Решение № 9863 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6925/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, подадена чрез юрк. Савова, срещу решение 14567 от 28.04.2025 г. постановено по адм. дело 4704/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Бесте Партнърс ЕООД, е отменено Решение 32-703294 от 18.01.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че от представените от декларатора документи не се установява по категоричен начин, размерът на реалната цена на автомобила. От дружеството не са представени договори, поръчки, оферти или някаква предшестваща сделката кореспонденция. Изложени са доводи, че съдът неправилно е счел за не достатъчно мотивирано приложението на чл. 74, ал. 3 МКС именно въз основа на постъпилата информация в Писмо вх. 32-441111 от 16.12.2022 г. от Канада относно превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. Полученият отговор от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения, в установената форма и ред, съгласно сключено споразумение за митническо сътрудничество и взаимопомощ между Европейския съюз и Канада, което прави невъзможно прилагането на основния метод за договорна стойност на стоката. Касаторът е посочил, че административният орган е намерил информация, че същият автомобил е бил продаден на много по-висока цена от декларираната. Иска съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата срещу процесния административен акт. Ответникът Бесте Партнърс ЕООД, представляван от адв. Горанов, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 550 лв., съобразно представен списък. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било Решение 32-703294 от 18.01.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници, с което на Бесте Партнърс ЕООД са определени за досъбиране мито в размер на 495.70 лв. и ДДС в размер на 1 090.55 лв. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 19.12.2020 г. в МП Пристанище Бургас център е приета МД с MRN 20BG001007026534R5 с вносител в ел.д. 3/15 и декларатор в ел.д. 3/18 Бесте Партнърс ЕООД и пряк представител в ел.д 3/19 Лидикар, ЕИК 147015017 за режим допускане за свободно обръщение на стока с описание в ел.д. 6/8 катастрофирал пътнически автомобил, марка NISSAN , модел JUKE, тип , брой метста-5 ,товароносимост 0, първа регистрация 01.01.2015 г., цвят черен, работен обем: 1600 куб.см , двигател не се чете, шаси JN8AF5MV7FT553813. За стоката е посочено: В ел. д. 5/14 Код на държавата на изпращане/износ Канада; В ел.д. 4/1 Условие на доставка - CFR СТОЙНОСТ И НАВЛО ; В ел.д. 4/16 Метод за определяне на стойността - 1 - Договорна стойност на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса); В ел.д. 4/14 Цена на стоката 1 718; В ел.д. 4/10 Валута - CAD; В ел.д. 4/15 Обменен курс 1.26069; В ел.д. 7/10 Индентификационен номер на контейнера MEDU 4369371. На база декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност за нея е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., а именно: 1718 САD , разходи за транспорт 125 ВА митническа стойност в лева 2165.87 лв., мито 216.59 лв. и ДДС 501. 49 лв. На основание чл.48 от приложимия в случая Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е извършен последващ контрол на декларацията. Установено е съвпадение на всички данни на продадената съответно купена от дружеството стока, с изключение на декларираната в МД цена в размер на 1718 CAD, спрямо предоставената от канадските митнически власти цена в размер на 5650 CAD, посочена в колона total value от таблица BG Export deklaracion 9396-9053 Quebek Ink. Във връзка с посочената информация са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност и са изискани допълнителни доказателства от вносителя Бесте Партнърс ЕООД. Дружеството е представило по имейл търговска фактура RA-E20102601, платежно за общо 5818 CAD, платежно за мито и ДДС, снимка на автомобила, документ-калкулация на стойността на уврежданията на колата. На основание чл. 74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. за стоката е определена нова митническа стойност в размер на 7122.90 лв. и е издадено оспореното решение на основание чл. 29 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. и чл. 19, ал. 7 ЗМ и чл. 59 АПК. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна. За да го отмени, съдът е мотивирал извод за противоречието му с материалния закон. За основателно е прието и твърдението на дружеството, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка и при нарушаване изискването на чл. 35 АПК. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че методът използван от административния орган за определяне на митническата стойност на стоката е неприложим, доколкото данните на които се позовава на базата на писмото от митническата администрация на Канада, неправилно не са зачетени представените документи за покупката на автомобилите от страна на дружеството, които доказват декларираната митническа стойност. Съдът е обсъдил представените документи, а именно: оригинална фактура RA-E20102601 от 26.10.2020 г. / стр.96 от делото / на стойност 1718 канадски долари с превод - предмет на доставка по фактурата е: Nissan, модел Juke, година: 2015, Рама JN8AF5MV7FT553813, подробности: катастрофирало МПС за износ, цена канадски долари: 1 700, такса за услуги 18, общо канадски долари: 1 718. Във фактурата са посочени инструкции за плащане и банкова информация: Титуляр на сметката: 9396-9053 QUEBEC Inc., сметка номер: 5232714; номер на основанието:000403601, Име на банката: Toronto-Dominion Bank, SWIFT код TDOMCATTOR; Застрахователна оценка на щетите на внесения автомобил 004000001194997-01/28.09.2020 г. с превод ; Нареждане за превод на валута от 29.10.2020 г. с превод - преведената сума е в размер на 5818 CAD /канадски долари/; В основанието за плащане са посочени следните документи: фактури RA-E20102601 / RA-E20102701 Бенефициент: 9396-9053 QUEBEC Inc.Банка :Toronto-Dominion Bank Сметка 5232714; 6 бр. Извлечения от счетоводни справки за доставката на процесния автомобил В тази насока съдът е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, като обективно и кореспондиращо на събраните по делото доказателства. От същото се установява, че с платежно нареждане за превод на валута(стр.62) на 29.10.2020 г. е платена сумата от 5818 CAD в полза на 9396-9053 Qebec Inc. В основанието за плащане е записано: Invoices RA-E20102601 / RA-E20102701. Към преписката са приложени цитираните в основанието за плащане два броя фактури за закупени 2 броя леки автомобили Hyundai Kona (4 100 CAD) и процесния автомобил Nissan Juke 1 700 CAD (стр.63-64): Invoice RA-E20102601 от 26.10.2020 г. с обща стойност 1718 CAD и Invoice RA-E20102701 от 27.10.2020 г. с обща стойност 4100 CAD. Обща сума за двете фактури 5818 CAD. Направен е извод, че доколкото безспорно е внесен катастрофирал автомобил, декларираната митническа стойност от жалбоподателя, на базата представената фактура за покупка напълно съответства на неговите характеристики. Според съда, данните, съдържащи се посоченото от органа писмо не могат да обосноват наличието на основателни съмнения относно действителната покупна цена на процесния автомобил и не са достатъчни за да послужат за нейното определяне. Като допълнителен аргумент за отмяна на оспорения административен акт, съдът е посочил, че съгласно чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митическото задължение. В случая вносът е извършен с митническа декларация от 19.12.2020 г. и крайният срок е изтекъл на 19.12.2023 г., а оспореното решение е издадено на 18.01.2024 г. Направен е извод, че в случая е изтекъл срока за взимане под отчет на митническото задължение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от посочения регламент, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена. В разглеждания случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката като се е позовал на информацията получена с писмо от канадските власти. Необосновано митническите органи са заменили декларираната от лицето договорна цена, със стойността, отразена в приобщената информация от канадските власти. Доколкото митническите органи са приели наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да проявят усилия за установяване действителната стойност на стоката, а не произволно да определят такава на базата на предположения въз основа на получената информация. Същевременно, представените от лицето документи за стойността на внесения лек автомобил доказват реалната стойност на заплатената цена за лекия автомобил, както и направените разходи. Тази сума напълно съответства на посочената в договора за продажба на автомобила и във фактурата. Заплатената цена се потвърждава и от заключението на вещото лице по Съдебно-счетоводната експертиза, която правилно е кредитирана от първоинстанционния съд. При обосновано съмнение за фиктивност на декларираната договорна стойност, липсата на достатъчно данни за установяване на действителната договорна стойност на стоката е следвало да се преодолее чрез прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което в случая не е сторено. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че това нарушение е станало причина за издаване на спорното решение в нарушение на материалния закон. Решаващо за случая е и правилно приетото от първоинстанционния съд, че е изтекъл преклузивният срок за взимане под отчет на митническото задължение. Съгласно чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митическото задължение. В случая вносът е извършен с митническа декларация от 19.12.2020 г. и крайният срок е изтекъл на 19.12.2023 г., а оспореното решение е издадено на 18.01.2024 г. Като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение, Административен съд София - град е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски за платеното адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 550 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,