Решение № 14213 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4717/2015 г.

Решение № 14213 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4717/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Крас" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез управителя Пламен Сапунов против решение N 392 от 27.02.2015 г. по адм. дело № 2175/2014 г. на Административен съд Пловдив. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По-конкретно твърди, че са подадени в срок декларации по отношение на всички имоти, че същите няма да бъдат ползвани през 2011 г., с оглед на което на дружеството следва да не се начислява ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване. Заявява, че чл. 19в, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 относно изисканите документи от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив (Наредбата) е в противоречие с чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, който не въвежда изискване към декларацията (заявлението) да се представят удостоверения от ВиК и Електроразпределение, че в съответните имоти е спряно подаването съответно на ток и на вода. Твърди също, че от страна на административния орган не са представени доказателства за това, че услугите, за които са начислени такси, са реално предоставени от общината. Иска се отмяна на решението с пререшаване на спора, като се отмени процесния Акт за установяване на задължения по декларация № 907 от 29.11.2011 г. на главен инспектор в отдел "Ревизии" на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, потвърден с решение № 1 от 20.01.2012 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, в частта в която на "Крас" ЕООД са установени задължения за ТБО за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. и лихви за просрочие за недвижими имоти на дружеството, находящи се в гр. Пловдив. Ответникът - Директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Ипократова в представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне в сила като правилно първоинстационното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Решението е материалнонезаконосъобразно. Въвеждането на допълнителни условия към декларацията за неползването към имота и изискването същите да се установят със съответните удостоверения съгласно чл. 19в, ал. 2 от Наредбата е в противоречие на чл. 8, ал. 5 и чл. 18, ал. 1 от ЗМДТ, което е основание за отмяна на процесния акт в частта относно компонента сметосъбиране и сметоизвозване. Налице е хипотезата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА за приложение на по-високия по степен нормативен акт. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "Крас" ЕООД против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) N 907 от 29.11.2011 г., издаден от главен инспектор в отдел "Ревизии" на дирекция "МДТ" при община Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение N 1 от 20.01.2012 г. на директора на дирекция "МДТ" при община Пловдив, с която на дружеството са установени задължения за ТБО за 2011 г. за притежаваните от него недвижими имоти общо в размер на 4 625.22 лв. и лихва в размер на 116.06 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че при извършена проверка от страна на данъчната администрация се е установило, че дружеството-касационен жалбоподател е собственик на недвижими имоти на територията на община Пловдив, съгласно подадени декларации по чл. 17, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, с оглед на което същото се явява задължено лице за ТБО за същите имоти. Установено е също така, и това не е спорно между страните, че от страна на "Крас" ЕООД са подадени декларации по чл. 19в, ал. 1 от Наредбата по отношение на всички имоти с оглед частичното освобождаване от единия от компонентите на ТБО - за сметосъбиране и сметоизвозване, но въпросните декларации не са придружени от Удостоверения от ВиК и Електроразпределение, че за имотите е спряно подаването на вода и електрозахранването. Наред с изложеното от страна на дружеството са представени справки от страна на "Водоснабдяване и канализация" - Пловдив и "ЕВН България Електорснабдяване" - Пловдив, от които се установява, че в имотите, собственост на дружеството, не е отчетена консумация на електроенергия или същата е в минимални количества, както и не е установено водоснабдяване. Тези констатации се потвърждават и със заключението на вещото лице, не се оспорват от страна на органа по приходите, и са посочени като безспорни в мотивите на първоинстанционното решение. Независимо от изложеното, съдът е изложил съображения, че разпоредбата на чл. 19в, ал. 2 от Наредбата е част от действащото право и докато не бъде отменена по надлежния ред е общозадължително правило, регулиращо определена категория отношения. Предпоставките съгласно цитираната норма не са налице по отношение на процесните имоти, поради което липсва правно основание да не им се събере такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Първоинстанционният съд е приел по отношение на останалите услуги, че същите, видно от доказателствата по делото, са реално предоставяни. По изложените съображения е извел извод за законосъобразност на процесния АУЗД. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу АУЗД№ 907/29.11.2011 г., издаден от главен инспектор в отдел "Ревизии" на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, потвърден с решение N 1 от 20.01.2012 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив относно определените на "Крас "ЕООД задължения за ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване". Основателно е изтъкнатото в касационната жалба оплакване за противоречието на разпоредбата на чл. 19в, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Наредбата с чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. От съдържанието на цитираната разпоредба се налага изводът, че на общинския съвет е предоставено единствено правомощието да определи реда, по който лицата, неползващи услугата, се освобождават от заплащане на съответната такса. Правото на лицата да бъдат освободени от заплащане на такса за определена услуга, когато не ползват тази услуга през годината или през определена част от нея, е предвидено в самия закон, а на общинския съвет е делегирано само правомощието да определи реда, по който да бъде упражнено това право на освобождаване. Като подзаконов нормотворец общинският съвет следва да се съобрази с предоставените му по делегация правомощия и да приема съответния подзаконов нормативен акт в съответствие с разпоредбите на нормативните актове от по-висок ранг, защото в противен случай нормативният акт подлежи на отмяна или следва да бъде оставен неприложен от правораздавателните органи, като бъде приложен нормативният акт от по-висока степен (чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА). Като обобщение на изложеното се налага изводът, че правомощието на общинския съвет по чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ е само да определи реда за освобождаване от заплащане на определена местна такса, когато услугата, за която се дължи тази такса не се ползва. В конкретния случай, общински съвет Пловдив е излязъл извън делегираните му със закон правомощия, като наред с реда е разписал и допълнителни условия за освобождаване на задълженото лице от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, като му е вменил освен подаване на декларация в указания срок към същата да се представят и доказателства, които да удостоверяват определени факти или обстоятелства и по-конкретно, които да доказват, че имотът няма да се ползва през годината (чл. 19в, ал. 1, т. 2 от Наредбата). В ал. 2 на чл. 19в от Наредбата е предвидено, че в случаите, когато заявителят не представи указаните в същата удостоверения, общинската администрация не освобождава имота от заплащане на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Цитираните разпоредби са в противоречие с разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, поради което не следва да се прилагат на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Като е приел противното, както и че не са налице нормативноустановените предпоставки за освобождаване на дружеството от начисляване на ТБО в частта й относно компонента сметосъбиране и сметоизвозване, административният съд е направил материално-незаконосъобразен извод и в тази си част АУЗД е подлежал на отмяна. В останалата част решението е правилно. Представените по делото доказателства установяват извършването на услугите "поддържане на чистотата на територии за обществено ползване" и "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения" на територията на община Пловдив. Принадлежността на имота на жалбоподателя към територията на населено място, в която се предоставят услугата " почистване и поддържане на територии за обществено ползване" е основание за дължимост на ТБО за същата услуга. Наличието на депо, обслужващо община Пловдив, е основание за дължимост на таксата за услугата "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения" . Изложеното по - горе води до извод, че в случая не са налице предпоставките на чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗМДТ, при наличието на които лицата се освобождават от заплащане на ТБО за услугите "поддържане на чистотата на територии за обществено ползване" и "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения". По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Крас "ЕООД срещу АУЗД№ 907/29.11.2011 г., издаден от главен инспектор в отдел "Ревизии" на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, потвърден с решение N 1 от 20.01.2012 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив относно определените на "Крас "ЕООД задължения за ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" за 2011 г., като вместо него следва да се отмени АУЗД№ 907/29.11.2011 г., издаден от главен инспектор в отдел "Ревизии" на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, потвърден с решение N 1 от 20.01.2012 г. на директора на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив в частта относно определените на "Крас" "ЕООД задължения за ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" за 2011 г. В останалата част решението като правилно следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,