Решение № 110 от 26.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 305/2009 г.

Решение № 110 от 26.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 305/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева Производството е образувано по молба на "Ю" АД - гр. С. за отмяна на влязло в сила Решение № 271 от 14.V.2008 г. по т.д. № 891/2007 г. на ВКС, ТК, II отд., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят излага, че следствие нарушение на чл. 120 и чл. 25 ГПК (отм.) е бил лишен от възможност да участва в производството и не е бил надлежно представляван, тъй като с Решение № 61 от 1.ХI.2007 г. по ф.д. № 10646/1991 г. на СГС, е вписано преобразуване, чрез вливане на "Д" АД в "Българска пощенска банка" АД и първата е прекратена без ликвидация, вписана е и промяна на фирмата на "Ю" АД, като ВКС не е взел предвид липсата на процесуална правоспособност и заличаването на юридическото лице, и касаторът не е поискал в касационното производство да се конституира правоприемникът на "Д" АД. Молителят сочи, че ВКС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е призовал по делото ответник "Д" АД, разгледал го е, без да конституира правоприемника и редовно да го уведоми, като е приел, че ответникът е редовно призован и се представлява от адвокат. Молителят излага, че е налице и втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - не е бил надлежно представляван, като е представляван от лице без представителна власт - с прекратяване на юридическото лице на "Д" АД на 1.ХI.2007 г., се прекратяват пълномощията на процесуалния му представител, което прекратяване е вписано в търговския регистър и е обявено в Държавен вестник 3 месеца преди откритото съдебно заседание във ВКС, а съдът служебно не е взел предвид липсата на пълномощно и е приел за пълномощник лице с прекратени пълномощия. Иска на основание чл. 301, ал. 1, т. 5 ГПК да се отмени влязлото в сила решение. Ответникът по молбата за отмяна "Е" ЕООД - гр. С. трето лице помагач на страната на ответника, по съображения, изложени в Писмен отговор и в Писмени бележки, поддържа, че молбата е основателна, а ответникът по молбата за отмяна А. за п. - гр. С. ищец по делото, по съображения, изложени в Писмен отговор (приложен на л.26 от гр.д. № 2251/2008 г. на САС) и в Писмени бележки, оспорва молбата за отмяна, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното: С влязло в сила Решение № 271 от 14.V.2008 г. по т.д. № 891/2007 г. на ВКС, ТК, II отд., по изложените съображения, е отменено Решение от 23.VII.2007 г. по гр.д. № 1820/2006 г. на САС и е постановено друго, с което "Д" АД - гр. С. е осъдено да заплати на А. за п. - гр. С. лв. - задължение по банкова гаранция, издадена от "Р" АД (по-късно "Д" АД) в полза на А. за п., със законната лихва и 256 377.89 лв. - лихва за периода 5.VIII.2003 г. - 21.ХI.2003 г. За съдебно заседание на 14.III.2008 г., чрез публикация в Д.в. бр. 9/2008 г., е призован ответник по касационната жалба "Д" АД, чрез адв. Г. А., представлявал ответника в касационната инстанция. По делото не е било представено Решение № 61 от 1.ХI.2007 г. по ф.д. № 10646/1991 г. на СГС, с което е вписано по партидата на "Българска пощенска банка" АД преобразуването на "Д" АД, чрез вливане, прекратяване без ликвидация на "Д" АД поради преминаване на цялото имущество при условията на общо правоприемство, и промяна в наименованието на "Ю" АД, която Банка не е било конституирана по делото. По основанието чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 ГПК - вследствие нарушаване на съответните правила, страната да е била лишена от възможност да участва в делото: Неоснователен е доводът на молителя, че е бил ненадлежно конституиран, като страна в касационното производство, като съдът е нарушил чл. 120 ГПК (отм.), както и чл. 25 ГПК (отм.), като не е взел предвид липсата на процесуална дееспособност с оглед извършеното след постановяване на въззивното решение преобразуване на ДЗИ "Б" с Решение № 611/1.ХI.2007 г. по № 10646/1991 г. на СГС - прекратяване поради вливане и вписване промяна на наименованието на "Ю" АД. Не се касае за липса на правосубектност или на процесуална дееспособност, за които съдът е длъжен във всяко положение на делото да следи служебно, съгласно чл. 25 ГПК (отм.), тъй като в случая не е налице отсъствие на правен субект, а се касае за преобразуване на търговско дружество, чрез вливане - чл. 262, ал. 1 ТЗ, без ликвидация и за промяна в наименованието, несвързано с промяна в правния субект. Следствие извършената реорганизация, "Д" АД, е прекратена, без ликвидация и негов правоприемник е молителят, като се поставя въпросът следвало ли е касационният съд служебно на основание чл. 120 ГПК (отм.) да го конституира, и лишен ли е молителят поради нарушаване на съответните правила, от възможност да участва в делото, за което с публикация в Д.в. бр. 9/2008 г., стр.127, е призовано "Д" АД, чрез адв. Г. А. Не може да се приеме за основателен доводът на молителя, че поради надлежното вписване на решението по ф.д. № 10646/1991 г. на СГС, преобразуването на ТД има действие спрямо всички - чл. 231, ал. 4 ТЗ, затова съдът в нарушение на чл. 25 ГПК (отм.) не е взел предвид липсата на процесуална правоспособност, не е конституирал правоприемника, с което е нарушил чл. 120 ГПК - призовал е заличен в правния мир ответник, а не правоприемника. Ако процесуалният представител адв. Г. А. на преобразуваната Банка, беше уведомил ВКС в о.з. на 14.III.2007 г., че е престанало да съществува юридическото лице, призовано като ответник, което той представлява, както адв. Г. Атанасов е уведомил първоинстанционния съд с Молба на л.155 за промяна фирмата от "Р" на "Д", въз основа на представено от него удостоверение по ф.д. № 3006/1998 г., ВКС, прилагайки по аналогия чл. 183 ГПК (отм.), щеше да задължи ищеца да отстрани пречките за движение на делото (преставане да съществува юридическото лице), за което съдът сам не взима нужните мерки, тъй като прекратяването не касае ищеца. С оглед изложеното, тъй като неконституирането на молителя не е резултат на нарушение на съответните правила - чл. 120 ГПК (отм.) и чл. 25 ГПК (отм.), е неоснователно искането за отмяна на решението поради лишаване на ответника от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участие в производството - основание по чл. 305, ал. 1, т. 5 изр. 1 ГПК. По основанието чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 2 ГПК - следствие на нарушаване на съответните правила страната не е била надлежно представлявана от процесуалния й представител. Процесуалната представителна власт на адв. Г. А. произтича от Пълномощно, приложено на л. 55 от гр.д. № 1521/2003 г. на СГС, изходящо от две от лицата, овластени да представляват ТБ "Р" АД - гл. прокурист Е. К. и изп.директор Д. Младенова, съдържащо овластяване за извършване на всякакви действия по процесуално представителство, като ответник по гр.д. № 1521/2003 г. на СГС, до свършването му във всички инстанции, и няма доказателства доверителят да е оттеглил пълномощното или да се е отказал. Неоснователен е доводът на молителя, че с прекратяването на юридическото лице, упълномощаването е прекратено на основание чл. 41, ал. 1 ЗЗД. Касае се за банка, за учредяването и управлението на каквато се съдържат особени правила в Закона за кредитните институции - специален закон по отношение на ТЗ и на ЗЗД, в чл. 9 ЗБИ - изискване уставът на банката да съдържа освен данните, предвидени в ТЗ, и данни за сделките, които тя ще извършва, и за пълномощията за подписване и представляване на банката, като по делото не са представени доказателства за съдържащите се разпоредби в устава на Банката за прекратяване на пълномощия за процесуално представителство. Затова не може да се приеме, че на основание общия принцип за прекратяване на пълномощие по чл. 41, ал. 1 ЗЗД, е прекратено процесуалното представителство на адв. Г. А. за извършване на действия по делото до свършване във всички съдебни инстанции, съгласно посоченото пълномощно. Не е налице ненадлежно представляване на молителя в касационното производство при защитата му по делото, осъществена от адв. Г. А., за което неоснователно молителят поддържа, че е от лице без представителна власт. Поради изложеното молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Молителят следва да заплати на ответника по молбата за отмяна А. за п. - гр. С. лв. - юрисконсултско възнаграждение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение