Решение № 422 от 14.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1153/2015 г.

Решение № 422 от 14.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1153/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият М. Р. Д. е отправил до ВКС "молба" (според регистрацията й в затвора на 23.VI.2015 г.), преценена по съответния ред като искане от задочно осъден (дни след задържането му от властите) да бъде възобновено, съобразно предвиденото в глава тридесет и трета от НПК, делото за неговото осъждане. Делото - нохд 5/2006, е на Разградския окръжен съд като първоинстанционен и е завършило с осъдителна присъда № 22/13.VII.2006 г. за М. Д. и неговите двама съучастници в убийството на М. Д. С. - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, за което на всички са наложени наказания по 15 години лишаване от свобода. Делото е преминало в още две инстанции, както е предвидено за него по закон: във Варненския апелативен съд - като втора (въззивна) инстанция, и пред ВКС - като трета (касационна) инстанция. Единствено обаче ВАпС е извършил промени в осъждането, като увеличил наложените наказания на 18 години, а това решение е оставено в сила от ВКС. В своята "молба" (а всъщност-искане) осъденият е посочил, че напуснал страната, след като е получил оправдателна присъда по същото обвинение, за което по-късно бил осъден, но без да участва по делото в съда поради отсъствието си; настоява то да бъде разгледано с негово участие. Искането за възобновяване е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът в тази инстанция е за отхвърлянето му като неоснователно. ВКС намери, че влязлото в сила осъждане на М. Д. трябва да бъде оставено в сила и по реда на възобновяването. Искането на задочно осъдения за възобновяване на делото му поначало "се уважава, освен ако осъденият ... не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина" (чл. 423, ал. 1 НПК) - разпоредбата предвижда и други хипотези за отхвърляне на искането, но те нямат отношение към конкретния случай. Самият М. Д. твърди, че е заминал за Турция след първоначалното му оправдаване от РзОС на 29.IХ.2004 г. (заминаване, което е станало възможно, защото като задържан той е бил освободен още в съдебната зала, вместо да бъде върнат в затвора да търпи лишаването от свобода по друга, влязла в сила присъда - за това недоразумение вж. документацията на л. 494-500 от нохд 368/2003 на РзОС). Не само обаче, защото Д. е напуснал страната без съответното разрешение, неговото неучастие при последвалото ново разглеждане на делото в окръжния съд е "без уважителна причина". Макар останал на свобода след оправдаването си, на него все пак е била определена мярка за неотклонение подписка, а тя на общо основание го е задължавала освен друго, да посочва промените в адреса, на който да бъде намиран. След като Д. не е изпълнил това си задължение, и РзОС на общо основание (т. 1 на чл. 269, ал. 3 НПК) е могъл да проведе задочно за него новото разглеждане на делото, без съдът на свой ред да е длъжен да провежда и "щателно издирване" (т. 2 от цитираната разпоредба). С оглед на това разпределение на процесуалните задължения всякакви претенции към съда да осигури участието на подсъдимия по делото, в което е бил осъден - като например да го призове в Турция на адрес, за който липсват данни по делото, или чрез майка му, която обаче живеела в Белгия - са претенции, напълно недопустими като целящи възползване от собственото му неправомерно поведение на отклонение от наказателното производство. Още по-малко "уважителна причина" за предприетото отклонение е заявената пак от Д. пред ВКС: да открие в Турция основния свидетел по делото и да се върне, за да изчисти името си на участник в убийство, което не е извършвал (вж. протокола на съдебното заседание). Подобна причина, от друга страна, е разбира се, възможно основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, но с него е компетентен да се занимае първо съответният окръжен прокурор, към който осъденият би трябвало да се обърне пряко (чл. 420, ал. 1 НПК). Ръководен от всичко изложено и с оглед още на другите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I н. о.