Решение № 12430 от 20.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6552/2015 г.

Решение № 12430 от 20.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6552/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (наречена "въззивна жалба") на Мария Бориславова Костова от гр. Петрич срещу решение № 255 от 26 февруари 2015 г., постановено по адм. д. № 707/2014 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е прогласена нищожността на заповед № 40/03 септември 2014 г. на главния архитект на община Петрич. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания, но от съдържанието й може да се направи извод, че решението се оспорва като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответницата Таня Николова Таманова, чрез пълномощника й адв. Гергана Теодосиева, е постъпило писмено възражение, с което се поддържа становище за недопустимост на касационната жалба, а алтернативно се поддържа и становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Останалите ответници - главният архитект на община Петрич и Васил Николов Тотев, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че по своята същност касационната жалба представлява искане за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК, което е неоснователно. Доколкото в самото оспорено решение е посочено, че не подлежи на обжалване, както и предвид обстоятелството, че изпратеното до Мария Костова съобщение не е оформено съобразно правилата затова, следва да се приеме, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Изложените в обратния смисъл доводи на ответницата по касация Таня Таманова и на представителя на Върховната административна прокуратура, както и тези, изложени в оспореното съдебно решение в същия смисъл, са неправилни. Разпоредбата на чл. 215, ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е неприложима в случая, тъй като се отнася само за изрично посочените в нея административни актове по устройство на територията. Процесната заповед, въпреки че това не е изрично упоменато в нея, е издадена на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, не е акт по устройство на територията и не попада в приложното поле на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ. Подадената от Костова жалба, въпреки посоченото в нея правно основание - чл. 240 от АПК, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК, не следва да бъде разглеждана като искане за отмяна, тъй като изложените оплаквания са касационни по своя характер. Освен това на отмяна подлежат само влезлите в сила съдебни решения, каквото оспореното не е. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на Таня Николова Таманова срещу заповед № 40/03 септември 2014 г. на главния архитект на община Петрич, с която е отменено удостоверение за търпимост № 85/04 август 2014 г. за строеж: "Двуетажна жилищна сграда с магазин за хранителни стоки на първи етаж с идентификатор 56126.600.314.1", находящ се в УПИ Х, кв. 46 по плана на гр. Петрич, издадено на Васил Николов Тотев и Таня Николова Таманова. Съдът е приел, че заповедта е нищожна поради липса на материална компетентност на органа, който я е издал, по силата на чл. 214а от ЗУТ. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 214а от ЗУТ в седемдневен срок от получаване на жалбата административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения административен акт за одобряване на подробен устройствен план или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, да го отмени или измени или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересуваните страни. Тази специална норма изключва прилагането на общата норма на чл. 91, ал. 1 от АПК, както законосъобразно е приел и административния съд. Административният орган не е разполагал с материална компетентност за издаване на оспорената заповед, поради което правилно последната е обявена за нищожна. С оглед горното и предвид липсата на релевираното в касационната жалба отменително основание, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане ще следва да бъде осъдена касаторката да заплати на ответницата в настоящото производство Таня Таманова направените пред тази инстанция разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,