Решение № 5144 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3220/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници, чрез юрк. Савова, против решение 12487/22.07.2024 г., постановено по адм. дело 2021/2024 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяването на първоинстанционното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че с оспореното митническо решение е приложен правилно методът по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета за определяне на различна от декларираната при вноса митническата стойност. Твърди че този извод се налага от липсата на други придружаващи документи към фактурата като договори, поръчки оферти или кореспонденция. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което оспорването срещу административния акт да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар без да излага съображения по него. Ответникът - Тандем 1 ЕООД, чрез адв. Увалиев, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 18.03.2025 г. и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд София - град е било решение 32-715688/29.01.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, с което на основание чл. 29, чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, б. а и § 2, чл. 85, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 56 ЗДДС, чл. 19, ал. 7 ЗМ и чл. 59, ал. 1 АПК, е определена нова митническа стойност в размер на 12 896,09 лв. и данъчна основа при внос в размер на 14 185,69 лв. на поставената под режим "допускане за свободно обращение" стока по митническа декларация (МД) МRN 21BG001008034528R9, с вносител и декларатор Тандем 1 ЕООД, като са взети под отчет и са определени за досъбиране вносно мито в размер на 947,95 лв. и ДДС в размер на 2 085 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. От фактическа страна решаващият съд е установил, че на 27.04.2021 г. е приета МД за режим допускане за свободно обращение на стока, описана като употребяван пътнически автомобил , марка Кадилак, шаси: 1G6AX5SS3G0122442, дата на първа регистрация 01.01.2016 г., с декларирана митническа стойност 3 416,53 лв. (CAD 2 600). Към декларацията са приложени фактура от 15.04.2021 г., опаковъчен лист и морска товарителница. При извършена проверка по реда на чл. 48 Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Получено е писмо с рег. 32-441111/16.12.2022 г. от канадските митнически власти с информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в която фигурира и процесното с цена в размер на CAD 9 814. С писмо от 15.02.2023 г. от жалбоподателя са изискани допълнителни документи и информация за състоянието на превозното средство към датата на декларирането пред митническите органи. След анализ на представените данни директорът на ТД Митница Бургас е уведомил Тандем 1 ЕООД, в изпълнение на чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013 г., за предстоящото издаване на решение за определяне на нов размер на митническата стойност на стоката. В указания срок от страна на дружеството не е депозирано становище по мотивите на решението. От правна страна съдът е приел жалбата за допустима и като подадена срещу валиден административен акт, издадено от компетентен административен орган с чл. 19, ал. 7 ЗМ за целите на прилагане на чл. 29 Регламент 952/2013 г., обективирано в изискуемата писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. За да уважи жалбата административният съд се е позовал на приложимата правна уредба за определяне на митническата стойност на стоките съгласно Регламент (ЕС) 952/2013 и тълкуването на Съда на ЕС, дадено в решенията по дела С-306/04, дело С-263/06, дело C-256/07. Съгласно правилото на чл. 22, § 7 от регламента, митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна митническа стойност от декларираната. В случая се установява неправилно приложение на метода по чл. 74, § 3 от регламента, тъй като митническият орган е обосновал съмненията си единствено с получената електронна информация за износ от канадските митнически органи и в противоречие с изричната забрана по чл. 144, § 2 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Така постановеното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото, в резултат на което крайното заключение по приложението на материалния закон се явява обосновано и правилно. Неведените касационни доводи за отмяна са неоснователни. Правилно административният съд приема, че спорът по делото е изцяло правен и същият е свързан с преценката дали митническият орган е провел пълно и главно доказване на твърдените обстоятелства в решение 32-715688/29.01.2024 г. В тази насока е необходимо да бъде изключена по несъмнен начин възможността за определяне на митническата облагаема стойност по методите, дефинирани в чл. 74 § 2 Регламент (ЕС) 952/2013, като предпоставка за определянето ѝ по метода в чл. 74 § 3 от същия и едновременно, това да е извършено при спазване на правилата на чл. 144 Регламент за изпълнение във вр. с чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност по осъществения внос по МД с МRN 21BG001008034528R9/27.04.2021 г. на база налични данни на територията на Съюза. С оглед на посоченото решаващият съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните и е обосновал надлежно крайния извод, че предоставените електронните файлове от канадската митническа администрация (част от Канадската система за докладване на износа, CERS), не са достатъчни да установят релевантните предпоставки. Приложението на резервния метод по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 изисква използването на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Недопустимо е използването на метода по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 само въз основа на дискредитиращи твърдения спрямо представената фактура за придобиване, без да бъдат ангажирани други доказателства и доказателствени средства. Този подход правилно е приет от съда за незаконосъобразен. В същата насока е практиката на ВАС по дела с аналогичен предмет между страните Решение 459/20.01.2025 г. по адм. дело 8578/2024 г., Решение 9990/25.09.2024 г. по адм. дело 3931/2024 г., Решение 12308/14.11.2024 г. по адм. дело 7142/2024 г. и др. Пропорционалността на административната намеса в процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента изисква да се съобрази не само изискването за възможностите на декларатора да представи търсената от него информация, но и надлежното мотивиране на съмненията. Както се посочва от СЕС в т. 60 на решение от 28.02.2008 г. по дело С-263/06, Carboni e derivati Srl: "В това отношение е необходимо да се напомни, че от съдебната практика следва, че общностната уредба относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности...". Правилен е изводът на първостепенния съд, че отсъствието на съпровождащи документи, въз основа на които е съставена информацията за износ, не представлява аргумент за отричане на декларираната договорна стойност по представената фактура към МД. По начина на определяне на митническата стойност всъщност митническият орган прилага не метода по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013, а основния по чл. 70, но след като вече е изключил възможността за това. Събраните данни са в подкрепа на изразените основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от митническите органи, но не дават отговор на главния спорен момент, посочен по-горе. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора Тандем 1 ЕООД има право на разноски за настоящото производство в размер на 400 лв., определени въз основа на представения договор за правна защита и съдействие от 18.03.2025 г. Възражението за прекомерност от процесуалния представител на касатора е бланкетно и неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,