Решение № 3950 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13586/2008 г.

Решение № 3950 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13586/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Динамика - Борислава Дякова", чрез прокуриста Борис Дяков, срещу Решение от 15.04.2008 г., постановено по адм. д. № 3575/04 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III З състав (СГС), с което е отхвърлена жалбата на търговеца, срещу Данъчен ревизионен акт № 440/29.09.2000 г., издаден от ръководител на екип в ТДД "Благоевград", в частта в която е потвърден с Решението на РДД София № 136/8.02.2001 г., относно увеличен финансовият резултат на предприятието за м. август и м. септември 1999 г. със сумата от 2.671, 68лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, което е разгледало всички доказателства по делото, включително намиращи се при него и е дало заключение, като някои от доказателствата може да не са приложени по делото. В дневника му за продажби разхода е осчетоводен като изплащане на комисионни и транспортни услуги. Процесните фактури касаят именно такива услуги и неправилно съдът е приел, че в същите не се съдържа конкретизация. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по жалбата Директора на Дирекция ДОУИ гр. София при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред СГС е повторно и в изпълнение решение на ВАС, I отд. от 29.10.2004 г. по адм. д. № 11165/2003 г, с което е отменено решение на СГС, постановено по адм. д. № 827/01 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Динамика - Борислава Дякова". Указанията в отменителното решение на ВАС са били, да се изискат и приложат по делото ф-ри № 442/15.08.1999 г. и № 441/10.08.1999 г., които са обсъждени в приетото при първоначалното разглеждане на делото заключение на ССЕ. В останалата си част ДРА е влязъл в сила. Предмет на обжалване, пред първоинстанционния съд, след отменителното решение на ВАС е бил ДРА № 440/29.09.2000 г., издаден от ръководител на екип в ТДД "Благоевград", потвърден с Решение на РДД гр. София № 136/8.02.2001 г., в частта, с която е увеличен финансовият резултат на предприятието за м. август и м. септември 1999 г. със сумата от 2.671, 68лв., като е определен по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ данък в размер на 278, 60лв. и е доначислен ДДС за внасяне в размер на 411, 87 лв. по фактури № 442/15.08.1999 г. и № 441/10.08.1999 г. За да постанови обжалвавното решение от фактическа страна съдът е приел, че в хода на ревизията на основание чл. 29, ал. 5 от ЗДДС е извършена корекция на резултатите за процесните отчетни периоди м. 08 и м. 9.1999г, след като е констатирано, че придобивната стойност на стоката -дизелово гориво, мазут, бензин А91, газьол по сделки за м. 8.1999 г. е в размер на 10.340, 33 лв. (с включени транспортни разходи по фактура № 439/9.08.1999 г. и комисионна по фактура № 441/10.08.1999г), а декларираната от жалбоподателя цена, на която е реализирал продажбата на същата стока е в размер на 8.268, 65 лв. За м. 9.1999 г. стойността на придобиване на материал за избелване на шнур е 11.100лв., а декларираната от жалбоподателя продажна стойност е 10.500 лв., поради което е извършено преобразуване на финансовия резултат със сумата от 2.671, 68лв. Съдът не е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, относно констатацията, че с фактури № 439/9.08.1999 г. и № 441/10.08.1999 г. са заплатени транспортни разходи и комисионно възнаграждение не само за конкретните два месеца- август и септември, а за периода м. 01. - м. 9.1999 г. От правна страна съдът е приел, че, законосъобразно-в съответствие с разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм., в редакцията, приложима към 1999 г.), е извършена корекция на данъчната основа и е увеличен финансовия резултат, като данъчната основа е определена по цената на придобиването. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спор между страните е установена ли е разлика за процесните м. 08 и м. 9.1999 г., между придобивната стойност на процесните стоки и декларираната от касатора стойност, на която впоследствие е била извършена от него реализацията на стоката и услугата. За оборване констатациите в ДРА от жалбоподателя при първоначалното разглеждане на делото пред СГС е ангажира ССЕ в заключението на която е прието, че с фактури № 441/10.08.1999 г. и 442/15.08.1999 г. касаторът еднократно е фактурирал разходи (транспортни и комисионни) за целия период и съответно, те следва да участват при формирането на данъчната основа за целия период от м. 01. до м. 9.1999 г. От приетите по делото фактури е видно, че във фактури № 441/10.08.1999 г. и 442/15.08.1999 г. не е посочено, че представляват разходи за период от м. 01 до м. 9.1999 г. и не може да бъдат свързани с придобиване на стоката -дизелово гориво, мазут, бензин А91, газьол по сделки и на материал за избелване на шнур. Правилно съдът е приел, че от съдържанието на фактура № 439, не се установява основателността на твърдението на касатора, че с нея е заплатен транспорт за командировка. Съгласно чл. 29 ал. 5 от ЗДДС (отм.) данъчната основа при облагаемите доставки на стоки, които не са дълготрайни активи, за целите на този закон не може да бъде по-ниска от стойността на придобиване на стоката или себестойността на произведената стока. Именно тези констатации в ДРА (които се ползват с презумпцията за вярност до доказване на противното), а именно, че придобивната стойност на стоката -дизелово гориво, мазут, бензин А91, газьол по сделки за м. 08.1999 г. е в размер на 10.340,33 лв. (с включени транспортни разходи по фактура № 439/9.08.1999 г. и комисионна по фактура № 441/10.08.199 г.), е по-ниска от стойността, на която е реализирана продажбата на същата стока в размер на 8.268, 65 лв. и за м. 9.1999 г. - стойността на придобиване на материал за избелване на шнур е 11.100 лв., е по-висока от продажна стойност в размер на 10.500 лв., не е оборена от касатора в хода на съдебното обжалване. Неоснователен е касационния довод в тази насока за неправилно С оглед на изложеното и като не е кредитирал заключението на ССЕ в тази му част, съдът не е допуснал твърдяното в касационната жалба нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е изложил подробни доводи и е обсъдил заключението заедно с другите доказателства по делото. В тази насока и съгласно чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.), съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а довода за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради некредитиране заключението на вещото лице е неоснователен. Като е приел, че от касатора не са ангажирани доказателства по делото, от които може да бъде установен произхода на разликата между по-високата придобивна стойност на стоките и декларираната от него по-ниска стойност, на която е извършена реализацията, поради което са налице предпоставките на чл. 25, ал. 5 от ЗДДС (отм.), съдът не е допуснал твърдяното в жалбата нарушение на материалния закон. Поради липса на изложените в касационната жалба основания за отмяна на решението, същото следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, I отделение