Решение № 8947 от 30.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9859/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Лазарова, чрез адв. И. Атанасов, против решение 1213/10.07.2020 г., постановено по адм. дело 184/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от В. Лазарова иск срещу Дирекция за национален строителен контрол София /ДНСК/ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на действия по принудително изпълнение на влязла в законна сила Заповед ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г., издадена от началника на Районна дирекция Национален строителен контрол Южен централен район /РДНСК ЮЦР/, отменена с решение 2263/25.11.2016 г., поправено с решение 282/27.02.2017 г., постановени по адм. дело 2727/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, както следва: в размер на 4 933,96 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходите, необходими за възстановяване на нормалното състояние на жилищната сграда и възстановяване на обзавеждането, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното и заплащане на сумата от 5 000,00 лева обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и психически страдания, стрес, влошено здравословно състояние, унижение, накърняване на честта, достойнството и доброто име, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на иска до окончателното и изплащане. Със същото решение В. Лазарова е осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендират се разноски по делото и за двете съдебни инстанции. Ответникът - Дирекция за национален строителен контрол София /ДНСК/, чрез своя процесуален представител юрисконсулт Л. Анастанова оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е второ по реда си, тъй като с решение 688/16.01.2020 г. постановено по адм. дело 4119/2020 г. по описа ВАС, първоначално постановеното от Административен съд Пловдив решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд, от друг състав. С първото решение на касационния състав е прието, че първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал иска. Прието е, че видно от обстоятелствената част на исковата претенция, искът се основавал на твърдение за понесени вреди от незаконно изпълнение, което е основание за квалификацията на иска като такъв по чл. 299, ал. 1, вр. с чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК. Посочено е, че искът по чл. 299, ал. 1, вр. чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК е самостоятелен иск, различен от иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като се отличава по своя фактически състав и се явява специален по отношение на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Касационната инстанция е приела, че от доказателствата по делото било установено, че действията по принудителното изпълнение на влязлата в сила Заповед ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. на началника на РДНСК ЮЦР, са отменени със съдебен акт, постановен по реда на чл. 294 АПК от 25.11.2016 г. Действията по принудителното изпълнение били извършени един ден по-рано на 24.11.2016 година. За да върне делото за ново разглеждане ВАС приел, че не са били изяснени факти, имащи значение за спора относно възникването на вредоносните последици от незаконното изпълнение кога е била подадена жалбата против принудителното изпълнение, преди или след изпълнението на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж, както и дали жалбоподателката в производство по чл. 294 АПК е поискала от съда спиране на изпълнението, разгледано ли е било това искане, имало ли е произнасяне по него, кога и какъв е бил резултатът от това произнасяне, за което ВАС дал съответните указания. При новото разглеждане на делото, съдът установил, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 299, ал. 1 АПК. Процесните действия по принудително изпълнение на влязлата в сила Заповед ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. на началника на РДНСК ЮЦР са отменени с влязло в сила решение 2263/25.11.2016 г., поправено с решение 282/27.02.2017 г., постановени по адм. дело 2727/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив. На следващо място съдът приел, че от въпросните действия по принудително изпълнение за ищцата били настъпили вреди от премахването /събарянето/ на около 1 кв. м. покривна конструкция и външна изолация на покрива на процесния незаконен стоеж, поради което счел, че е налице и втория елемент от фактическия състав вредата. По отношение на причинната връзка между незаконосъобразното действие и вредата, съдът посочил, че за да е налице основание за ангажиране на отговорността по чл. 299, ал. 1 АПК, следва да се установи наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между понесените вреди и отменените като незаконосъобразните действия по принудително изпълнение. Посочил е, че причинната връзка е пряка и непосредствена, само когато вредите са в пряка и непосредствена последица от административния деликт, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не са налице незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. В конкретния случай, съдът приел, че в следствие на действията по принудителното изпълнение били премахнати около 1 кв. м. покривна конструкция и изолация на покрива, които били част от установен за премахване с влязлата в сила Заповед ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г. на началника на РДНСК ЮЦР незаконен строеж Надстройка на жилищна сграда в УПИ XX 261, кв. 9 по плана на с. Дедево, община Родопи. Установил е, че на ищцата, по реда на пар. 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ била връчена покана за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 АПК и след изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение, от служители на РО НСК Пловдив към РДНСК ЮЦР на 18.08.2016 г. била извършена проверка по изпълнението на поканата, която констатирала че незаконният строеж не бил премахнат. С оглед на така установеното административният съд приел, че именно незаконосъобразното поведение на ищцата довело до предприемане на отменените като незаконосъобразни действия по изпълнението на заповедта за премахване на незаконния строеж, в която било посочено също така, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение, ще се извърши принудително изпълнение от органите на ДНСК за сметка на адресата на заповедта, по реда на чл. 255, ал. 4 ЗУТ и Наредба 13 от 2001 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. На следващо място административният съд установил, че към датата 24.11.2016 г., когато били предприети действията по принудително изпълнение, органът по изпълнението не бил надлежно уведомен за предприетото от ищцата В. Лазарова оспорване по реда на чл. 294 и сл. АПК, в т.ч. и за изразеното несъгласието от нейна страна за влизане или оставане в жилището й, доколкото безспорно било установено, че жалбата била депозирана директно в Административен съд Пловдив, в нарушение на реда по чл. 296, ал. 1 АПК, указващ че жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административния съд. С оглед на така установените факти, първоинстанционният съд приел, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, която задължава съда да съобрази доколко поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпилата вреда от незаконния акт, действие или бездействие на административния орган. Административният съд обосновал извод, че в случая била налице пряка и непосредствена причинна връзка между поведението на ищцата и настъпилата вреда, доколкото предприетото принудително изпълнение било обусловено от съвкупността от действия и бездействия на същата изграждане на незаконен строеж; липсата на доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж, както и неспазване на реда за подаване на жалба срещу принудителното изпълнение по установения ред, което довело, както до невъзможност съдът да се произнесе незабавно, така и до неуведомяване на органа по изпълнението, преди началото на предприетите действия по принудителното изпълнение, поради което административният съд счел, че претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди били в следствие на нейни действия и бездействия, чрез които същата е могла да избегне причиняването на сочените от нея вреди. С оглед на това първоинстанционният съд приел, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, приложима на основание чл. 203, ал. 2, вр. чл. 300 АПК, съгласно която ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.По тези съображения съдът приел, че предявеният от ищцата иск срещу ДНСК е неоснователен и го е отхвърлил. Решението е частично неправилно. Правилен е решаващия извод на съда, че от събраните по делото доказателства, в т. ч. и от свидетелските показания не се установява ищцата, касационен жалбоподател в настоящото производство да е проявила необходимата грижа за ограничаване на вредоносните последици от незаконното изпълнение. Безспорно е установено, че жалбоподателката не се е явила лично в определените като начални ден и час за принудителното изпълнение, за предприемане на мерки за ограничаване на вредните последици от изпълнението, в т. ч. и да изрази несъгласие за влизане и оставане в жилището й, и да заяви обжалване на действията по принудително изпълнение. С оглед предприетите действия от страна на В. Лазарова по обжалване на действията по принудително изпълнение пред административния съд, безспорно, неспазването на законоустановения ред е довело от една страна до невъзможност на съда да разгледа и да се произнесе по искането, с което е сезиран, така и до несъобразяване на това обстоятелство от органа по изпълнението. Неправолно обаче първоинстнационния съд е приел, че в случая увреждането е причинено изцяло по вина на пострадалия, поради което държавата в лицето на ответника не дължи обезщетение. Поведението на ищцата може да се определи като довело до съпричиняване на вредите, които са в пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните изпълнителни действия. По отношение на иска за обезщетяване на имуществените вреди, настоящият съдебен състав преценява, че в пряка причинно следствена вързка с незаконното изпълнение, са вредите, изразяващи се в направените разходи, както следва - за почистване отпадъци от разрушителните дейности, за ремонт и подмяна на дамаски, шлайфане и лак-диван, 2 бр. разтегателни легла, 2 бр. шкафове и маса, и за почистване на 3 бр. жакардови килими, матрак, 4 бр. китеници, дрехи, дамаска шезлонг ( точки 15, 16 и 17 от приложение 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза), които са на обща стойност 1864 лева. Предвид установеното съпричиняване от ищцата на тези имуществени вреди, обезщетението, което следва да й се присъди е половината от стойността на направените разходи или 932 лева. По отношение на останалите "поражения",описани в заключението на съдебно-техническата експертиза, не е установено да са върху имущество, което е извън обема на подлежащия на премахване незаконен строеж, поради което първоинстанционното решение следва да се пътвърди в отхвърлителната част на този иск за сумата над 932 лева. Частично основателен е и искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищцата не сочи конкретно периода, през който е търпяла тези вреди, и във връзка с който се претендира обезщетението от 5000 лева. От обстоятелствената част на исковата молба, обаче, периодът може да се индивидуализира. Началната дата на този период е датата на събитието 24.11.2016 година. Крайната дата на периода е определяема от изреченията - " В този момент, а и дълго време след това, тя продължава да чувства огромна обида, гняв, унижение и усещане за пълна безпомощност пред явната несправедливост от станалото.", "Вече повече от година не излиза от съзнанието на доверителката ми въпросът защо ДНСК са започнали да рушат вътрешни архитектурни елементи и да похабяват и унищожават имущество, които въобще не са били в предметния обхват на заповедта.", "С всички тези тези здравословни проблеми доверителката ми продължава да се бори вече повече от 1 г., но здравословното й състояние се е влошило на нервна почва." От цитираните изречения от обстоятелствената част на исковата молба следва, че твърдението е за едногодишен перод на страдание на ищцата във връзка с незаконосъобразните изпълнителни действия. Следователно, крайната дата на исковия период за претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди е 24.11.2017 година. От разпитаните по делото свидетели Андонов и Лазаров се установява по безпротиворечив начин, че случилото се на 24.11.2016г. в резултат на незаконосъобразните изпълнителни действия на длъжностни лица на ответника, се е отразило в негативна посока на емоционалното и психическо състояние на ищцата. Останали са недоказани твърденията на ищцата, че случилото се е повлияло и на здравословното й състояние. При тези данни по делото и предвид приетото съпричиняване от страна на ищцата, настоящият съдебен състав преценява, че разумното и справедливо обезщетение в случая е в размер на 500 лева, до който размер следва да се отмени първоинстанционното решение в частта относно иска за неимуществени вреди, а вместо това се присъди на ищцата посоченият размер, ведно със закононта липва от исковата молба до окончателното му изплащане. С оглед изхода на спора и на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ, на ищцата следва да се присъдят направените разноски за съдебното производство, които се изразяват в заплатени държавни такси и разноски за вещо лице, и са в общ размер на 275 лева. Ищцата е направила разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер 1300 лева, от които следва да й се присъдят 187 лева, съразмерно на уважената част от исковите й претенции. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд