Решение № 14818 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6337/2012 г.

Решение № 14818 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6337/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Оловно-цинков комплекс" АД - гр. Кърджали, ЕИК ********* чрез процесуалния му представител адв. Георгиев срещу решение № 42 от 05.03.2012 г., постановено по адм. д. № 14/2011 г. по описа на АС-Кърджали, с което са отхвърлена изцяло обективно съединените искове на касатора срещу Министерство на околната среда и водите за плащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му имуществени вреди - претърпени загуби в размер на 3 866 537.05 и пропуснати ползи в размер на 5 935 907.70 лв. - последната сума представляваща частичен иск от претенция за пропуснати ползи в размер общо на 39 572 718.40 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.01.2011 г. до окончателното им изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява и не депозира становище по същество. Ответникът, Министерство на околната среда и водите, редовно призован, депозира писмен отговор на касационната жалба, а в съдебно заседание се представлява от адв. Душева, която оспорва касационната жалба и твърди правилност на обжалваното съдебно решение по съображенията, изложени в отговора на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Кърджали е отхвърлил исковете на "ОЦК" АД - гр.Кърджали срещу Министерство на околната среда и водите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди- претърпени загуби в размер на 3 866 537.05 и пропуснати ползи в размер на 5 935 907.70 лв. - последната сума представляваща частичен иск от претенция за пропуснати ползи в размер общо на 39 572 718.40 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 28.01.2011 г. до окончателното им изплащане. Въпреки, че в диспозитива на съдебното решение не се съдържа нито основанието за претендираните вреди, нито периодът, за който се претендират /безспорна непрецизност на съдебния диспозитив/, видно от петитума на исковата молба, уточнителна молба на ищеца от 23.02.2011 г. и негова молба за увеличение и частичен отказ от иска от 14.02.2012 г., както и от мотивите на съдебното решение, имуществените вреди се претендират от отменен с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразен /унищожаем/ административен акт - решение № 7-4/16.06.2008 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 99, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и чл. 19, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС не е одобрено осъществяването на инвестиционното предложение с възложител "ОЦС"АД-Кърджали, изразяващо се в "модернизация и разширение на цинков завод чрез нов "Пържилен цех", нова система за производство на сярна киселина и нов "Електролизен цех"", а периодът, за който се претендират вреди е: 17.06.2008 г. -датата, следваща датата на приемане на незаконосъобразния административен акт до 19.10.2009 г. - датата, на която административният орган, съобразявайки се с указанията на ВАС в отменителното съдебно решение по адм. д. № 9418/2008 г. по описа на ВАС, V отделение, е издал свое решение № 17-5/2009 г., с което е одобрил същото инвестиционно предложение. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Кърджали, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявените искове са изцяло неоснователни. Съдът е заключил, че, макар безспорно да е налице отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразен административен акт, от който се претендират вредите, не са налице останалите елементи от сложния фактически състав на отговорността по ЗОДОВ, обосноваващи основателност на исковете за вреди по този закон. Съдът е приел, че ищецът, при задължението му в исковото производство по ЗОДОВ да проведе пълно доказване на претенцията си, не е доказал един от елементите на сложния фактически състав на отговорността за вреди по ЗОДОВ- наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпените от ищеца вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт. По отношение имуществените вреди, съставляващи претърпени загуби - плащане на допълнителни лихви и разноски по кредитни споразумения: договор за кредит на испански купувач от 27.09.2007 г. и договор за кредит от 28.04.2008 г., съдът е приел следното: не е налице причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и евентуално понесените от ищеца допълнителни лихви и други плащания по цитираните по-горе кредитни споразумения, тъй като липсва пряка връзка между претърпените загуби и незаконосъобразното решение по ОВОС. До горният извод съдът е стигнал на база следните доказателства: на първо място - видно от самото предложение за предоговаряне на двата договора за заем, инициирано от "ОЦК"АД-Кърджали /две писма от ищеца с дата 25.06.2009 г./ същият сам е посочил като причини за предоговарянето, освен екологичния спор с МОСВ, и редица други причини, което само по себе си изключва наличието на пряка и непосредствена връзка между претърпените вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт. Отделно от това съдът е приел, че ищецът е следвало да сключи всички договори за доставка на оборудване, инженеринг и свързаните с тях договори за финансиране, от които твърди че е претърпял загуби, едва след наличието на годен обект за финансиране- т. е. едва след налично положително решение за одобряване на ОВОС, откриващ възможността за бъдещото строителство на обекта, за изграждането на който са сключени всички тези договори, а не преди това, което обстоятелство също прекъсва причинната връзка между вредите и отменения като незаконосъобразен административен акт. Съдът е приел, че липсва пряка и непосредствена причинна връзка и между отмененото от съда решение № 7-4/2008 г. на министъра на ОСВ и претендираните от ищеца пропуснати ползи, представляващи евентуални икономии на разходи за цинков концентрат вследствие повишаване процента на извличане от 91% на 97% и икономии на преработвателни разходи. За да стигне до този правен извод, съдът е изходил от обстоятелството, че, за да се реализира продукция на цинк в повишените проценти на извличане, е необходимо да се реализира самото инвестиционно предложение- т. е да завършат строителните работи след издаване на всички изискуеми по ЗУТ книжа за новия пържилен и електролитен цех и новата система за производство на сярна киселина. Съдът е констатирал, че по делото липсват каквито и да било доказателства реализирането на инвестиционното предложение да е налице- дори към датата на постановяване на съдебното решение /две години след второто, положително решение на МОСВ за одобряване на ОВОС/ самото инвестиционно предложение не е реализирано- налице са единствено изкопни работи за реализация на проекта и строително разрешение наличен склад да бъде преустроен в електролитен цех. Не е налице пропусната полза като сигурна пропусната облага, резултат от незаконосъобразния административен акт, тъй като липсват доказателства за сигурно увеличаване имуществото на ищеца в резултат на непостроените цехове. По горните съображения съдът е приел исковете за неоснователни и е отхвърлил същите. Решението на АС-Кърджали е правилно. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите на сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Правилно АС-Кърджали е приел, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди не е налице. Настоящата касационна инстанция споделя правния извод на първостепенния съд за това, че не е налице причинно- следствена връзка между евентуално претърпените вреди и незаконосъобразния административен акт, от който същите се претендират, но, отделно от това приема, че исковете са неоснователни, тъй като липсват и доказателства за реално настъпили за ищеца вреди - както претърпени загуби, така и пропуснати ползи. "ОЦК"АД-Кърджали претендира претърпени загуби, представляващи увеличение на разходите му /лихви, такси, застрахователни премии и др./ по два договора за кредит, а именно: Кредитно споразумение от 27.09.2007 г. и Кредитно споразумение от 28.04.2008 г. поради необходимостта първоначалните параметри на тези договори за кредит да се предоговорят с два анекса: съответно от 30.12.2010 г. и от 28.06.2010 г. Същите кредитни споразумения са сключени с цел финансово обезпечаване на сключени още преди тях договори за базов и детайлен инженеринг и договор за доставка на оборудване, които по твърдение на ищеца са сключени с цел осъществяване именно на това инвестиционно предложение, отказано за одобряване от МОСВ с отмененото като незаконосъобразно решение на министъра на околната среда и водите. На първо място - ищецът не е доказал по делото реално претърпяна загуба в претендирания размер, т. е. намаляване на имуществото му, тъй като липсват доказателства какво би платил при липсата на поисканото от него преструктуриране на кредитните споразумения, за да се прецени дали платеното след преструктурираното е по-неизгодно за него - от една страна, а от друга страна- предвид отговорите на вещото лице в с. з. от 14.02.2012 за промените в размера на шестмесечния EURIBOR в годините - от 4,9% през 2008 г. до 1,2% -1,3% през 2009 г. - напълно възможно е допълнително договорените лихви над EURIBOR да са икономически по-изгодни от първоначално уговорените такива в договорите за кредит. Ищецът в производството по ЗОДОВ носи доказателствената тежест в процеса и следва да проведе пълно доказване на претенцията си както по основание, така и по размер. Като не е сторил това в конкретния случай, твърдяните от него претърпени загуби остават недоказани, съответно претенцията му за тях е неоснователна. На следващо място - ищецът твърди, че е претърпял загуби за периода 17.06.2008 г. до 19.10.2009 г., част от които се изразяват в разходи по преструктуриране на договори за кредит и мораториуми на плащания, въведени с измененията на двете кредитни споразумения. За исковия период такива загуби ищецът не е претърпял, тъй като и двете изменения на договорите за кредит са подписани много след 19.10.2009 г. /на 30.12.2010 г. -л. 189 и на 28.06.2010 г. - л. 216/. Въпреки, че и на двете изменения на договорите за кредит по силата на постигнато съгласие между съконтрахентите е придадено обратно действие /съответно от 23.07.2010 г. - л. 188 и от 30.04.2010 г. - л. 215/, то и тези дати са след крайната дата на периода, за който се претендират вредите. Дори "ОЦК"АД-Кърджали действително да е претърпял загуби от допълнителните такси за преструктуриране на кредитите и мораториума на плащанията, то тези вреди са настъпили много след исковия период, за който се претендират. Самият касатор в касационната си жалба /л. 6 по адм. д. № 6335/2012 г./ВАС/ твърди, че "вредата, изразяваща се в увеличението на размера на разходите на ОЦК по тези кредити с 1 976 929 евро е настъпила към момента на подписването на Изменение № 1 към договор за кредит на Хермес купувач от 28.04.2008 г. и Изменение № 1 към договор за кредит на испански купувач от 27.09.2007 г." Настоящата касационна инстанция споделя изводите на АС-Кърджали за неналичие на реално настъпили вреди във вид на пропуснати ползи, изразяващи се в икономия на разходи за цинков концентрат вследствие повишаване % на извличане от 91% на 97% и икономия на преработвателни разходи. Обосновано съдът е приел, че за да е налице пропусната полза, същата следва да съставлява сигурно бъдещо увеличаване имуществото на ищеца, а не условна и хипотетична възможност от нереализирано повече от 2 години след отмяна на незаконосъобразния акт инвестиционно предложение. Правилно съдът е заключил, че едва след осъществяване на инвестиционното предложение чрез изграждане на новите цехове и новата система за производство на сярна киселина и въвеждането му в експлоатация, би могло да се стигне до икономия на цинк в резултат на увеличения % на извличане и до икономии на производствени разходи. Ненастъпването на реални пропуснати ползи за претендирания период настоящият състав на ВАС обосновава допълнително и с развитите от процесуалния представител на ответника в писмената му защита по същество доводи, базирани на приетата експертиза на в. л. Конарев и отговорите му в с. з. от 14.02.2012 г., които съдът споделя изцяло, а именно: невъзможност да се прецени има ли икономия на цинк или не поради обстоятелството, че за целта е необходимо да се сравнят настоящите количества по старата технология и максималния капацитет по новата технология, а това е некоректно; възможност икономически причини да налагат да не се работи в бъдеще на пълен капацитет по новата технология; обстоятелството, че печалбите и загубите се влияят от пазарната цена на стоковия цинк, курса на долара и др. Върховният административен съд, трето отделение споделя изцяло и развитите от административния съд правни съображения за неоснователност на предявените искове поради липса на пряка и непосредствена причинно -следствена връзка между претендираните вреди и отмененото като незаконосъобразно решение на министъра на околната среда и водите, с което не е одобрено инвестиционното предложение. Евентуално, дори да се приеме, че ищецът е понесъл вреди във вид на претърпени загуби и пропуснати ползи за периода 17.06.2008 г. - 19.10.2009г /каквото не е становището на настоящия съдебен състав/, то същите не са в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Неоснователни в тази връзка са наведените от касатора в касационната му жалба доводи за доказаност по делото на такава причинно-следствена връзка. Правилно съдът е приел по отношение претенцията за претърпени загуби, че самият ищец в двете си писма от 25.06.2009 г., с които иска преструктуриране на двете кредитни споразумения, от което преструктуриране претендира загубите, наред с екологичния спор с МОСВ, като основание за отправеното искане сочи редица други причини: забава в осигуряване на местно финансиране, световната икономическа криза, забава от технически характер - откриване на подпочвена води, забава в избор на доставчици, влошена ситуация на пазара през втората половина на 2008 г. поради намаляване цената на металните суровини и понижено търсене и др. Правилен е решаващият извод на съда за липса на пряка причинна връзка между претендираните вреди и отмененото решение на МОСВ, доколкото ищецът е следвало да сключи договорите, на база които твърди че е претърпял вреди, не преди отпочване на процедурата по ОВОС, както е сторил, а много след нейното успешно приключване - след получаване на положително решение по ОВОС, издаване на разрешение за строеж и най-рано след откриване на строителна площадка за осъществяване на инвестиционното му намерение. Като е сключил договорите си за кредит, инженеринг, доставка на оборудване с цел построяване на новите цехове и системата за производство на сярна киселина на толкова необосновано ранен етап, ищецът е сключил същите на свой стопански риск. Евентуално претърпените от "ОЦК" АД вреди са в пряка причинно-следствена връзка именно с непреценения стопански риск при сключване на договорите и не са пряка последица от незаконосъобразното решение с отказ за одобряване на ОВОС. Правилно съдът е обосновал липсата на причинно-следствена връзка между вредите - загуби и пропуснати ползи и отменения административен акт и с обстоятелството, че и към датата на постановяване на съдебното решение - две години след отмяната на решението на министъра, инвестиционното предложение на ищеца не е реализирано - налице е единствено разрешение за строеж за преустройство на един наличен склад в електролизен цех и изкопни работи. Неоснователни се явяват доводите на касатора за постановяване на съдебното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Съдът е обсъдил всички относими и допустими доказателства по делото - поотделно и в тяхната съвкупност. С оглед гореизложеното решението на АС-Кърджали като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение