Решение № 11853 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4004/2009 г.

Решение № 11853 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4004/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по жалба на Иванка Илиева Кръстилова, от гр. Силистра, против решение № 208 от 12.01.2009 г., постановено по адм. д. № 2825/2006 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - директорът на Държавна агенция "Национална сигурност" в писмено становище оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Иванка Илиева Кръстилова против заповед № РД-22-46/12.05.2006 г. на директора на Агенцията за финансово разузнаване, с която служебно правоотношение на жалбоподателката е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган - директорът на Агенцията за финансово разузнаване, съгласно правомощията му по чл. 7, ал. 1, т. 8 от Устройствения правилник на Агенцията, в предвидената от закона форма, в съответствие с материално правните разпоредби, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това, е законосъобразен. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторката е работила на длъжност "главен инспектор-икономист" в дирекция "Инспекторат" на Агенцията за финансово разузнаване. Служебното правоотношение на Иванка Кръстилова е прекратено след като органът по назначаването, в съответствие с § 9, т. 2, б. "г" от Постановление на Министерския съвет № 94/25.04.2006 г. е утвърдил длъжностно разписание в сила от 12.05.2006 г., съобразно което численост на дирекция "Инспекторат" е намалена с една щатна бройка, като е премахната длъжността, заемана от касаторката. СГС е анализирал длъжностните разписания в сила от 01.04.2006 г., от 01.05.2006 г. и 12.05.2006 г., взел е предвид заключението на назначената по делото съдебна експертиза и е направил извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Кръстилова. При тези данни правилно съдът е приел, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност. По несъмнен начин по делото е установено, че с разписанието на длъжностите, в сила от 01.04.2006 г. са били предвидени две щатни бройки за длъжността "главен инспектор-икономист", като едната била заемана от касаторката. С длъжностното разписание в сила от 01.05.2006 г., за посочената длъжност е предвидена една бройка, а втората е трансформирана в длъжност "директор" на Дирекция "Инспекторат". С длъжностното разписание в сила от 12.05.2006 г. длъжността "главен инспектор-икономист" е премахната, като бройките за дирекцията са намалени с една. Обстоятелството дали в дирекция "Сигнали за изпиране на пари и за финансиране на тероризъм" е имало две свободни щатни бройки е правно ирелевантно, тъй като за административния орган не е имало задължение да извърши подбор. За разлика от работодателя органът по назначаването не е длъжен да извърши подбор, поради което при липсата на законово задължение за подбор между служителите, които са изпълнявали длъжността, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от негова компетентност, същата е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо са неотносими към законосъобразността на обжалваното решение и твърденията в касационната жалба, че органът по назначаването в изпълнение на ПМС 94/25.04.2006 г. (обн. ДВ бр. 37/ 05.05.2006 г.), е съкратил една щатна бройка в дирекция "Инспекторат", а в дирекция "Сигнали за изпиране на пари и за финансиране на тероризъм" не е извършил съкращаване на длъжности. Фактът, че органът по назначаването е извършил трансформиране на една от предвидените две щатни бройки за длъжността "главен инспектор-икономист" в длъжността директор на дирекция е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. В рамките на свободната преценка на органа е коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния Устройствен правилник. Следователно като е достигнал до извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, което е предпоставило и правото на органа да прекрати служебното правоотношение на Кръстилова, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие със закона. При постановяване на обжалваното решение СГС не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на цялостната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното й правоотношение, е упражнено законосъобразно. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,