Решение № 818 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2011 г.

Решение № 818 от 17.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9570/2011 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Павел Георгиев Варадинов от гр. Пловдив, срещу решение № 500/28.03.2011 г., постановено по адм. д. № 1731/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-02-Пд-13/01.07.2010 г. на н-к сектор при РДНСК, Южен централен район. Ответникът н-к сектор при РДНСК, Южен централен район, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна, тъй като е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд - гр. Пловдив, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Павел Георгиев Варадинов срещу Заповед № ДК-02-Пд-13/01.07.2010 г. издадена от н-к сектор при РДНСК, Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "масивна сграда 1", намиращ се в съсобствен УПИ IV-877, кв. 52 по плана на с. Брестовица. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е незаконен, че е налице влязъл в сила отказ за узаконяването му, поради което по отношение на него е неприложима и разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че по отношение на процесния строеж е налице влязъл в сила отказ за узаконяването му - № 1/25.11.2002 г. на главния архитект на Община "Родопи" - гр. Пловдив, който факт не се оспорва от жалбоподателя. Същият прави оплакване само досежно неприлагането на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, както от административния орган, така и от съда. Това оплакване не почива на установените правнорелевантни за спора факти. По делото е установено, че за процесния строеж няма градоустройствен статут, той не е предвиден по предишен и по сега действуващ ПУП, поради което е недопустим и не са налице условията по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, за да се приеме, че е търпим. Освен това съгласно § 184, ал. 12 ЗУТ строежите, за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл. 225 ЗУТ, т. е. административният орган действува при обвързана компетентност. Даденото съгласие към момента на съдебното производство от съсобственика на имота, няма правно релевантно значение, след като същото не е било дадено в производството по разглеждане искането за узаконяване на строежа. Като се има предвид изложеното, съдът е обсъдил всички доказателства, установяващи правнорелевантни факти за законосъобразността на процесната заповед, като изводите му кореспондират с тях и решението е обосновано и постановено при правилно прилагане на закона, не се установяват и твърдяните допуснати съществени процесуални нарушения. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК