Решение № 141 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2017 г.

Решение № 141 от 4.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Х. - гражданин на Афганистан, подадена, чрез адвокат Г. Г. от АК Х. срещу Решение № 357 от 30.05. 2017 г., постановено по административно дело № 436/2017 г. на Административен съд - гр. Х. (АС Х.). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда обусловили отхвърляна на жалбата, като посочва, че са налице условията на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Счита и за неправилно заключението, че от представените доказателства за молителя не съществува реален риск от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Намира първоинстанционното решение за постановено в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. В съдебно заседание процесуалният представител на касационният жалбоподател Х. Х., адв. Георгиева поддържа касационната жалба, както и изложените в нея доводи за порочност на атакувания съдебен акт. Моли за отмяна на първоинстанционното решение на Административен съд- Х. и на решението на председателя на ДАБ. Ответникът- Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС), в съдебно заседание, чрез юрк. Славова изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и предлага същият да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Производството пред адм. съд е образувано по жалба на касационния жалбоподател срещу Решение № 5650/15.03.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на бежански и хуманитарен статут. С Решение № 357 от 30.05. 2017 г., постановено по административно дело № 436/2017 г. на Административен съд- гр. Х. е ОТХВЪРЛЕНО оспорването на чужденеца против Решение № 5650/15.03.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решаващият съд, за да потвърди оспореният административен акт приема, за правилни изводите на органа, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут. Изложени са аргументи, че правилността на крайния извод за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ се следва изцяло от факта, че в изнесената бежанска история няма данни, че той лично или неговото семейство са обект на преследване в родината му (Афганистан) било поради неговата (тяхната) етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Съдът намира за правилна и обоснована преценката на ответника за неоснователност на молбата и за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1- 2. Счита за правилно, че не се обосновава извода, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Афганистан е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В заключение решаващият съд приема, че оспореното решение не страда от пороци, налагащи отмяната му по смисъла на чл. 146 АПК, а подадената против него жалба се явява неоснователна. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АС Х. е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдебно производствените правила, тъй като не са отчетени всички съотносими факти. В съдебното производство АС Х. е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпроса, относно сигурността на страната му на произход. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно АС Х. на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Видно от доказателствата по делото е, че основната причина за напускането на Афганистан, е целта за пристигне и установяване в Европа, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства в своята съвкупност обосновават извод, че касаторът е икономически имигрант, което не съответства на изтъкнатите в заявлението за предоставяне на статут причини. Не се споделят развитите доводи в касационната жалба, че е нарушена материалната разпоредба на чл. 9 ЗУБ. За признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си, поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед на чл. 9, ал. 1, т. 1- 3 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АС Х. за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид данните, съдържащи се в делото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователно е твърдението за необоснованост на съдебното решение, поради това, че административният орган е извършил неправилна преценка на ситуацията в Афганистан. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на политическата обстановка в страната на произход на жалбоподателя. Съобразно чл. 75, ал. 2 от ЗУБ от ДАБ, е извършена задълбочена оценка на относимите факти и обстоятелства. Видно от мотивите на обжалвания акт, ДАБ е разгледала подробно данните от представената по делото справка от 26.01.2017 г. и е мотивирал решението си именно с установената в нея актуално положение в Афганистан. Обосновано се приема, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са били реално застрашени. Неговите твърдения, че е имал проблеми, поради изповядваната от него религия- мюсюлманин- шиит противоречат с бежанската история, където са визирани криминални случаи. На следващо място, видно и от представената пред настоящата инстанция справка от 20.11.2017 г. относно актуалното положение в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че в страната е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ. Извършвани са отделни въоръжени стълкновения, но те са инцидентни и в локализирани райони. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в Решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Бежанската история сочи, че чужденецът е напуснал страната на произход легално и същият търси по добър стандарт на живот за него и семейството му. Той е използвал България като транзитен пункт за миграция към трети европейски страни. Причините за престой в България са от икономически характер и не се обхващат от приложното поле на ЗУБ. Бежанската история на лицето не обосновава наличието на хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По тези съображения решението на Административен съд- Х. следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,