Решение № 10501 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4763/2013 г.

Решение № 10501 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4763/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мениджмънт билдинг контрол" ЕООД, против Решение № 973/13.02.2013 г. по адм. д. № 183/2011 г. на Административен съд София - Град, I-во отделение, 6 с-в, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 101001420/28.05.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП София област, потвърден с решение № 1821/29.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, а след това да се отмени и РА в посочената част. Ответникът по жалбата - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП гр. София, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП) е изразил становище чрез процесуалния си представител юрк. Василева за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество- за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 101001420/28.05.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП София област, потвърден с решение № 1821/29.11.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София. За да отхвърли жалбата на "Мениджмънт билдинг контрол" ЕООД, административният съд е приел, че е издаден валиден административен акт, в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза за правилност на изводите на приходните органи. Според административният съд законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 286 357,58 лв. по доставките от "Гиван" ЕООД, "Валдес Ве" ЕООД, "Аксел - АК" ЕООД, "Прециз - 2" ООД, "Дастел Екс" ООД, "Консулттранс" ЕООД, "Стилнет РМ" ЕООД и "Шен Трийз" ЕООД, "ЕМР - Къмпани" ЕООД, "Нара - 06" ЕООД, "Интер Кар Груп - Реал" ЕООД, "Еврогеостил" ЕООД и "Диас - 66" ЕООД. По съществото на спора съдът се е аргументирал, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване на правото на данъчен кредит да бъде установено наличието на реална доставка по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Посочил е, че на датата на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС, възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък, съответно възниква корелативното право на получателя да ползва данъчен кредит. В тази връзка съдът е счел, че доказателствената тежест на ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните услуги, тяхното действително изпълнение и приемане. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че горното не е направено от жалбоподателя, поради което е достигнал до извода за липсата на реална доставка, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС. По - нататък в мотивите на обжалваното решение е посочено, че този извод не се оборва и от констатациите на вещото лице по допуснатата и приета ССчЕ, тъй като вещото лице е работило само по документи от счетоводството на ревизираното лице, което от своя страна обуславя и извода, че неговите констатации относно предмета на договорите, съдържанието на приемо - предавателните протоколи и разплащанията между страните не могат да бъдат кредитирани. Първоинстанционният съд е приел, че нито един от доставчиците на дружеството жалбоподател не притежава съответната материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на процесните доставки. Решението на първоинстанционния съд е правилно, същото е обосновано и постановено в съответствие с материални закон и процесуалните правила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган законосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към него, както и заключението по съдебно - счетоводната експертиза, не установяват извършването на фактурите, документирани в процесните фактури от доставчиците. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти по отношение на кадровата, материалната и техническа обезпеченост, включително непредставянето на безспорни доказателства за материалния ресурс на дружествата да осъществят услугите, описаните в процесните фактури. Обосновано съдът е приел за недоказано реалното извършване на фактурираните доставки. Безспорно е установено, че доставчиците не са открити и не са представили исканите документи, поради което и вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, не е извършило проверка в счетоводствата им, респективно вещото лице не може да отговори дали счетоводството е водено редовно. Доказателствата за реалното осъществяване на доставките на стоки могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи възможността за осъществяване на доставката, (материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика), и доказателства, сочещи пряко за реализиране на доставките, (например, приемно-предавателни протоколи, доказателства за индивидуализиране на родово определени вещи - стокови или складови разписки и други). Видно от събраните по делото доказателства, доставчиците са депозирали договори, приемно-предавателни протоколи и други. Обоснован е обаче първоинстанционния мотив, че не се установява конкретно какво и къде е рекламирано, кой субект представлява краен получател по рекламната услуга. Съдът коректно е анализирал клаузите на договора от 12.03.2006 г. В протоколите от 2006 г. са посочени рекламни материали, без да става ясен техния вид и съдържание. Касационната инстанция споделя първоинстанционните мотиви и относно фактурираните консултации по МСС, НСС. Във връзка с договора от 2007 г., анекса към него и приложенията не уточнено местонахождението и вида на рекламните площи, кой е рекламодателя, кой е крайният получател. Видно е от двустранните протоколи към анекса е, че конкретизация съществува само относно сумата, не е документирано приемането на самите услуги. Не са конкретизирани ремонтните, монтажните и демонтажните дейности по предмета на договора във връзка с анализа на протоколите от "Мениджмънт Билдинг Контрол" ЕООД относно "Гиван" ЕООД. Касовото плащане не променя горните изводи за нереалност на доставките. По отношение на материално-техническата и кадрова обезпеченост, са събрани доказателства, от които също не може по безспорен начин да се установи дали доставчиците са разполагали с необходимия ресурс за изпълнението на фактурираните услуги. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, счита, че първоинстанционният съд правилно е преценил представените доказателства и е стигнал до обоснован извод относно нереалността на доставките. Доводите от касационната жалба приповтарят възраженията, обективирани в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил подробно, излагайки ясни и логични мотиви, които настоящият съдебен състав споделя. Съдът се е произнесъл по делото, проследявайки доставките от "Гиван" ЕООД, "Валдес Ве" ЕООД, "Аксел-АК" ЕООД, "Прециз -2" ООД, "Дастел Екс" ООД, "Консулттранс" ЕООД, "Стилнет РМ" ЕООД и "Шен Трийз" ЕООД, "ЕМР-Къмпани" ЕООД, "Нара-06" ЕООД, "Интер Кар Груп - Реал" ЕООД, "Еврогеостил" ЕООД и "Диас-66" ЕООД. Във връзка с отделните доставчици, са обсъдени действията на ревизиращия орган, исканията за предоставяне на документи и обяснения от ревизираното лице. По време на ревизионното производство, а и в съдебната фаза на спора, преките доставчици не са открити на посочените адреси за кореспонденция. Както се посочи по - горе жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за възможността на доставчиците на извършат спорните доставки. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, не приема доводите изложени в жалбата относно допуснати множество процесуални нарушения в хода на ревизията. Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че посочените нарушения не са съществени и не водят до ограничаване на правата на жалбоподателя. Твърдението, че не са събрани нужните доказателства във връзка с извършването на последващи облагаеми доставки, не кореспондира с процесуалните възможности, които ДЗЛ е имало да ангажира такива доказателства. Като се вземе предвид естеството на спорните услуги, а именно - външна рекламна дейност, рекламни услуги, профилактика и пренастройка на съоръжения, обработка, напасване и монтаж на метални елементи и спомагателни материали и други, правилно първоинстанционият съд е приел, че не са представени убедителни доказателства относно реалността на доставката на посочените стоки и услуги. Заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което е кредитирано от съда, не опровергава констатацията на ревизиращите органи във връзка с изпълнението на услугите. Също така, първоинстанционият съд обосновано се е позовал на решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 на СЕО. Практиката на Съда на Европейския съюз по отношение на приложението на Директива 2006/112/ЕО във връзка с гореспоменатото дело С-285/11 е идентична с настоящият случай, правилно и обосновано АССГ, е достигнал до извод за законосъобразността на издадения РА. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не трябва да бъде присъждано, тъй като с обжалваното решение е присъдено възнаграждение в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,