Решение № 12721 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7415/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. К. К. от гр. София против Решение 8/14.04.2025 г., постановено по адм. дело С - 32/2024 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед З-3002/01.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност"/ДАНС/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Неправилно решаващият съд е приел,че нарушението е открито на 18.09.2024 г. с одобряване на Доклад рег. Л-7141/18.09.2024 г., от която дата е приел,че тече 2-месечният срок, определен в чл.89, ал.1 от Закона за ДАНС. На следващо място се твърди,че деянието не е съставомерно дисциплинарно нарушение, тъй като К. е пътувал до Р. Хърватия, пътуванията до която страна не попадат в обхвата на Заповед 804/23.03.3020 г. Според К. тази заповед не касае транзитни преминавания през територията на посочените в нея държави.В потвърждение на ограничения обхват на цитираната заповед е приетото по делото Разяснения изх. Л-8735/29.11.2024 г. , в което се посочва,че заповедта се отнася и до транзитни пътувания, както и до държави, на чиято територия се извършва прекачване при пътуване със самолет. Според касатора наложеното наказание не съответства на извършеното деяние, което е с незначителна тежест, тъй като не са настъпили вредни последици. Административният орган не е съобразил безукорното поведение на К., отличено с множество награди и неопетнено от нарушения, които не обосновават налагане на наказание порицание . Според касатора установаното деяние би могло да бъде квалифицирано като такова по чл.110б, ал.1, т.3 или 4 от Правилника за прилагане за ЗДАНС/ППЗДАНС/ и на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание забележка . В открито съдебно заседание касаторът не се явява лично,представлява се от адв. Х. Куцаров, който поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Не претендира разноски. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция "Национална сигурност", чрез процесуалния си представител Т. Иванов оспорва жалбата, по съображения в писмен отговор от 11.06.2025 г. и в становище от 03.11.2025 г. Претендира юриск. възнаграждение. В открито съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд София - град е била Заповед З-3003/01.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 /шест/ месеца, за това,че е извършил нарушение на служебната дисциплина, както следва: В периода от 11.08.2024 г.- до 18.08.2024 г. старши агент IV степен е осъществил частно задгранично пътуване в Р Сърбия, за което няма подадено и регистрирано уведомление по чл.18, ал.4 от Закона за защита на класифицираната информация/ЗЗКИ/, С съгласно реда,описан в т.2 на Заповед З-804/23.03.2020 г. на Председателя на ДАНС, относно определяне на допълнителни мерки по персонална сигурност във връзка с частни задгранични пътувания на служителите на ДАНС. Това деяние е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.88, ал.2, т.1, пр. 3 от ЗДАНС- неизпълнение на заповед на Председателя на ДАНС , във вр. с чл.110 в,ал.1, т.6 от ППЗДАНС- неспазване на реда в агенцията , за което е предвидено дисциплинарно наказание порицание . Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, като ги е обсъдил. При така установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно чл. 90, ал. 1, т. 2 и чл.88, ал.2, т.1, пр. 3 от ЗДАНС, във връзка с чл. 110в, ал. 1, т. 6 от ППЗДАНС. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от ДАНС, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е установена и доказана. Жалбоподателят не е подал в срок до 21.07.2024 г. писмено уведомление по чл.18, ал.4 от ЗЗКИ за намерението си да осъществи частно задгранично пътуване в Р Сърбия, която е включена в списък-приложение 2 към Заповед с рег. З-804/23.03.2020 г. на Председателя на ДАНС. Изложените доводи за неяснота на съдържанието на тази заповед са неоснователни. След като частното задгранично пътуване на К. е до държава - Р Хърватия, до която за да се осъществи същото, е необходимо транзитно да се премине през Р Сърбия/държава, включена в списък-приложение 2 към Заповед с рег. З-804/23.03.2020 г. на Председателя на ДАНС/, то касаторът, като служител на ДАНС/ старши агент IV степен, главен експерт / следва да спазва стриктно реда в агенцията и регламентиращите го заповеди на Председателя на ДАНС. В настоящата хипотеза К. е бил наясно с дължимото поведение при предприемане на частни задгранични пътувания, което се установява от проведен от последния телефонен разговор със служител на СДСДАНС с цел уточняване на датата на провеждане на беседа /инструктаж/ относно пътуването. При този разговор е установено, че уведомление по чл.18, ал.4 от ЗЗКИ не е постъпвало в СДСДАНС. Неоснователен е изложеният довод за неспазен двумесечен срок по чл.89, ал.1 от ЗДАНС. Тази разпоредба предвижда дисциплинарните наказания да се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя и е установено, когато материалите от административното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай нарушението е открито на 18.09.2024 г., когато материалите от административното производство, вкл. Докладът за извършена проверка за задгранични пътувания са постъпили при Директора на ДАНС. Считано от тази дата двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание изтича на 18.11.2024 г. Процесната заповед е издадена на 01.11.2024 г. Поведението му правилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 90, ал. 1, т. 2 и чл.88, ал.2, т.1, пр. 3 от ЗДАНС, във връзка с чл. 110в, ал. 1, т. 6 от ППЗДАНС. Неоснователен е изложеният довод, че деянието като маловажно следва да бъде квалифицирано като такова по чл.110б, ал.1, т.3 или т.4 от ППЗДАНС и е следвало на К. да бъде наложено наказание забележка . Съгласно чл.110б, ал.1 от ППЗДАНС дисциплинарно наказание забележка се налага при : т.3. други маловажни нарушения, при които отклонението от нормативните изисквания е незначително и не са настъпили вредни последици; 4. (Нова) други нарушения на служебната дисциплина/редакция ДВ, бр.108/2017 г./. Извършеното нарушение не попада в обхвата на посочените две хипотези. Липсата на вредни последици не води до извод за маловажност на дисциплинарното нарушение, тъй като не с касае за незначително отклонение от нормативните изисквания по смисъла на чл.110б, ал.1, т.3 от ППЗДАНС. Деянието не би могло да бъде квалифицирано и като такова по чл.110 б, ал.1, т.4 от ППЗДАНС- друго нарушение на служебната дисциплина, тъй като същото се изразява в неизпълнение на заповед на Председателя на ДАНС, а именно - на Заповед с рег. З-804/23.03.2020 г. на Председателя на ДАНС, регламентираща реда за осъществяване на задгранични пътувания на служителите на ДАНС определени държави. С тази заповед са определени допълнителни мерки по персонална сигурност във връзка с частни задгранични пътувания на служителите на ДАНС, определени са сроковете, в които служителят е длъжен да подаде уведомление по чл.18, ал.4 от ЗЗКИ, провеждането на инструктаж и др. Първоинстанционният съд подробно е осъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Доводите на жалбоподателя К. са подробно обсъдени и мотивирано приети за неоснователни от АССГ. Касационната инстанция споделя правните изводи на първостепенния съд и на основание чл.221, ал.2, изр.2 -ро от АПК препраща към тях. Правилно административният съд е приел, че в хода на дисциплинарното производство, разследващият орган служебно е събрал многобройни доказателства, от анализа и съпоставката на които правилно е обоснован извод, че безспорно е доказано извършеното от К. дисциплинарно нарушение. Достатъчно основание за реализиране на дисциплинарната отговорност е фактът на нарушаване на Заповед с рег. З-804/23.03.2020 г. на Председателя на ДАНС, като служителят е запознат със съдържанието й срещу подпис. Административният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и правните изводи за мотивираност на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. Установеното по делото нарушение не се опровергава и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДАНС 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния й представител на основание чл. 24, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение