Решение № 3165 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10784/2017 г.

Решение № 3165 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10784/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Я., подадена чрез процесуалния му представител юрк. М. К., срещу решение № 125 от 10 август 2017 г., постановено по адм. дело № 89/2017 г. по описа на Административен съд Я., с което е отменена негова заповед № ТУ/04-00002/17 март 2017 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Г. Д. М., чрез пълномощника си адв. С. В., в писмен отговор на касационната жалба излага доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Я. е образувано по жалба на Г. Д. М. срещу заповед ТУ/04-00002/17 март 2017 г. на кмета на община Я., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Стоманобетонна плоча с размери 1.80/4м. на сграда с идентификатор 87374.531.163.5 по кадастралната карта на град Я. в имот с адрес ул. "Ямболска комуна" № 10, по границата с имот на ул. "Ямболска комуна" № 12". Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отменил оспорения административен акт. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. При издаване на заповедта по чл. 225а от ЗУТ административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни действия, което в случая не е постигнато. Правилен е изводът на административния съд, че преди издаването на оспорената заповед, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая като не е описал и индивидуализирал в достатъчна степен, както в съставения констативен акт, така и в издадената въз основа на него заповед, разпоредния за премахване обект. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно- техническа експертиза безспорно се установява, че след извършване на строително- монтажни действия на сграда с идентификатор 87374.531.163.5 чрез извършен надзид с тухлена зидария и нова покривна плоча сградата е приобщена към сграда с идентификатор 87374.531.163.6 заедно с намиращата се дворна тоалетна. Установено е също така, че наредената за премахване с оспорената заповед стоманобетонна плоча е разположена и към сграда с идентификатор 87374.531.163.6 като с премахването й ще се засегне конструкцията и на тази сграда и на приобщената към нея дворна тоалетна, за които е налице влязло в сила удостоверение за търпимост. Безспорно е също така, че за така извършения строеж не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. При тези данни изводите на административния съд за допуснати нарушения, водещи до отмяната на заповедта, са правилни. Законосъобразно е приетото, че в процесния административен акт липсва достатъчно описание на незаконния строеж такъв, какъвто съществува на място, което само по себе си е основание за отмяната на акта. Това е така, тъй като точното описание на незаконния строеж пряко влияе на законосъобразността на заповедта, с която е наредено премахването му. Конкретния строеж следва да бъде индивидуализиран точно, което е предпоставка за доброволното му, респ. за принудителното му премахване след влизане на заповедта в сила. В случая това не е направено, както е приел и административния съд. Както в оспорената заповед, така и в преписката по издаването й, строежът, подлежащ на премахване е описан като стоманобетонна плоча с размери 1.80/4м. на сграда с идентификатор 87374.531.163.5, но в административния акт не е отбелязано, че по своята същност плочата представлява част от строеж, а не самостоятелен такъв. Липсата на безпротиворечиво индивидуализиран обект, както правилно е приел първоинстанционният съд, е пречка за пораждането на целените със заповедта последици - премахване на незаконния строеж, а наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока са неоснователни. Като е отменил обжалваната заповед на кмета на община Я., административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. С оглед горното и предвид липсата на релевираното в касационната жалба основание за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното от страна на ответника по касация искане за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, община Я. ще следва да бъде осъдена да заплати на Г. Д. М. сума в размер на 600.00 лева, съгласно представените доказателства за реалното им извършване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,