Решение № 3836 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6587/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на МБАЛ Св.Иван Рилски-Горна Оряховица ЕООД,[ЕИК] чрез адв.Местан, против Решение 118/04.05.2023 г., постановено по адм. дело 94/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Наведените в жалбата възражения са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издадената писмена покана за възстановяване на суми,получени без основание РД-25ПП-38/19.01.2023г. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът управителят на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез главен юрисконсулт Т.Тодоров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмена покана за възстановяване на суми,получени без основание РД-25-ПП-38/19.01.2023г на управителя на НЗОК, с която на МБАЛ "Св.Иван Рилски- Горна Оряховица" ЕОД, на основание чл.76а ал.3 от ЗЗО и чл.292 т.6 б.б/относно диагностично-лечебен алгоритъм/ и т.8/ относно критерии за дехоспитализация/, от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г.,е постановено доброволно възстановяване на неоснователно получена сума в размер на 4715,38 лв за 1 брой пациент ,лекуван по клинична пътека 175 ИЗ 6018/2022 в периода 29.09-13.10.2022г. Съгласно Протокол за неоснователно получени суми РД-25-762-2/16.12.2022 г. /по чл.74, ал.3 от ЗЗО/, е установен случай на лекувано лице по КП 175,документирано с ИЗ 6018/2022г/ с отчетена дейност 29.09.2022-13.10.2022г- с диагноза Кръвоизлив от ануса и ректума с МКБ код К 62.5. Констатирано е нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ образното изследване не е извършено до 48 часа от началото на хоспитализацията на пациента,а същото е извършено на 12.10.2022г- т.е близо 12 дни след хоспитализацията,също така е установено нарушение,че не е изпълнен критерият за дехоспитализация липса на значими субективни оплаквания,доколкото в медицинската документация пациентът е изписан като неконтактен,неадекватен,в кома. Посочено е ,че е нарушен състава на чл.292 т.6 б.б и т.8 НРД за МД 2020-2022 вр. чл.352 ал.1 т.3 НРД. Съдът е приел за безспорен фактът, че правомощие на административния орган е да прецени дали да издаде покана за възстановяване на неоснователно получени суми по реда на чл.76а от ЗЗО или да издаде заповед за налагане на санкции по чл.76б ЗЗО/ каквото действие органът е предприел,но за констатирани други нарушения при лечението на процесния пациент/.Досежно констатацията в оспорения акт,че не е налице първото визирано в поканата нарушение- а именно,че не е извършена образна диагностика до 48 часа от хоспитализацията,изводите на съда са в насока ,че с оглед приемането на пациента по спишност и предприетите оперативни процедури в условията на спешност на дата 29.09.2022г не е било необходимо извършването на образна диагностика до 48 часа предвид общото влошено състояние на пациента.От друга страна обаче съставът на АС-Велико Търново е заключил, че при хоспитализацията по КП 175 на пациент с ИЗ 6018/2022г са налице неоснователно получени суми поради обстоятелството,свързано с документацията при дехо- спитализацията на пациента,като е посочил,че същата не отговаря на изискванията на т.4 от клинична пътека 175 липса на значими субективни оплаквания.Приложената по делото епикриза сочи,че пациентът е изписан в неконтактно и неадекватно състояние,като е бил изпаднал в кома. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че е налице противоречие между действията на лечебното заведение и изискванията на клиничната пътека 175 ,което намира своето отражение в нормата на чл.292 т.8 НРД МД 2020-2022г,поради което и получената сума по тази клинична пътека в размер на 4715,38лв на основание чл.350 ал.1 НРД се явява недължимо платена и подлежи на връщане. Върховният административен съд,първи състав на Шесто отделение, споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Велико Търново, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Досежно довода на касатора,че в административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения свързани с издаването на заповед за налагане на сакнции по чл.76б от ЗЗО,то следва да се отбележи,че издадената писмена покана с правно основание чл.76а от ЗЗО предвижда установяване на нарушението от контролните органи /ал.1/ и съставянето на нарочен протокол за неоснователно получени суми/ал.2/, като лицето обект на проверката, има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. След изтичане на срока за възражения по ал.1, директорът на РЗОК/ управителят на НЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя ал.2 от същия текст. В настоящия случай тази процедура е спазена в развилото се административно производство - налице е заповед за възлагане на проверка, в съответствие с която, е извършена проверка от определените за целта контролни органи, изготвен е и протокол за неоснователно получени суми, нали­це е дадена възможност на изпълнителя за депозиране на възражение, като такова не е било подадено, и, впоследствие, е издадена оспорената в настоящото производство писмена покана от ответния ръководител. Следователно, в административното производство са спазени изисква­нията на специалната процедура на ЗЗО за назначаване на проверка, за компетентност на контрольорите, за извършване на проверката, за съставяне на протокол за резултатите от нея, за връчване на протокола, поради което, правото на участие на проверяваното юридическо лице не е било накърнено в никаква степен. Ето защо, наведените от касатора възражения за допус­нати съществени нарушения на адиминстративнопроизводствените правила, съдът намира за неоснователни. По същество доводите на касатора,свързани с правните основания по чл.209 т.3 от АПК по отношение на проверяваното съдебно решение са несподелими.Независимо от проведеното лечение по спешност в периода 29.09.-13.10.2022г на пациент с ИЗ 6018/2022 са налице данни в медицинската документация,които поставят под съмнение изпълнението на изискванията на т.4 от Раздел II на КП 175 за дехоспитализация на същия.Налични са данни,че състоянието му още на 09.10.2022г е започнало да се влошава,станал е трудно контактен с тежко общо състояние и учестено дишане,като на 11.10.2022г вече е бил неконтактен и неадекватен ,в крайно тежко състояние,като е изпаднал в кома.Същите обстоятелства са отразени и в епикризата му в деня на изписването- 13.10.2022г- т.е дехоспитализирано е лице в нестабилно състояние,при обективни данни за влошаване на здравето му и очевиден медицински риск от фатален край при изписването му.Ето защо и касаторът по същество е изписал пациент ,без да спази един от петте медицински критерия за това в противоречие с чл.292 т.8 НРД МД 2020-2022г.Доколкото сумата по тази клинична пътека е била усвоена от лечебното заведение,то и съгласно чл.390 ал.1 НРД същата се явява недължимо платена и получените средства по ИЗ 6018/2022 се явяват без правно основание и подлежат на връщане. Предвид горното следва да се приеме, че процесната писмена покана е законосъобразен индивидуален административен акт. Предвид изложеното Върховният административен съд, първи състав на Шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. С оглед изхода на спора своевременно заявената от ответника по касация акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна.На последния му се дължи юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ГПК вр. чл.144 АПК вр. чл.24 от НзПрП в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,