Решение № 5545 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8548/2011 г.
ВАСI отделение18.04.2012 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 726/28.04.2011 г. по адм. д. № 942/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5545 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8548/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Диляна Василева Славова от гр. Стара Загора, против решение № 726/28.04.2011 г. по адм. д. № 942/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 240900699 от 22.01.2010 г., издаден от инспектор по приходите в ТД - Пловдив, ИРМ - Стара Загора, на НАП, потвърден с Решение № 210 от 29.03.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - Пловдив, при ЦУ на НАП, с който е начислен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 10 840,70 лв. и прилежащи лихви в размер на 5 521,42 лв., данък за 2006 г. в размер на 30 850,07 лв. и прилежащи лихви в размер на 11 601,64 лв.; както и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 28 537,05 лв. и прилежащи лихви в размер на 6 737,22 лв. Изложени са доводи за неправилност на решение и се иска отмяната му. Ответникът - ДД "ОУИ" - Пловдив в представена писмена защита оспорва касационната жалба и желае обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който по определена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК са установени задължения за пряк данък по реда на чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 и 2006 години и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. Първоинстанционният съд е приел, че спорът се свежда до правилното определяне на пазарните цени, по които са придобити, впоследствие реализирани съответните имоти. Видно от съответните НА, отделните сделки с имотите и вещни права върху такива имоти са извършвани на цени, равни или малко над данъчната оценка, която не може да бъде приета за пазарна цена. В тази връзка в хода на ревизията е назначена експертиза за определяне на пазарните цени при покупката и продажбата, включително и стойността на извършените СМР в част от имотите. С оглед оспорване на даденото в хода на ревизионното производство заключение на инж. Манолчева-Николова, по делото е прието заключение по СТЕ с вещо лице Таня Бачовска. Така приетото заключение съдът не е кредитирал, поради следните съображения: В § 1, т. 10 от ДР на ДОПК са посочени методите, въз основа на които следва да бъдат определяни пазарните цени. Конкретните изисквания за прилагане на отделните методи са регламентирани в нарочно издадената за това Наредба № Н-9. Според първоинстанционният съд, наредбата предвижда, че пазарните цени се определят въз основа на един от посочените в нея методи и не е предвидена възможност пазарните цени да се определят като сума от получените цени при използването на два или повече метода, при преценка на относителната тежест на всяка една от получените цени. Поради това, че такъв подход е възприело вещото лице при изготвяне на СТЕ в съдебната фаза на оспорването, съдът не е кредитирал заключението. Отделно, съдът е приел за немотивирани определените от вещото лице Бачовска пазарни цени при използване на методите на "вещната и възпроизводителната стойност", съответстващ на "метода на увеличената себестойност", тъй като в заключението не са посочени конкретни източници и данни относно пазарната цена на обектите от този тип в съответните райони, които са използвани при определяне на пазарната цена. Неяснотата относно използваните източници на информация за пазарните цени по съпоставимите сделки води до необоснованост на посочените в заключението пазарни цени, получени при използване на метода на посредственото сравнение и съдът, при постановяване на решението не е кредитирал СТЕ и е приел, че не е необходимо да се обсъжда по същество приетото заключение на вещото лице Димитрова по ССЕ, тъй като при изготвянето му са използвани посочените пазарните цени по СТЕ, която не кредитирана от съда. Решението е обосновано с изводи, че констатациите в хода на ревизията не са опровергани, а тежестта на доказване в това производство, при издаден РА по реда на чл. 122 ДОПК, е за жалбоподателя. Липсват мотиви с анализ на приетата в хода на ревизията експертиза, въз основа на която са определени пазарните цени, като основа за облагане по реда на чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 ЗДДФЛ, във връзка с чл. 122 ДОПК. Липсват мотиви относно възраженията срещу приетата в хода на ревизията експертиза, които настоящата инстанция намира за основателни. Видно от същата, ползвани са офертни цени, публикувани в специализирани издания, а не е извършена съпоставка с конкретно реализирани продажби на обекти, включително и с изградени СМР, находящи се в района на процесните имоти. Експертизата, приета в административното производство е необоснована с конкретни данни от действително извършени продажби, поради което изводите на съда за законосъобразност на РА, са неправилни. След като съдът е констатирал, че заключението на СТЕ допусната по делото е необосновано, тъй като не са посочени конкретните източници на информация, е следвало да укаже на вещото лице да представи допълнение към експертизата с посочване на източниците на информацията, която е ползвана за изготвяне на заключението. Следвало е да се постави допълнителна задача към вещото лице по СТЕ да изследва конкретно извършени сделки с подобен предмет, осъществени в същия район на местонахождение, след което на тази база ССчЕ да определи дължимите данъци за ревизираните периоди. Решението е постановено при допуснати от страна на съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да формира изводи за законосъобразността на определената с ревизията данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 ДОПК и определените на тази база данъчни задължения за 2005 и 2006 години по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 ЗДДФЛ, след като извърши указаните с настоящото решение процесуални действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 48 ЗДДФЛ
- чл. 35 ЗОДФЛ