Решение № 3561 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8678/2017 г.

Решение № 3561 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8678/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Булстрой и ко"ООД моли да бъде отменено решение № 759/11.05.2017 г. по адм. д. № 3006/2015 г. на АС-П., с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16001614003380-091-001/21.07.2015 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-П. по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по 3706,88 лв за всяка инстанция. Ако се присъждат разноски на касатора възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако е в размер над минималния. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № Р-16001614003380-091-001/21.07.2015 г. на ТД на НАП-П., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 55 316,67 лв и са начислени лихви по фактури на "Стил-ауто Д. Стоянов"ЕООД и "Стонисто строй"ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на строителни услуги не са осъществени, не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 8521,52 лв и са начислени лихви, тъй като данъкът в този размер е начислен по фактури отразени два пъти в дневника за покупки и ревизираното лице не разполага с данъчен документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС и е начислен допълнително ДДС общо 11 051,40 лв с лихви на основание чл. 86, ал1 от ЗДДС, тъй като ревизираното лице не е отразило в дневниците за продажби и справките-декларации 3бр. фактури с начислен данък общо в този размер за осъществени доставки на СМР. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Обсъдил е доводите на жалбоподателя и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Съдът е обсъдил доказателствената стойност на представените протоколи за приемане на извършени работи от 30.04.2009 г. за приемане на извършени работи по договорите на доставчиците с ревизираното лице, които са оспорени от ответника и за тях е открито производство по чл. 193 от ГПК. Съдът е обсъдил противоречието между датите за приемане на СМР от неговите доставчици по приложените протоколи и протоколът от 3.04.2009 г., приложен на л. 319 от делото за предаване на СМР по изграждане на канализационна мрежа на гр. С. - ул. Н. Г., по който като подизпълнител е предал на възложителя "Булстрой инженеринг"ЕООД извършените СМР по изграждане на канализационната мрежа, за които се твърди, че са изпълнени от доставчиците "Стил-ауто Д. Стоянов"ЕООД и "Стонисто строй"ЕООД според оспорените протоколи от 30.04.2009 г. Обосновано съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, разпитани по делото, единият от които е управител на единия доставчик и пълномощник на втория доставчик, а вторият свидетел е дал показания, отличаващи се от приложените по време на ревизията обяснения, че не е работил във фирма "Стонисто строй"ЕООД по изграждане на канализационна мрежа. По дело е приложена строителна документация за изграждане на канализационната мрежа, от която е видно, че изкопите са направени до 11.02.2009 г., видно от акт обр. 6, приложен към окончателния доклад на фирмата, извършила строителния надзор на л. 712 от делото. Приложени са актове за установяване СМР, подлежащи на закриване, съставени от главния изпълнител "Булстрой инженеринг"ЕООД и възложителя О. С., от които е видно, че на ул. Н. Г. част от изкопи и дренаж са били изпълнени до 12.02.2009 г. /л. 746 от делото/, полагане на канализация ф800, полагане на шахти 4бр. и засипване на изкоп са изпълнени до 14.02.2009г /л. 747/., а значителната част от изкоп, дренаж и канализация на ул. Н. Г. е изпълнена до 25.03.2009 г. /л. 748/, а канализацията,, монтаж на 16бр. улични шахти са изпълнени до 30.03.2009 г. /л. 749/, а засипването на тази част от канализацията е изпълнено до 2.04.2009 г. /л. 750/. Представените по делото договори между ревизираното лице и неговите доставчици с предмет изграждане на канализационна мрежа на гр. С. са сключени на 4.03.2009 г. - след като канализацията е била изградена и предадена на възложителя от главния изпълнител. Цитираните актове опровергават показанията на свидетелите, както и приложените протоколи за предаване на СМР от доставчиците на ревизираното лице, д дати през м. 4.2009 г. Неоснователен е доводът на касатора за неспазена практика на СЕС от съда. Съдът подробно е цитирал, обсъдил и спазил относимата практика на СЕО и СЕС при неосъществени доставки, какъвто е процесният случай. Правилен е изводът на съда, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури - настъпило данъчно събитие, което е основание за начисляване на данък върху добавената стойност и възникване на право на приспадане на данъчен кредит за получателя по осъществените доставки. Решението е правилно и в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, отразени повторно в дневника за покупки в нарушение на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. З. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в РА е начислен данък по три фактури, издадени от ревизираното лице на негови клиенти, по които доставките са осъществени от ревизираното лице, но фактурите не са отразени в дневника за продажби и справките-декларации. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 3706,89 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,