Решение № 14898 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 101/2020 г.

Решение № 14898 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 101/2020 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против решение № 6699/08.11.2019 г. по адм. дело № 6301/2019 по описа на Административен съд - София град, с което съдът е уважил изцяло предявените от "Електроразпределение Север" АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-331 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се от направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд № 520/2015 г. на Районен съд - Габрово и сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинените от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-331 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на решението на районния съд по кнахд № 247/2015 г. на Административен съд - Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 25.12.2015 г., както и осъдена КЕВР да заплати разноски по делото в размер на 842 лева. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че съдът не е съобразил, че ищецът е разполагал с 8 юрисконсулти и ангажирането на адвокатска защита по оспорване на наказателните постановления по сходни дела, не е било необходимо и смята, че ТР № 1/2017 г. на ОССК на ВАС не следва да се абсолютизира. Излага, че плащането на адвокатско възнаграждение във връзка с отмененото наказателно постановление не съставлява пряка и непосредствена последица. Излага също, че в касационното производство по ЗАНН не се присъждат разноски, поради и което не могат да се присъжда адвокатско възнаграждение за това производство като вреди, включително не е приспаднат ДДС. Излага също, че неправилно са присъдени и сумите за платена държавна такса и адвокатски възнаграждения по съединените производства. Иска, да бъде отменено обжалваното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, чрез пълномощник адв. Н. Георгиева, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила решението и претендира разноски за касационната инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба и за правилността на съдебното решение. Излага, че съдът правилно е приел, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване исковата претенция на ищеца, предвид на това, че е отменено наказателно постановление, предмет на съдебния контрол по АНД № 520/2015 г. на Районен съд – Габрово, респективно на КАНД № 247/2015 г. по описа на Административен съд – Габрово. Смята, че разходът за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, направен по повод обжалването на санкционен административен акт, може да се определи, като вреда от административна дейност, подлежаща на обезщетяване, като е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда. Излага, че не са налице касационни основания за отмяна и решението следва да се остави в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. С решение № 6699/08.11.2019 г. по адм. дело № 6301/2019 по описа на Административен съд - София град, съдът е уважил изцяло предявените от "Електроразпределение Север" АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-331 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се от направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд № 520/2015 г. на Районен съд - Габрово и сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинените от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-331 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на решението по кнахд № 247/2015 г. на Административен съд - Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 25.12.2015 г., както и осъдена КЕВР да заплати разноски по делото в размер на 842 лева. От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че на 17.12.2014 г. председателя на КЕВР (тогава ДКЕВР) издал наказателно постановление (НП) № 331 срещу дружеството "Енерго - Про мрежи" АД (сега "Електроразпределение Север" АД - ищец), с което била наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. за нарушение по т. 3.5.2. от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. и на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. С решение № 436/31.07.2015 г. по НАХД № 520/2015 г. на Районен съд - Габрово санкционният акт бил отменен. По делото било приложено пълномощно, с което дружеството "Енерго - Про мрежи" АД (сега "Електроразпределение Север" АД) ищец е упълномощило адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" да оказва правна защита и процесуално представителство по образувани съдебни производства пред съответния съд, с нотариална заверка на подписите и достоверна дата - 24.10.2014 г. С пълномощно Адвокатско дружество "В., Ж. и партньори" е преупълномощило адвокат Лясков за оказване на правна защита, съдействие и процесуално представителство по посоченото анх дело № 520/2015 г. на РС - Габрово, а адв. Лясков е преупълномощил адв. Андреев по делото. По жалба на административнонаказващия орган срещу постановеното решение е било образувано канх № 247/2015 г. по описа на Административен съд – Габрово. С решение № 267/28.12.2015 г. по кнах дело № 247/2015 г. на АС – Габрово решението на въззивната инстанция е оставено в сила. На 19.01.2015 г. дружеството ищец и адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" сключили договор за правна защита и съдействие, по силата на който адвокатското дружество било натоварено да осъществява правна защита и процесуално представителство, във връзка с действия по обжалване на цитираното наказателно постановление, срещу възнаграждение в размер на 1356, 00 лв., което е платено с платежно нареждане по банков път, приложено по делото. На следващо място съдът установил, че между дружеството ищец и адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" бил сключен договор, по силата на който адвокатското дружество било натоварено от дружеството ищец да осъществява правна защита и процесуално представителство пред Административен съд – Габрово в производството образувано по касационна жалба на КЕВР (тогава ДКЕВР) срещу решение № 436/31.07.2015 г. по кнах дело № 520/2015 г. на РС – Габрово. Установено е от съда, че възнаграждението е платено с платежно нареждане по банков път, приложено по делото. При тези констатации решаващият съд е приел за безспорно, че ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат по дело от административнонаказателен характер, приключило с отмяна на наказателно постановление, за което представителство същият е направил разноски пред въззивна и касационна инстанции. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че фактическият състав на предявените главни искове, в процесния случай, кумулативно включва: 1. наличие на административен акт; 2. незаконосъобразност на административния акт, установено с влязло в сила съдебно решение; 3. наличие на причинена вреда и нейният размер; 4. причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилия вредоносен резултат. Съдът е приел, че вредите, които се претендират, са в резултат на отменено незаконосъобразно наказателно постановление, поради което е счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ, като е съобразил и се е позовал на ТР № 1/15.03.2017 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСС на ВАС. По отношение размера на исковете първоинстанционният съд е приел, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения са в минималния предвиден в чл. 18, ал. 2 от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения и е справедлив, както и че страните са съобразили особеностите на производствата: многобройните дела, ниската фактическа и правна сложност и еднотипност на правните спорове и въпреки високия материален интерес уговорили минималното възнаграждение съобразено с интереса. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответства на материалния закон, при произнасяне по същество на спора. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред., което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменен административен акт с влязло в сила съдебно решение, незаконосъобразен акт - наказателно постановление № НП-331 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца, а в случая това е направено – в съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд – София град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред. В тази насока е и предприетата законодателна промяна в ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и изрично с чл. 63, ал. 3 е предвидено заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред районния съд и касационното производство пред административен съд, като по този начин установената практика с ТР № 1/2017 г. на ОСК на ВАС е нормативно регламентирана отговорността за разноски. Единственият ред за защита и обезщетяване на вредите е бил по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В цитираното Тълкувателно решение № 1/2017 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лице за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответника дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ. В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на ищеца – настоящ ответник, за водене на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право, поради което не може да се разглежда като утежняващо интересите на пострадалия действие. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати - лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Настоящата инстанция не намира, че ответникът по касацията е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното като вреда адвокатско възнаграждение. Касационният състав на ВАС споделя извода на първоинстанционния съд, с който са отхвърлени доводите на ответника относно факта, че дружеството ищец е разполагало с достатъчно специалисти – юрисконсулти, които биха могли да осъществят защита срещу наказателното постановление, поради което ползването на адвокатски услуги не било необходимо. Правилно първоинстанционният съд е приел, че преценката на ищеца дали да ползва адвокатска защита или да използва назначените юрисконсулти не подлежи на съдебен контрол по целесъобразност, като е съобразил приложената справка, че за периода 214 г-2016 г. дружеството не е имало юрисконсулти на щат, а е ползвал юрисконсулти по втори трудов договор на непълно работно време. Съдът правилно е приел за неоснователно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в случая съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, този размер не бива да е по-малък от предвидения в чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2 и § 2а от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата редакция). Независимо, че правилно съдът е приел за неприложима нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като е взел предвид от една страна, че се отнася за множество еднотипни дела, предполагащи идентична предварителна подготовка и от друга страна, вземайки предвид размера на отделните наложени санкции, което повишава допълнително отговорността за качеството на положения адвокатски труд, съдът е приел, че уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции в минималния предвиден размер е обоснован и справедлив, поради което не са налице предпоставки за намаляването им. В тази връзка настоящата инстанция споделя мотивите на административния съд при съобразяване на решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г. на СЕС, с което е приел, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право, като обосновано е посочил, че съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Посочено е, че пропорционалност не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. В случая тази разумност и "справедливост" е в предвидения минимален размер по чл. 18, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 7, ал. 2 и § 2а от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата редакция), който реално е платен от ищеца в производствата по ЗАНН. Следва да се отчете, че и тези производства са последица от издадените наказателни постановления, чиито санкционен размер спрямо дружеството е 20 000 лв., предвид и на което обезщетението за вреди изразено в разходи за адвокатска защита е справедливо с оглед обема и сложността на извършената дейност, както и стойността на защитавания интерес. Правилно в тази връзка съдът е приел, че е неприложима разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения по отношение дължимите разноски, направени пред касационната инстанция, доколкото тази норма е приложима при определяне минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие единствено по дела от административнонаказателен характер, извън случаите по ал. 2, при които отсъства материален интерес, а процесният случай не е такъв, доколкото с отмененото наказателно постановление е наложено административно наказание с имуществен характер. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че присъденото обезщетение включва ДДС върху размер на адвокатско възнаграждение, което е неправилно. Подобно възражение не е правено в първоинстанционното производство и няма произнасяне на съда по него, поради което не следва да се обсъжда. Следва обаче да се отбележи, че претендираната от ищеца вреда е реално платената цена за адвокатската услуга, включваща и съответно ДДС в съответствие с § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., като дължимостта на ДДС или възможността за приспадане от търговеца е предмет на друго производство, а не в производството по ЗОДОВ, доколкото не са представени доказателства от ответника, че размера на ДДС е бил възстановен на ищеца, респ. не е настъпила вреда за този размер. Предвид изложеното настоящия касационен състав на ВАС намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради и което обжалваното решение в частта, в която е присъден пълния размер на претендирано обезщетение за вреди е правилно, не са допуснати твърдените от жалбоподателя касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила в тази част. Настоящият съдебен състав приема, че касационна жалба е основателна в частта, в която съдът е уважил изцяло претенцията на ищеца за направените разноски за производството по ЗОДОВ и е присъдил пълния размер на адвокатските възнаграждения и за двете образувани производства по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Действително постановеното решение е по два предявени иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по които са били образувани две административни дела, но които са обединени в едно производство и участието на адвокат за ищеца е само в едно производство. В тази връзка съдът необосновано и неправилно е приел, че след като е уважена исковата претенция в пълен размер, е неоснователно възражението на ответника по иска за прекомерност на адвокатското възнаграждение, без да изложи мотиви в тази част. Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения се дължи отделно възнаграждение по всеки от предявените искове, но в конкретния случай, се отнася до многобройни дела с един и същи правен спор, като исковете са за обезщетение за вреди, представляващи адвокатски възнаграждения пред две съдебни инстанции. Съдът е следвало да съобрази, че ищецът е претендирал с две искови молби вземане от един и същи правопораждащ факта - отмяна на наказателно постановление, в производство пред две инстанции, като не е съобразена действителната фактическа и правна сложност и не е уважил възражението на ответника за прекомерност. Настоящият съдебен състав като съобрази ниската правна и фактическа сложност на делото пред административния съд, проведеното едно открито съдебно заседание, извършените в хода на делото процесуални действия от пълномощника на ищеца, многобройните идентични дела, приема, че всяко възнаграждение, в размер по-голям от минималния по Наредба № 1 би било прекомерно. В случая материалният интерес на делото е бил 2712 лева, поради което в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата наредба, дължимото възнаграждение е в размер на 419, 74 лева без ДДС и 503, 81 с начислен ДДС. Направените разноски за заплатена държавна такса в общ размер на 50, 00 лева правилно са включени в дължимия размер на разноските, поради което общият размер на разноските, които правилно са присъдени в полза на ищцовото дружество е 553, 81 лева, а за разликата до размера на 842, 00 лева присъдени с обжалваното решение, следва да бъде отменено решението и искането на ищеца за разноски пред първата инстанция за разликата над 553, 81 лева до пълния размер 842, 00 лева, следва да бъде оставена без уважение. По отношение на разноските в настоящото производство пред ВАС и с оглед изхода на спора на касатора не следва да бъдат присъждани поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. При този изход от процеса на ответника следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, като с оглед направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора в съответствие с чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, претендираният размер на адвокатско възнаграждение по списък по касационната жалба следва да бъде редуциран, като на ответника следва да му бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 396, 00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение