Решение № 3641 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от С. Г. К. - главен инспектор и Л. И. П. - инспектор в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях"-Южна Централна България към Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, подадена чрез юрист Е. Златева към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, срещу Решение 5606/14.09.2023г., постановено по адм. д. 320/23г. на Административен съд София - град. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената част в касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са - допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства, вкл. и в тяхната съвкупност, и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на дадените предписания, обективирани в Констативен протокол 07-03-97/25.08.2022г., издаден от служители на РО ЮЦБ НЯСС при ДАМТН. Претендират се разноски и за двете инстанции. В случай на отхвърляне на касационната жалба се иска присъждане на разноски за ответника в законоустановения минимален размер. Ответникът - Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", гр. София оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил на 01.02.2024 година. Иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски. Върховна прокуратура / сега Върховна касационна прокуратура/ чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. По основателността й приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е Констативен протокол 07-03-97/25.08.22г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея, и документацията за експлоатацията, съставен от С. Г. К. на длъжност главен инспектор и Л. И. П. - инспектор в РО НЯСС "Южна Централна България", Офис Стара Загора, в част V- та, т.2 от него, в която са дадени следните предписания във връзка с язовир "Павел баня-845" с уникален шифър SZR-55021-5569 : водното ниво в язовира да се поддържа на кота мъртъв обем до възстановяване на достъпа до спирателен кран; да се възстанови съоръжението, осигуряващо достъп до затворения орган на основния изпускател до 04.09.23г. ; да се премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушния откос на язовирната стена до 04.09.2023 година. Административният съд е преценил като безспорни и доказани по делото следните обстоятелства: язовирът е публична държавна собственост и е предоставен за управление на жалбоподателя - Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири". Въпросният язовир е проверяван от комисия, назначена от Областния управител на Област Стара Загора, което е станало на 20.07.22г., и за което е съставен Протокол и са дадени предписания. Язовирът е проверяван и от длъжностни лица от ДАМТН на 25.08.22 година. Резултатите от тази проверка и дадените предписания са обективирани в оспорения протокол. От правна страна, административният съд е преценил оспорения констативен протокол като нищожен, като издаден извън кръга на правомощията на органа по чл.190 и чл.190а от Закона за водите. След анализ на относимите разпоредби от Закона за водите и Наредбата по чл.141, ал.2 ЗВ, административният съд е приел, че Комисията по чл. 138а, ал.3 ЗВ е компетентният орган за установяване на техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, както и проводимостта на речното легло до 500 м. от язовирните стени, да формира заключение за готовността за безопасността експлоатация на язовира и съоръженията към него и да дава предписания на собствениците за извършването на ремонти и други технически дейности, свързани с изправното състояние на язовирната стена. Административният съд е приел, че председателят на ДКМТН, респективно упълномощените от него лица, е органът компетентен да осъществява контрол по изпълнение на вече дадените от Комисията по чл.138а, ал.3 предписания. Посочил е, че чл.190а ЗВ предвижда компетентност на председателя на ДАМТН да дава предписания на собствениците на язовири и на съоръжения към тях, но те са свързани с предприемане от последните на мерки и действия за изясняване на техническото състояние на обекта, а не определят вида и обема на техническите дейности, дължими във връзка с привеждане на язовира и съоръженията му в готовност за безопасна експлоатация. Съдът е преценил, че процесните предписания са от категорията на посочените в чл.138а, ал.3, т.5 ЗВ, за които компетентният орган е Комисията, назначена от областния управител. Посочил е, че в конкретния случай, Комисията, назначена от областния управител на област Стара Загора е извършила проверка на техническото и експлоатационно състояние на въпросния язовир и е дала предписания на собственика, които са идентични с процесните, но с различен срок на изпълнение. Приел е за безспорен факта, че предписанията на Комисията, назначена от областния управител са били известни на председателя на ДАМТН, който вместо да упражни дължимия контрол , съгласно правомощията си по чл.190, ал.4, т.1 ЗВ, дава нови предписания, идентични с тези на Комисията по чл.138а, ал.3 ЗВ, но с различен срок и извън пределите на компетентността си , изрично установена в закона и в Наредбата по чл.141, ал.2 ЗВ. Касационната инстанция, в настоящия съдебен състав преценява решението на административния съд като неправилно. Не се споделят изводите на административния съд, че административният акт е нищожен. Констативният протокол е издаден на основание чл. 190а ал. 2 от ЗВ. Същият е издаден от длъжностни лица, на които са делегирани правомощията на Председателя на ДАМТН по чл. 190, ал. 4 от ЗВ, видно от Заповед А-776/22.12.21г., издадена от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Неправилни са съображенията на съда, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица правомощието да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/ или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Тоест, оспореният КП е съставен от длъжностни лица, на които са делегирани правомощия да осъществяват контрол върху техническото състояние и безопасна експлоатация на язовирните стени, и на съоръженията към тях. Дадените предписания са във връзка именно с тази цел. Обстоятелството, че и друг публичен орган /областният управител/ чрез назначени от него длъжностни лица /Комисия по чл.138а, ал.3 ЗВ/ веднъж годишно или веднъж на три години, в зависимост от степента на потенциална опасност на язовирите, извършва проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях и дава предписания, не лишава от правомощия председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/ или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по ЗВ и приложимата наредба. В случая, административният съд неправилно е приел, че даването на предписанията, обективирани в КП от страна на оправомощени от председателя на ДАМТН лица, е при липса на законова възможност, както за издаване, така и за делегация на такива правомощия на други лица. Eдна от законовите цели според чл.2, ал.1, т.7 ЗВ е предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите. Опазването на обществения интерес по чл.49, ал.1, т.4 ЗВ, изисква превенция от вредното въздействие на водите по чл.137 ЗВ. Гаранция за пълното осъществяването на тази защита е и извършването на контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, от различни публични органи. Контролът върху язовирните съоръжения е текущ и превантивен. Наличието на предписание от орган, натоварен с този контрол, не води до нищожност на предписанието на друг орган, овластен от закона с аналогични правомощия. Административният съд София-град като е стигнал до извод за нищожност на оспорените предписания обективирани в КП, поради липсата на компетентност на длъжностните лица, дали предписанията, е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. В касационното производство не може за първи път да бъде извършена проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания по чл.146 АПК, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд- София град. Разноските ще бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал.3 АПК, при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК, Върховният административен съд- Трето отделение,