Решение № 15552 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1421/2018 г.

Решение № 15552 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1421/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "С. АТАНАСОВА – ВЕГА" ЕООД, ЕИК 202944819, със седалище и адрес на управление гр. Сандански, представлявано от управителя С. Атанасова, чрез пълномощника – адв. И. Чолаков против Решение № 1579 от 18.10.2017 г., постановено по адм. дело № 338/2017 г. от Административен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е недопустим, тъй като съдът не се е произнесъл по наведените с жалбата недостатъци на оспорената заповед. Излагат се мотиви и за необоснованост и неправилност на решението на съда. Иска се обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, алтернативно – решаване на спора по същество след отмяната на обжалвания съдебен акт. Ответната страна – Кметът на Община Сандански, чрез пълномощника си юрк. Поповчева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд Благоевград е отхвърлил жалбата, подадена от "С. АТАНАСОВА – ВЕГА" ЕООД, представлявано от управителя С. Атанасова, против Заповед № СИППП- 63 от 5.04.2017 г. на Кмета на Община Сандански, като неоснователна и е осъдила жалбоподателя да заплати на ответника сумата от 450 лева, представляваща разноски в производството. За да постанови този резултат е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението за недопустимост на съдебния акт. Съгласно текста на уточняващата жалба, приложена на л. 69-л. 71 от делото, предмет на оспорване пред решаващия съд е Заповед № СИППП-63 от 5.04.2017 г., издадена от Кмета на Община Сандански, с която, на осн. чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗМСМА и чл. 18, ал. 9, вр. ал. 8 от Наредбата за опазване на обществения ред, обществената чистота и спокойствието на гражданите, приета от ОбС – Сандански, е отказал да разреши на "С. АТАНАСОВА – ВЕГА" ЕООД удължено работно време на обект "Бар-клуб "Да Винчи"", находящ се в гр. Сандански, пл. България № 9, стопанисван от търговското дружество. Искането, формулирано от пълномощника на жалбоподателите е съдът да отмени заповедта, като незаконосъобразна с мотиви, че административният орган се е произнесъл по искане, каквото не е било направено, вместо по формулираното от молителя искане: "... а именно – да бъде възстановено незаконосъобразно измененото работно време за... обект(а)". Съдът е обсъдил това възражение подробно, проследявайки хронологията на събитията въз основа на представените по делото доказателства и е установил, че е неоснователно. Независимо от използваната от жалбоподателя терминология и интерпретация, към момента на подаване на заявление вх. № 70-00-216 от 10.02.2017 г. работното време на процесния обект е определено при условията и по реда на чл. 18, ал. 8 от НООРОЧСГ – от 22 до 02 часа за срок от пет години с влязла в сила, като неоспорена от търговското дружество, Заповед № СПЕ-30 от 1.03.2016 г., издадена от Кмета на Община Сандански. Тази заповед е стабилен административен акт, чиято законосъобразност е недопустимо да бъде обсъждана инцидентно в настоящото съдебно производство. По тази причина обосновано и законосъобразно съдът е приел, че всяко искане за промяна на работното време на обекта чрез неговото удължаване представлява по същността си искане за издаване на разрешение за удължено работно време по смисъла на чл. 18, ал. 9 от НООРОЧСГ. В посочената Наредба не фигурира понятие "възстановява" удълженото (вкл. с предходен акт) работно време, което води до извода, че заявеното искане е възприето правилно от компетентния административен орган и решаващия съд. По изложените съображения обжалваното решение не е недопустимо, както твърди касаторът. Първоинстанционния съд се е произнесъл по наведеното възражение и мотивите му напълно се споделят от настоящия съдебен състав, без да е необходимо да се повтарят – чл. 221, ал. 2, предл. последно (доп. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). Не е налице и твърдяната в касационната жалба необоснованост на съдебния акт. АС Благоевград е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Това е така защото решаващият извод на съда, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на разрешение за промяна на работното време, чрез удължаването му, е правилен и обоснован. Съобразно текста на чл. 18, ал. 9 от Наредбата удълженото работно време може да бъде разрешено от кмета на общината по изключение при комулативното наличие на изрично посочените в нормата предпоставки 1. Когато обектът не е в близост до или в жилищна сграда и 2. Шумът не прониква извън него. Изброяването на материалноправните предпоставки е изчерпателно. В случая обективно една от тях не е налице, както правилно е установил решаващият съд, което води до отказ да се издаде търсеното разрешение. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е дал указания на страните и е разпределил правилно доказателствената тежест. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с направените възражения, извършил е анализ на правната уредба като е оценил оспорвания пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съобразно законово менените му, с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК, задължения. При така изложените съображения решението на АС Благоевград, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение