Решение № 12233 от 1.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6901/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, вр. чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено искане с правно основание чл. 239, т. 4 АПК на Титан Експрес ООД, чрез адв. Хубенова, за отмяна на решение 2960 от 21.03.2025 г., постановено по адм. дело 9400/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение. В искането за отмяна се твърди, че е налице противоречие между решението, чиято отмяна се иска, с решение 12709 от 18.12.2023 г., постановено по адм. дело 2434 от 2023 г. на ВАС. Соченото правно основание за отмяна е чл. 239, т. 4 АПК. Твърди се, че между същите страни и при идентична фактическа и правна основа са постановени две противоречиви решения. Ответникът по искането за отмяна заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, е представил писмено възражение, в което поддържа, че същото е неоснователно и следва да се отхвърли. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С процесното решение на ВАС, чиято отмяна се иска е: 1. отменено решение 1060 от 20.05.2024 г., по адм. дело 137/2024 г. на Административен съд Добрич, в частта с която съдът е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-080-2600/8698#9 от 09.02.2024 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ-РА в частта относно извършените намаления и отказано финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ в размер на 32 752,29 лв. и по Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания в размер на 15 736,38 лв. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на дружеството с УИН 08/160519/11439 за кампания 2019г. относно плащанията по СЕПП и ЗДП, както и в частта с която ДФЗ е осъден да заплати на Титан експрес ООД, ЕИК 124030412, сторените при първото разглеждане на делото разноски в размер на 3 900 ( три хиляди и деветстотин) лв.; 2. Отхвърлена е жалбата на Титан експрес ООД против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-080-2600/8698#9 от 09.02.2024 г. на зам. - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в частта, в която е намален размерът на финансовото подпомагане по Схема за единно плащане на площ със сумата от 32 752,29 лв., и по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата - зелени директни плащания със сумата 15 736,38 лв. и 3. Оставено е в сила решение 1060 от 20.05.2024 г., по адм. дело 137/2024 г. на Административен съд - Добрич в останалата му част. С второто, посочено в искането съдебно решение, ВАС е оставил в сила решение 368/10.11.2022 г. на Административен съд Добрич постановено по адм. дело 439/2021 г., в частта, в която е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г., изх. 02-080-2600/8698 от 04.08.2021 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в частта относно извършените намаления и отказано финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 32 752,29 лв. и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) в размер на 15 736,38 лв. Съдебно-административното производство е двуинстанционно, и с постановените по казуса съдебни актове то е изчерпано, като решението на Върховния административен съд е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, актът подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да се допусне отмяна на това основание, е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, защото фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Предмет на съдебен контрол по двете съдебни решения, за които се твърди, че са противоречиви, са различни административни актове. При обжалване на различни административни актове, макар и постановени по идентични случаи и еднакви страни, не е налице пълно тъждество на страни, искане и основание, както изисква законът, за да са налице условията за прилагане на чл. 239, т. 4 АПК. В този смисъл е и тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело 4 от 2010 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. В него изрично се приема, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на влезли в сила противоречиви решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Предвид чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В настоящия случай противопоставимите решения са с различен спорен предмет различни индивидуални административни актове, поради което липсва обективно тъждество между делата, а това поначало изключва противоречие между тях. Обстоятелството, че и в двете съдебни производства предмет на проверка са били Уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2019 г. и делата са приключили с различен резултат, не обуславя извод за наличие на хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. На първо място, както се посочи, съдебната практика е константна в становището си, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. По изложените съображения Върховния административен съд, в настоящия петчленен състав приема, че липсата на една от задължителните материалноправни предпоставки, предвидени в чл. 239, т. 4 АПК, като основание за отмяна на влязло в сила решение води до неоснователност на искането, поради което същото ще следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора, искането на ответника за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, като същото следва да бъде уважено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Искателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 200 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,