Решение № 1961 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7844/2016 г.

ВАСV отделение13.02.2018 г.докладчик Емил Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3048/4.05.2016 г., постановено по адм. дело № 11413/2015 г. на Административен съд С. - град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1961 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7844/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главен секретар на министерство на културата, чрез процесуален представител, против решение № 3048 от 4.05.2016 г. по адм. дело № 11413/2015 г. на Административен съд С.-град/АССГ/, с което е отменен отказ, обективиран в Решение № 97-00-72 от 19.10.2015 г. на Главен секретар на министерство на културата, за предоставяне на достъп до поисканата от Т. Д. М. обществена информация със заявление вх. № 97-00-72 от 6.10.2015 г., и преписката е изпратена на административния орган с указание да предостави на заявителя поисканата информация в срок от 14 дни от връщане на административната преписка след влизане в сила на решението. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът, чрез адвокат К. Т. оспорва касационната жалба. Излага съображения за нейната неоснователност в писмени бележки и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За са постанови обжалваното решение, Административен съд С.-град е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Съдът е счел, че поисканата информация е обществена, като постановения отказ да се предостави информация относно крайния акт за определяне спечелилия проведен конкурс за заемане длъжността "директор" на Драматично-куклен театър "И. Р."-П., а именно протокол по чл. 14 от Наредба № Н-4 от 14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти, е незаконосъобразен. Съдът е намерил, че в настоящия случай не са налице основанията по чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ за отказ за предоставяне на поисканата информация. Решението на Административен съд С.-град е правилно. Правното основание за издаване на оспорения отказ пред първата инстанция е разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, съгласно която достъп се отказва когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. В процесния случай административния орган е посочил, че на заявителя е отговорено относно исканата обществена информация през предходните 6 месеца с уведомление № 97-00-72/1.09.2015 г. Видно от съдържанието на посоченото уведомление, издадено по заявление за получаване на информация от 20.08.2015 г. от Т. М. до Министъра на културата, липсва идентитет на поисканата от Мадолев информация /по отношение на което искане е отговорено с уведомлението/ и поисканата от Т. Д. М. обществена информация със заявление вх. № 97-00-72 от 6.10.2015 г. След като не е изпълнена предпоставката исканата обществена информация да е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца, по отношение на административния орган не е била налице хипотеза, обуславяща прилагането на т. 3 на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ. Споделя се и заключението на първоинстанционния съд, че поисканата информация със заявление вх. № 97-00-72 от 6.10.2015 г. попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Предвид дадената от законодателя легална дефиниция на понятието обществена информация, налице в процесния случай са двете кумулативно дадени изисквания в посочената правната норма- информацията да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Понятието обществен живот е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора, т. е. всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. За да е налице обществена информация е необходимо информацията да е свързана с живота на група хора, както и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Следователно информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. В случая поисканият протокол по чл. 14 от Наредба № Н-4 от 14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти съдържа информация, която не само е свързана с живота на обществото като група хора, но с предоставянето и молителят би могъл да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект, тъй като обективираната в него информация се отнася пряко до дейността на министъра на културата, свързана в конкретния случай с провеждане на конкурс за директор на държавен културен институт и съответно класиране на кандидатите, между които е бил и Мадолев. Процесната информация следва да бъде квалифицирана като служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, като протоколът по чл. 14 от Наредба № Н-4 от 14.06.2007 г. има самостоятелно значение, тъй като съдържа обществена информация, достъпът до която е свободен. Предвид изложеното, решението на АССГ като постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

2