Решение № 6516 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15362/2018 г.

Решение № 6516 от 2.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15362/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП"- Велико Търново против решение № 423/19.10.2018 г., постановено по адм. дело № 13/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменен Ревизионен акт № Р-04001516003146-091-001/16.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение № 371 от 16.12.2016 г. на директора на Д "ОДОП"-Велико Търново, с което на Н. Янчев, с ЕТ "Агролес-Н. Янчев" съдът е признал право на преотстъпване на данък на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на 48 588 лв., в резултат на което е изменил определения с РА данък за довнасяне по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. от 50 509, 88 лв. на 1921, 88 лв., както и лихвите върху него от 12 226, 68 лв. на 465, 22 лв. Обжалва се решението и в частта, в която са отменени допълнително начислени лихви върху невнесени в срок в пълен размер тримесечни авансови вноски за 2013 г. общо в размер на 917, 65 лв. при този изход на делото Д "ОДОП"-Велико Търново е осъдена да заплати на Н. Янчев сумата от 5 938, 55 лв. разноски по делото. Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. иска се отмяна на решението. В условие на алтернативност делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, за преизчисляване на данъчната основа, дължимия данък и внесената част от него и оставащия данък за довнасяне със съответните лихви. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът –ЕТ "Агролес-Н. Янчев"-редовно призован се представлява от адв. Болярски. Изразява становище по хода на делото. Цитира съдебна практика на ВАС. Представен е и писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е бил Ревизионен акт № Р-04001516003146-091-001/16.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, потвърден с Решение № 371 от 16.12.2016 г. на директора на Д "ОДОП"-Велико Търново, с който на Н. Янчев, с ЕТ "Агролес-Н. Янчев" са определени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 г. За да измени оспорения акт съдът е приел, че по отношение на данъчното предимство по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, актът е необоснован. Изложени са съображения, че редакцията на разпоредбата на чл. 48 от ЗДДФЛ не предвижда друго нормативно условие извън условията на чл. 189б от ЗКПО. Недопустимо е този данъчен състав да се разширява, чрез въвеждането на правна норма, към която не е налице изрично и недвусмислено отпращане. Изводът за приложното поле на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ изключва допълнителни нормативни условия по чл. 167 от ЗКПО за 2013 г. Според първоинстанционният съд налице е редакционна разпоредба в сила от 1.01.2014 г., която не е приложима в настоящия случай. Според съда спорен е бил въпросът относно точния размер на данъчната печалба на лицето и от там, каква е данъчната основа за определяне на точния размер на данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, в съответната редакция. Съдът е посочил, че неправилно в хода на ревизията е прието, че отчетената счетоводна печалба е равнозначна на данъчна печалба и от там на данъчна основа, за която се следва преотстъпването, без да се отчитат изискванията на приложимия чл. 169 от ЗКПО. Видно от второто допълнително заключение на ССчЕ, част от счетоводната печалба на лицето за годината е формирана от приходи от услуги, приходи от финансирания по схеми и мерки за подпомагане и други приходи, респ. чрез разходи за организация и управление, за лихви, по валутни операции и други финансови разходи, като са налице дейности непредставляващи такива по производство на непреработена продукция, резултатът от които да е повлиял на ДФР, отчетен от РЛ. Съобразявайки заключението на вещото лице съдът е приел, че данъчната основа за определяне размера на преотстъпването е в размер на 532172, 13 лв., като се следва данък за преотстъпване в размер от 47 895, 49 лв. Наред с това съдът е съобразил, че данъчната основа следва да бъде намалена с отчетени данъчни амортизации в размер на 12 812, 51 лв., с които необосновано е намалена данъчната печалба, от там и данъчната основа. Така съдът е установил данъчна основа в размер на 561 839, 78 лв. и данъчна основа, върху която се следва преотстъпването от 60% в размер на 544 591, 30 лв. Изчислил е, че лицето е имало право на преотстъпен данък в размер по-голям от декларирания, но размерът на декларираното данъчно предимство от самото лице не може да бъде променян. По изложени съображения съдът е приел, че неправилно с РА не е признато декларирано данъчно предимство под формата на преотстъпване на КД, в размер от 60% за данъчната основа, формирана от дейността по производство на непреработена селскостопанска продукция. Според първоинстанционният съд тези обстоятелства са се е отразили и до неправилно отречено право на РЛ да му се преотстъпи и 60% от размера на авансовите вноски по чл. 91 от ЗКПО, съответно неправилно е начислена лихва, в размер на 917, 65 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая няма спор по фактите. Спорът между страните е относно наличието на основанията за преотстъпване на данък върху доходите на физически лица за данъчен период 2013 г. по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ при наличието на обстоятелствата на чл. 167 от ЗКПО. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя становище на ответника по касация и на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ не препраща към общите изисквания на Раздел І Глава 22 от ЗКПО. Становището на приходната администрация, че изпълнението на условията предвидени в чл. 167 ЗКПО са абсолютна предпоставка за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО противоречи на разпоредбата на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО и чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 година за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ на малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент № 70/2001, както и на решението на Европейската комисия С (2011)863 от 11.02.2011 г. относно Държавна помощ за България, Помощ № 546/2010 година. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, /в приложимата и редакция за данъчен период 2013 г. /, данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане. Условията, които следва да са изпълнени едновременно, са изброени в чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО /в приложимата редакция за 2013 г. /, а именно: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации; 4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1. Наличието на така изброените условия в случая е безспорно между страните. Препращането в цитираната разпоредба е само и изрично относно условията, визирани в точно определен член от ЗКПО. Настоящият състав не споделя становището на приходните органи, че за да е налице преотстъпване на данък, следва да са спазени и общите изисквания, регламентирани в Глава ХІІ от ЗКПО. Едва с изменението на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, публикувано в ДВ бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г. преотстъпването на данъка върху доходите на физически лица се обвързва с "условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък", т. е препращането вече е към всички условия на закона, включително и към условията на чл. 167 от ЗКПО. Тази изменителна разпоредба обаче няма обратна сила и се прилага след влизането и в сила на 1.01.2014 г., поради което и не може да се приложи към процесния случай. Касае се за изменение на материалноправни норми, които имат действие за в бъдеще. Съгласно чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ /в редакцията, приложима през 2011 г. / облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. За определяне размера на данъка е приложим чл. 48 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 48, ал. 2 размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто. Съгласно чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ /в действащата редакция/ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Нормата на ал. 7 от закона предвижда ограничението, че преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднение. В конкретния случай не е спорно, че предприятието на ЕТ не е в затруднение. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът е определил неправилно задължението, като размер основавайки се на ССчЕ. Същата не е била оспорена по делото, поради което и съдът правилно се е позовал на нея. Предвид изложеното, решението не е засегнато от пороците, релевирани с касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение, а ответника не е претендирал присъждане на разноски за производството пред ВАС. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,