Решение № 13133 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 582/2009 г.

Решение № 13133 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 582/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Министъра на вътрешните работи против решение по адм. д. № 3983/2006 г. по описа на СГС. Иска отмяна на решението като необосновано и поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че протокол № 676/13.06.2006 г. за химическа експертиза не е трябвало да бъде кредитиран като доказателство по делото, защото липсват данни да е повторно изследване и да е направено по искане на Цветелин Рангелов по реда на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Развива доводи, че съдът е трябвало да се обоснове само с проверката извършена с техническо средство "Алкомер" 931 и протокол за химическа експертиза № 852/29.05.2006 г., които установяват наличие на алкохол. Ответната страна Цветелин Данков Рангелов чрез процесуалния представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че наказателното постановление е отменено с влязло в сила съдебно решение, което Софийски градски съд е следвало да обсъди. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като е доказано нарушението на служебната дисциплина. Съдът следвало да кредитира експертизата, която е по-близка до датата на установеното нарушение. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение от 15.10.2008 г. по адм. д. № 3983/2006 г. по описа на СГС е отменена заповед № З-333/28.07.2006 г. на министъра на отбраната, с която е прекратено служебното правоотношение на Цветелин Данков Рангелов на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Доводите са, че с повторно изследване оформено в протокол за химическа експертиза № 676/13.06.2006 г., извършено в специализирана химическа лаборатория е установена, че няма етилов алкохол в кръвта на служителя, взета за изследване, следователно не е извършено нарушение на служебната дисциплина. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Проблемът по делото не е дали има или няма обвързваща доказателствена сила протокол № 676/13.06.2006 г., както е приел съда, а дали този протокол е относим към предмета на делото. Първоинстанционният съд е приел, че той не е оспорен по надлежния ред от административния орган, поради което има доказателствена сила. За правилното решаване на спора е от значение дали представеният протокол № 676/13.06.2006 г. доказва факта на повторно извършено изследване на кръвните проби, взети за изследване на 20.05.2006 г. в 3.15 ч. В административното производство наказващият орган се е позовал на протокол № 852/29.05.2006 г. на НТЛ към МВР за извършена физико-химическа експертиза на кръвна проба, взета с медицински протокол от 20.05.2006 г. в 3 ч. 15 мин от ЦСМП - Монтана и извършено изследване съдържанието на етилов алкохол в кръвта. Експертизата установява 1,12 промила етилов алкохол. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства в тридневен срок от получаването на резултата от химическото изследване на пробата кръв административнонаказващият орган може да поиска повторно извършване на изследването. Няма данни това да е станало по инициатива на административно-наказващият орган издал наказателно постановление № 2229/8.06.2006 г., отменено впоследствие с решение от 12.04.2007 г. по АНХД № 406/2006 г. на РС Монтана. В писмено възражение от 16.06.2006 г. служителят е посочил, че пробата е взета в нарушение на реда по Наредба № 30 за вземане на кръвната проба, като е заявил, че същата повторно е изпратена за изследване в специализирана химическа лаборатория Плевен. По делото е представен препис, а не ксерокопие от протокол № 676/13.06.2006 г. на Специализирана химическа лаборатория при ЦСМП - Плевен за химическа експертиза на проба взета от Цветелин Данков Рангелов, като е отразено, че пробите са изпратени от РПУ -Монтана и са получени на 12.06.2009 г. Резултатът в този протокол е, че няма съдържание на алкохол. Съгласно чл. 20, ал. 3 от Наредба № 30, в седемдневен срок от връчване на наказателното постановление или от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б от Наказателния кодекс изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ, ако не е изтекъл срокът по чл. 19. Датата на издаването на постановлението е 8.06.2006 г., датата на подаденото възражение е 16.06.2006 г. Тези факти, както и отразеното в протокол № 676, че пробите са на Цветелин Рангелов и са изпратени от РПУ-Монтана, в тяхната взаимовръзка установяват, че се касае за повторно изследване на взетите на 20.05.2006 г. кръвни проби. Това повторно изследване е допустимо по силата на подзаконов нормативен акт, стига да са налице условията на чл. 19 от Наредба № 30 за време и условия на съхранение. Затова за съда е без значение кое от двете изследвания е по-близо до датата на вземане на кръвната проба - в обратен смисъл е заключението на представителя на Върховната административна прокуратура. Съгласно чл. 101 от ГПК (отм.), приложим за заварените към 1.03.2008 г. съдебни производства, когато са приложени преписи от документи, при поискване страната е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис. Административният орган не е направил искане да бъде представен оригинала или официален препис, поради което правилно съдът не го е изключил от доказателствата по делото и го е ценил. Представителят на МВР не е твърдял и доказал, съгласно тежестта на доказване по чл. 127 от ГПК (отм.), че пробите са изпратени от РПУ Монтана във връзка с друга административна преписка срещу Цветелин Рангелов. Освен това по делото е приложено писмо изх. № 17723/19.06.2006 г. на Директора на ОДП - Монтана до МВР, в което същият обяснява, че първоначално е извършено изследване в химическата лаборатория при НТЛ- ОДП Монтана, като до момента на изпращане на кръвната проба до ВМИ Плевен, пробата е съхранявана, съгласно изискванията на чл. 19 от Наредба № 30/27.06.2001 г. и подлежи на повторно изследване. При наличието на тези доказателства и липса на други, ангажирани от административния орган, съдът правилно е обосновал решението си с протокол № 676/13.06.2006 г., който доказва твърдяното от жалбоподателя, че няма концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. Със заповед № Iв-1173/27.102.2003 г. на министъра на вътрешните работи е забранено на служителите към МВР да управляват МПС с концентрация на алкохол в кръвта над тази норма. Следователно няма допуснато нарушение на служебната дисциплина и правилно съдът е отменил уволнението. Основателно е искането на ответника по касационната жалба да му бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски в размер на 360 лв. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение