Решение № 1450 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4854/2013 г.

ВАСV отделение03.02.2014 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153/1.03.2013 г. по адм. д. № 14/2012 г. на Административен съд - Монтана. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1450 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4854/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Касационното производство е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Иван Лазаров Антонов от гр. Вършец против решение № 153/1.03.2013 г. по адм. д. № 14/2012 г. на Административен съд - Монтана. Изложени са доводи за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила постановено съдебно решение. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ОДМВР -Монтана, редовно призован за съдебно заседание, не изразява становище и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Иван Лазаров Антонов против заповед № з-2402/14.12.2012 г. на директора на ОДМВР - гр. Монтана, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 13 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/ и чл. 19, т. 2 от Инструкция за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР рег. № Iз-2813/4.11.2011 г. му е наложено общо дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този резултат съдът приема, че административният акт не страда от пороците, визирани в чл. 146 АПК и при спазване на административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР и при правилно приложени материално правни норми, заповедта е съобразена и с целта на закона. Решението е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол, предвиден в чл. 168 АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно всички оплаквания в жалбата. В касационната жалба относно поддържаните отменителни основания за обжалваното решение жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на материалния закон от административния съд поради приетата от него законосъобразност на административния акт. Съдът постановява законосъобразни и правилни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. В касационната жалба се повтарят част от твърденията, изложени пред първоинстанционния съд. Неоснователни са възраженията на касатора за некомпетентност на органа-издател на заповедта. Видно от административния акт същия съдържа всички необходими реквизити по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Неоснователни се явяват и твърденията на касатора относно неправилно съобразяване на дадените гласни показания пред съда. Съдът е преценил свидетелските показания съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и е изложил подробни съображения кои показания кредитира с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната заинтересованост на свидетелите. По тези съображения настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1