Решение № 14235 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8452/2009 г.

Решение № 14235 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8452/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 237 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК. Образувано е по искане на Иван Маринов Узунов от гр. Велинград за отмяна на решение от 22.05.2007 г., постановено по адм. д. № 3253/2005 г. на СГС и на оставилото го в сила решение № 5157 от 8.05.2008 г., постановено по адм. д. № 1530/2008 г. на Върховния административен съд. След направеното уточнение от адвокат Петко Петков - пълномощник на Иван Узунов, искането е с правно основание в чл. 239, т. 1 АПК. Към него е приложен отговор с изх. № 85022/2003/058804 от 5.05.2006 г. на публичния изпълнител към Регионална дирекция - Пловдив и служебна бележка от 9.01.2009 г. от изпълнителния директор на "Атлетик" АД, гр. Велинград. Твърди се, че "Атлетик" АД като е заплатило сумата от 2000 лв. по постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 35 от 17.02.2003 г. на началника на Митница - Кулата е признало, че титуляр на задължението е дружеството. Освен това се твърди, че по този начин се доказва твърдението, направено в касационната жалба за заплащане на същата сума от същото дружество, доказателството, за което не е било представено. Ответните страни - директорът на РМД - София и началникът на Митница - Кулата не са взели становище по искането. Заинтересованата страна - директорът на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП също не е взел становище по искането. Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия намира искането за процесуално допустимо, направено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, а разгледано по същество за неоснователно, по следните съображения: С решение по адм. д. № 3253/2005 г. СГС е отхвърлил жалбата на Иван Узунов срещу решение № И-43 от 15.06.2005 г. на директора на РМД-София, потвърждаващо изцяло ППСПДВ № 35 от 17.02.2003 г. на началника на Митница-Кулата, с което е определено задължение за плащане на мито от 6 318 лв., ДДС от 6318 лв. и лихви, считано от 7.11.2000 г. Това решение е оставено в сила от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1530/2008 г. С ППСДВ началникът на Митница-Кулата на основание чл. 211 ЗМ е задължил Иван Маринов Узунов да заплати възникналото митническо задължение по вноса на 1 бр. употребяван товарен автомобил-миксер "МАГИРУС", поставен под митнически режим. С пристигането на автомобила на граничната митница, с поставянето му под митнически режим "Транзит" в страната и оформянето на ЕАД № 5400/Тв-68965 от 7.11.2000 г., митницата е дала разрешение за задействане на режим "входящ транзит". Титуляр на режима по смисъла на чл. 219, ал. 1, т. 13 ППЗМ е отговорното лице, положило подписа си в клетка 50 на транзитната декларация, а задълженията му са индивидуализирани с разпорежданията на чл. 100, ал. 1 ЗМ. Съгласно тях той е би задължен да представи стоката в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за идентифициране на стоката. Това той не е сторил, поради което е издадено и ППСДВ. Както при първоначалното разглеждане на спора, а така също и пред касационната инстанция Иван Узунов е твърдял, че задължено лице по вноса е не той, а "Атлетик" АД. Твърдяло се е, че дружеството е признало задълженията си, тъй като е внесло сумата от 2 000 лв. за тяхното погасяване. За доказване на това си твърдение към искането са представени отговора на публичния изпълнител и служебната бележка. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Представеното писмено доказателство - отговора на публичния изпълнител до искателя е от 2006 г. Това доказателство е относно образуване на изпълнително дело срещу него за събиране на публични държавни вземания по постановление № 35 от 17.02.2003 г., жалбата срещу която е отхвърлена с влязло в сила решение по адм. д. № 3253/2005 г. на СГС. Останалата част от отговора се отнася за постъпила сума от 2000 лв., по издаден изпълнителен лист въз основа на НАХД № 85/2001 г. на Районен съд - Петрич. Представеният отговор не е ново писмено доказателство или обстоятелство, което да не е включено в доказателствения материал при решаването на спора по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Образуването на изпълнителното производство за събиране на публичното държавно вземане е въз основа на закона и издаденото постановление. Правомощието за издаването на постановлението за принудително събиране на публичното задължение произтича от закона, а органа, действа при условията на обвързана компетентност. Този отговор няма никакво отношение към доказателствата, послужили за издавено на решенията, чиято отмяна се иска. Второто доказателство - служебната бележка, издадена от "Атлетик" АД има характер на частен документ и съдържа свидетелско показание, Тя също не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Солидарната отговорност на Иван Узунов и дружеството възниква по силата на закона - чл. 202, ал. 2 ЗМ. Без значение е субективният елемент, какъвто се опитва да се внесе в спора. Заплащането на сумата от 2 000 лв. няма отношение към доказателствата по делата, решенията, предмет на искането за отмяна. Служебната бележка има отношение към изпълнителното производство, но не и по контрола за законосъобразността на издаденото постановление, осъществен от двете съдебни инстанции. По изложените съображения искането за отмяна на решението на СГС и на оставилото го в сила решение на Върховния административен съд като неоснователна ще следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия