Решение № 6674 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15095/2009 г.

Решение № 6674 от 20.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15095/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационната жалба на Димитър Николов Митев гр. Пловдив, против решение № 1076 по адм. д. № 397/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба конкретно не се сочат отменителните основания, но от обстоятелствената част е видно, че се иска отмяна на решението, като неправилно постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост. Неправилно е прието, че претърпените вреди не са в причинна връзка с отменения административен акт. Ответната страна - МВР, чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общо в размер на 3500 лева, които са в причинна връзка с отменено със съдебно решение наказателно постановление № 1302/03.07.2008 г., издадено от Началника на РПУ-гр. Карлово. Прието е, че не е налице предварително отменен акт на администрация, което е предпоставка за иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счетено е, че претенцията за сумата от 2000 лв. за неимуществени вреди и 1500 лв. имуществени вреди е неоснователна, защото не е налице причинно- следствената връзка между вредата и отменения акт. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Подробно са обсъдени приложените писмени и устни доказателства и съдът правилно е приел, че в случая не са налице условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По силата на тази законова разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така регламентирана отговорността е пълна, защото е за всички претърпени вреди, които съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод изпълнението на административна дейност. Административната дейност в теорията и в практиката се приема като изпълнителна дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности са основни прояви на държавна власт. Изпълнителната дейност има различни организационно-правни форми според предметното си съдържание като нормотворческа, оперативно-разпоредителна по издаване на индивидуални административни актове, правозащитна, която от своя страна се свързва с разрешаване на спорове по функциониране на администрацията или налагане на санкции за неизпълнение, нарушение на административни задължения. Тук попада административното наказване като санкционираща управленска дейност, израз на държавна наказателна репресия. Следователно издаването на наказателни постановления представлява форма на административна дейност . Основния проблем по делото е дали наказателното постановление, което е отменено по реда на ЗАНН със съдебно решение, представлява незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е основание за ангажиране на отговорността на държавата и общините. По своята правна същност наказателното постановление представлява държавновластнически правораздавателен акт, който се издава в опростено състезателно производство след сезиране за решаване на конкретен административнонаказателноправен спор, при самостоятелност и независимост на произнасящия се орган, неповратимост на решението му и отменимост единствено по съдебен ред. Дейността по издаването му е форма на административна дейност, но чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препраща към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Част от елементите на фактическия състав на отговорността на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са възпроизведени в чл. 203, ал. 1 от АПК: да има вреди, те да са претърпени от физически или юридически лица и да са вследствие от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административни органи и длъжностни лица. Допустимостта на претенцията е обусловена от предварителната отмяна на административния акт по "съответния ред"- чл. 204, ал. 1 от АПК. Но с чл. 204, ал. 2 от АПК законодателят допуска възможността за обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорването на административния акт, от който са настъпили вредите, като реализирането на тази възможност зависи само от волята на жалбоподателя, а не от наличието на други условия. Такова обективно съединяване ще е възможно, ако оспорването на административния акт е по "съответния" ред, предвиден в АПК. А по реда на АПК се оспорват индивидуални, общи или нормативни административни актове. Обжалването на издадено наказателно постановление не е по реда на АПК, а става в производство по специален закон- раздел V на ЗАНН, като редът на АПК се прилага само относно касационното обжалване на решенията на районния съд- чл. 63 от ЗАНН. Освен това жалбоподателят сезира по ЗАНН районния съд, а не административния съд, поради което и заради различния ред за защита срещу индивидуални, общи, нормативни административни актове и наказателни постановления, обективно съединяване по чл. 204, ал. 2 от АПК на иск и жалба не може да се извърши. Поради това тълкуването, което се налага е, че заради процесуалната разпоредба на чл. 204, ал. 2 от АПК и изискванията за допустимост, които законодателят е въвел, претенция по чл. 203, ал. 1 от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт, който е отменен по съответен ред, предвиден в АПК, но не и в друг закон. Така законодателната промяна и влизането в сила на АПК всъщност стесняват приложението на материалноправна норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като държавата и общините не носят отговорност за вреди, които са настъпили от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено за административно наказване по ЗАНН. В конкретния случай отмененото наказателно постановление послужило като основание за предявяване на иск по ЗОДОВ е издадено по реда на ЗАНН във връзка с чл. 177, ал. 1 т 4 от ЗДвП. Ето защо съдът правилно е приел, че отмененото наказателно постановление не е незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд (адм. д. № 11650/2009 г.; адм. д. № 9616/2008 г. адм. д№ 8110/2008 г. и адм. д. № 570/2009 г.). Фактическия състав на отговорността на държавата, визиран в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както се посочи по -горе в мотивите включва няколко елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице по повод изпълнение на административна дейност и причинна връзка между действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. В случая правилно съдът е квалифицирал претендираните имуществени вреди, като пропуснати ползи, които жалбоподателят следва да предяви по друг ред в исково производство. По отношение на претърпени от жалбоподателя неимуществени вреди, изразяващи се в безсъние, болки, страдания, сърдечни пристъпи с неврогенен характер, искът е останал недоказан. Показанията на разпитаните свидетели и медицинския документ не са достатъчни доказателства, които да обосноват извод за отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да докажат причинната връзка, като законно установена предпоставка за наличие на горната хипотеза по чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед на това решението на съда, с което е отхвърлена претенцията за имуществени и неимуществени вреди, е законосъобразна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,