоподателя на бизнес плана в частта му по таблица 7. 1. Както беше посочено в таблица 7. 1. от бизнес плана е предвидено увеличение на средния списъчен брой на персонала за периода на изпълнение на бизнес плана – 1. Този среден списъчен състав следва да бъде единица, изчислен за периода от една година спрямо месеца, предхождащ подаване на заявление за второ плащане. Заявката за второ плащане е подадена на 28.03.2018 г. и периодът правилно е определен от административния орган в мотивите на издадения от него АУПДВ от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г. Съгласно определението в т. 31 от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г. "създаване на едно работно място" е увеличение на средния списъчен брой на персонала, деклариран към датата на кандидатстването, с един брой, изчислен съгласно Методиката за изчисляване на средния списъчен брой на персонала, утвърдена от Националния статистически институт за отчетен период от една година спрямо месеца, предхождащ подаването на заявката за второ плащане. Отделно от това, не е спорно, че в случая проектът е оценен при спазване на критерии за подбор по реда на чл. 13 от Наредба № 14/28.05.2015 г., в т. ч. критерия по чл. 13, ал. 1, т. 4 - проекти, при изпълнението на които се създават заетост и нови работни места. Във връзка с поетото задължение за създаване на 1 работно място през годините на изпълнение на бизнес плана жалбоподателят е получил 10, т. от възможните 12 според Приложение 1 към договора "Списък на критериите за подбор, по които ползвателят е получил приоритет". Според ал. 5 на чл. 13 от наредбата условието по ал. 1, т. 4 се счита за изпълнено, когато кандидатът е отбелязал в бизнес плана средния списъчен брой на наетия от него персонал за периода от създаване на стопанството до месеца, предхождащ датата на кандидатстване, и при изпълнение на дейностите по проекта планира увеличение на средния списъчен брой на персонала, изчислено съгласно Методиката за изчисляване на средния списъчен брой на персонала, утвърдена от Националния статистически институт /НСИ/ със Заповед № РД-07-21 от 31.01.2007 г. на председателя на НСИ, като в увеличението не се включва заетостта на кандидата/ползвателя физическо лице, на собственика на предприятието на кандидата/ползвателя ЕТ или на едноличния собственик на капитала на кандидата/ползвателя ЕООД. Вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, приета по делото, е дало заключение, според което изчислен по чл. 7, ал. 1 от посочената методика, средносписъчният състав на работещия по трудов договор персонал на ЕТ за периода 01.03.2017 г. – 28.02.2018 г. е 1 брой. Според изложеното в заключението и приложението към него средносписъчният състав е определен помесечно като за всеки един месец от процесния период от време е включено 1 лице, работещо по трудов договор. Това е така, защото вещото лице прави своето изчисление, приемайки, че на 01.03.2017 г. между ЕТ "А. Б. – Т." и Ю. Ч. е сключен трудов договор, според който Ч. е назначен на длъжността животновъд в условията на петдневна работна седмица и осемчасов работен ден с основна заплата 510 лв. Този трудов договор е прекратен според експерта на 21.12.2017 г. и на същата дата е сключен нов трудов договор при същите условия. Изплащано е трудово възнаграждение ежемесечно в размер на 397. 77 лв. с РКО. При така установените факти неправилно съдът е приел, че актът е незаконосъобразен поради липсата на изложени в него мотиви за това какъв точно е бил използваният от административния орган алгоритъм за изчисляване на увеличението на средния списъчен брой на персонала. Изложените мотив ясно сочат, че то е изчислено при съобразяване само на трудовия договор от 21.12.2017 г., тъй като няма сключен трудов договор за периода от на 01.03.2017 г. до 21.12.2017 г., обстоятелство, потвърдено и от вещото лице в проведеното открито съдебно заседание на 25.08.2020 г., в което е прието неговото заключение. Спорът между страните не е за това правилно ли е изчислено от административния орган увеличението на средния списъчен брой на персонала за процесния период от време, а има ли сключен между ЕТ "А. Б. – Т." и Ю. Ч. трудов договор за периода от 01.03.2017 г. до 21.12.2017 г. Както посочва касаторът, а и това е изложено в мотивите на акта и се установява от доказателствата, съдържащи се в административната преписка, към заявката за второ плащане от 28.03.2018 г. жалбоподателят представя: трудов договор № 1/21.12.2017 г., сключен на 21.12.2017 г. между него като работодател и Ю. Ч. като работник, назначен на длъжността животновъд; справка за приети уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ с вх. № 01388173101280/21.12.2017 г., ведомост за заплати за месеците декември 2017 г., януари и февруари 2018 г., платежни нареждания за внесени осигуровки за същия период. Едва след връчване на уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК за започване на административното производство по издаване на АУПДВ с изложени в него мотиви с подаденото срещу това уведомление възражение жалбоподателят представя: заповед № 1/28.08.2018 г., с която се отстранява допусната фактическа грешка в трудов договор № 1/21.12.2017 г., сключен с Ю. Ч., като се поправя датата след № 1 от 21.12.2017 г. на 01.03.2017 г., както и навсякъде в текста на договора, РКО за изплащане на трудово възнаграждение, ведомости за заплати, декларации обр. 1 и обр. 6, искане до директора на ТП на НОИ – Благоевград за издаване на задължителни предписания за подаване на редовни декларации обр. 1 и обр. 6 за периода м. март – м. ноември 2017 г. и коригираща декларация обр. 6 за м. декември 2017 г. за лицето Ю. Ч. В искането си Б. посочва: "Лицето е наето през м. 12. 2017 г. в изпълнение на бизнес-план по договор за финансиране от ДФ "Земеделие", но по указания от ДФЗ същото е трябвало да бъде наето от м. 03/2017 г.". В съдебното производство е прието като доказателство по делото писмо-изх. № 15205/01.09.2020 г. на директора на офис Благоевград на ТД на НАП – София, според което: Трудовият договор между ЕТ "А. Б. – Т." и Ю. Ч. от 01.03.2017 г. е деклариран на 27.03.2019 г. Прекратяването му на 21.12.2017 г. е декларирано на същата дата. Декларации обр. 1 за периода м. март – м. декември 2017 г. са декларирани на 08.05.2019 г. Задълженията във връзка с подадената обр. 6 са внесени. Така установените факти потвърждават извода на издателя на акта, че ползвателят на помощта е сключил трудов договор № 1 едва на 21.12.2017 г., с което е наел по трудово правоотношение един работник, и не е изпълнил поетото в договора задължение за изпълнение изцяло на предложения от него и одобрен бизнес план в частта му за увеличение на средния списъчен брой на персонала за периода на изпълнение на бизнес плана с единица. В чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. е регламентирано, че при кандидатстване за второто плащане ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА, и прилага всички изискуеми документи съгласно приложение № 7. Това изискване е повторено и в договора /чл. 3, ал. 2, т. 2/. Според т. 22 от приложение № 7 задължително се представят: справка по образец за средния списъчен брой на персонала, нает от ползвателя, включително и този, нает за изпълнение на проекта, за отчетен период от най-малко една година преди месеца на подаване на заявката за второ плащане, придружен от копия на трудовите договори и платежни нареждания за платени трудови възнаграждения и осигуровки /в случаите, когато проектът на ползвателя е оценен по критерия за подбор, посочен в чл. 13, ал. 1, т. 4/. В изпълнение на това свое задължение жалбоподателят представя със заявлението за второ плащане описаните по-горе документи, доказващи сключен трудов договор на 21.12.2017 г., подадено уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ в срок за този договор, справка за среден списъчен състав, според която за месеците от януари до ноември 2017 г. няма наети лица по трудов договор и средно месечният списъчен състав е "0", съответно – доказателства за плащане на трудово възнаграждение на наетото по трудово правоотношение лице и задължителните осигурителни вноски за периода от м. декември 2017 г. до м. февруари 2018 г. вкл. Това обстоятелство се потвърждава от искането до директора на ТП на НОИ – Благоевград за издаване на задължителни предписания за подаване на редовни декларации обр. 1 и обр. 6 за периода м. март – м. ноември 2017 г. и коригираща декларация обр. 6 за м. декември 2017 г. за лицето Ю. Ч., мотивирано с това, че лицето е наето през м. 12. 2017 г. в изпълнение на бизнес-план по договор за финансиране от ДФ "Земеделие", но по указания от ДФЗ същото е трябвало да бъде наето от м. 03/2017 г. Във възражението си против уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК жалбоподателят твърди, че при извършената проверка на място относно изпълнението на бизнес плана на 22 – 23.06.2017 г. в контролния лист проверяващите в т. 28 са посочили, че в бизнес-плана има заложено откриване на 1 ново работно място да края на 2017 г., а в работния лист, че това обстоятелство не е проверявано по същата причина. Това обстоятелство се потвърждава от представените контролен лист и работен лист от тази проверка. Според изложеното от Б. във възражението, с тази констатация проверяващите са го въвели в заблуждение относно точното изпълнение на бизнес плана във времево отношение. От една страна, неправилността на този коментар на проверяващите служители на фонда не може да обоснове незаконосъобразност на издадения АУПДВ, а от друга, твърдението, че този коментар е въвел ползвателя в заблуждение относно изпълнението на задължението му за откриване на 1 ново работно място във времево отношение и заради това е сключил трудов договор през м. декември 2017 г., потвърждава също обстоятелството, че към м. юни 2017 г. /датите на проверката/ и до 21.12.2017 г. това задължение не е било изпълнено. По така изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че са налице основанията на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 9 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за отказ на второто плащане по договора за безвъзмездна финансова помощ от страна на фонда и дължимост от страна на ползвателя на полученото от него първо плащане, а именно – бизнес планът не е изпълнен точно и проектът е оценен по критерий за подбор, посочен в чл. 13, ал. 1, т. 4, но ползвателят не е поддържал съответствие с този критерий. Като е обосновал извод за материална незаконосъобразност на оспорения пред него АУПД първостепенният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на А. Б., осъществяващ търговска дейност като ЕТ "А. Б. – Т.". При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции, определено по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ вр. чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение