Решение № 182 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15335/2011 г.

Решение № 182 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15335/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производство по чл. 267, ал. 8 от Изборния кодекс, във връзка с чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Политическа партия "Движение за права и свободи" представлявана от Е. Т. Чобан, подадена чрез процесуалния пълномощник адв. Т. Белева, против Решение № 206/14.11.2011 г., постановено по адм. д. № 324/2011 г. на Административен съд Кърджали. С него е потвърдено решение № 5840/24.10.2011 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ Кърджали, с което е обявен резултата от избор на кмет на кметство с. Велешани, община Кърджали. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че съдът не е съобразил всички доказателства по делото, допуснал недопустими, а отказал да събере относими доказателства за осъществени нарушения на изборния процес, които са довели до недействителност на обявения резултат и не съобразил, че в нарушение на ИК са допуснати да гласуват с придружители пет избиратели без да притежават документ от ТЕЛК и без да има решение на СИК за допускане на вот с придружител. Моли да бъде отменено обжалваното решение и се върне делото за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът - Общинска избирателна комисия - Кърджали не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Севим Сали Салиф не изпраща представител и не заявява отношение по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата по съображения, че съдът правилно е преценил, че не са налице допуснати съществени нарушения на процедурата, предвидени в чл. 203 и чл. 204 от ИК за избора на кмет на кметство Велешани при упражняването на правото на глас от избирателите, които да са опорочили техния вот и да са повлияли на крайния изборен резултат. Допълва, че в съставения от СИК и подписан от членовете й протокол не са отразени възражения, спорове за действителността на бюлетините и жалби, а отбелязаните числа върху лист втори от протокола са в резултат на нанасянето на изборните резултати в графите на лист първи, както и че в протокола на ОИК, изготвен въз основа на данните от протоколите на СИК, също не е отразено наличие на възражения, спорове и жалби във връзка с провеждане на избора и действителността на бюлетини, тяхното броене и отчитане на крайния изборен резултат. Предлага съдебното решение да се остави в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 267, ал. 8 от ИК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 267, ал. 1 от ИК и е образувано по жалба на настоящия касатор против решение № 5840/24.10.2011 г. на ОИК Кърджали, с което, на основание чл. 243, ал. 2 и чл. 246 от ИК е обявен резултата от избор на кмет на кметство Велешани, общ. Кърджали от проведени местни избори на 23.10.2011 г. и е обявен Сивим Сали Салиф, издигнат от ПП "ГЕРБ" за избран за кмет на посоченото кметство. Основните възражения в жалбата били за допуснати нарушения в изборния процес - допускане да гласуват повече от пет избиратели с придружители, които са представили решения от ТЕЛК, без това обстоятелство да е отразено, документите, удостоверяващи увреждането не били приложени към избирателните списъци като неразделна част от тях, нямало решение на СИК в секция № 091600119 за допускане на избирател да упражни вота си с придружител, че допуснатите да гласуват с придружител избиратели били видимо здрави, т. е. без увреждания на опорно-двигателния апарат или на зрението, което да не им позволява да гласуват сами, като в уточнение, направено, в о. с. з. на 04.11.2011 г., посочил поименно тези лица. Твърдял и неточно отчитане на действителните гласове. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд - Кърджали потвърдил решение № 5840/24.10.2011 г. на ОИК Кърджали. От писмените доказателства, включително от изисканите избирателни книжа съдът установил, че на проведените на 23.10.2011 г. избори за кмет на кметство с. Велешани, съгласно протокола на СИК, от общо 102 гласували избиратели, кандидатът за кмет, издигнат от ПП "ГЕРБ" получил 52 действителни гласове, а издигнатият от ПП "ДПС" кандидат за кмет - 50. Въз основа на този протокол на СИК е съставен протокол на ОИК Кърджали за избиране на кмет на кметство с. Велешани и е постановено оспореното пред него Решение № 5840/24.10.2011 г. на ОИК Кърджали. Приел приложения като доказателство по делото оригинален екземпляр на Протокол на СИК в ИС 09-16-00-119, с. Велешани, отразяващ резултата от избора и установил, че е подписан от членовете на секционната комисия и в него изрично е посочено, че изборният процес и протекъл нормално, а в съответните графи за възражения, спорове за действителността на бюлетините, жалби и пр. не са отразени такива. Съобразил, че жалбоподателят не е оспорил този протокол на СИК по реда на чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и приел, че отбелязаните числа върху лист втори от протокола, изготвен на индигирана хартия, са получени в резултат на нанасянето на изборните резултати в графите на лист първи. Посочил, че наред с това, и в протокола на ОИК, изготвен въз основа на данните от протокола на СИК, също не е отразено наличие на възражения, спорове, жалби във връзка с провеждане на избора и действителността на бюлетини, тяхното броене и отчитане на крайния изборен резултат. Така обосновал извод, че след като протоколът на секционната избирателна комисия е подписани от членовете на СИК без възражения, заявления и особени мнения и няма подадени жалби, а в нея влизат представители на различни политически партии с противоположни интереси в изборния процес, респ. в процеса на гласуване има взаимен контрол, то при гласуването не са допуснати нарушения. Кредитирал приложените протоколи на избирателните комисии, като официални документи, удостоверяващи отразените в тях данни и обстоятелства. При липса на отбелязани в самите тях спорове за отчитане действителността на гласовете, счел за недопустимо повторното им преброяване в съдебното производство. Допълнил, че съдебното оспорване е специална процедура по ИК, при която е недопустимо извършване на цялостна проверка на акта за определяне на изборните резултати, тъй като по този начин биха се иззели функциите на други органи, специално определени да произвеждат изборите - СИК и ОИК. По второто основно възражение разпитал всички членове на СИК и изискал оригинала на избирателния списък за избиране на общински съветници и кметове за СИК № 091610358, с. Велешани, след анализа на които обосновал извод, че по отношение на твърдяното и посочено като гласувало с придружител лице Айшегюл Исмет в избирателния списък не фигурира такова лице, а останалите четири лица, съответно посочени под № 120, 59, 63 и 121 от списъка, са гласували лично, въпреки че са представили Решение на ТЕЛК. По второто допълнително уточнение на оспорващия установил, че Хасан М. Хасан - фигуриращ под № 112 в избирателния списък, е посочено, че е представил Решение на ТЕЛК № 0229, като до подписа на лицето е положен и подпис на придружител. Отказал да открие производство по оспорване на избирателния списък, като съобразил, че протокол от СИК с. Велешани, е попълнен без задрасквания, забележки или особени мнения на някой от членовете на СИК. Обосновал решаващ правен извод за правилност на оспореното решение ОИК, респ. за правилно определен резултат от избора, в който е обявен за избран кандидата, получил най-много гласове на първия тур от изборите. За да достигне до този извод съдът приел, че не е осъществено съществено нарушение на административнопроизводствени правила и че при отчитане на резултатите, след като не са оспорени протоколите на СИК и ОИК по реда на чл. 193 от ГПК, предвид характера им на официални удостоверителни документи, констатираните с тях резултати следва да бъдат приети за достоверни. С обжалваното решение съдът, след като събрал относимите доказателства, които подробно обсъдил и отговорил на всички възражения по жалбата приел, че при провеждане на избора за кмет не са допуснати съществени нарушения, които да обуславят опорочаване на изборния процес и да влияят на изборния резултат. По тези съображения потвърдил решението за обявяване на избора за кмет и отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Понастоящем се повтарят основната част от възраженията против административния акт, които вече са разгледани от съда, но под формата на възражения за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира доводите на касационния жалбоподател за неоснователни. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е преценил всички относими доказателства по делото и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху приложимия материален закон. Съгласно чл. 267, ал. 1 от ИК всеки кандидат за съветник или кмет, централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите от партии, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, участвали в изборите за общински съветници и кметове, могат да оспорят решението на общинската избирателна комисия за определяне на резултатите от изборите пред съответния административен съд. Съдът правилно е установил процесуалната легитимация на жалбоподателя и допустимост на жалбата, с която е сезиран. Неоснователни са възраженията на касатора, свързани с изводи на съда относно характера на секционния протокол. Съгласно чл. 211 от ИК, секционната избирателна комисия установява резултатите от гласуването за съответния вид избор и ги отразява в протокол. Протоколът на СИК, като съставен от длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност съставлява официален документ и е годно доказателствено средство, ползващо се с материална доказателствена сила за отразените в него факти. Както многократно се сочи от касатора, той не е оспорил в първоинстанционното производство по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК протокола на СИК, а евентуална неистинност на отразеното в него може да се установи при открито производство по предвидения за това ред, като съгласно чл. 154 от ГПК оспорващият следва да докаже че данните, изложени в протоколите, не са верни. След като в първоинстанционното производство жалбоподателят не е оспорил по надлежния ред протокола на СИК, който е официален документ с материална доказателствена сила, отразените в него факти следва да се приемат за установени /чл. 179 от ГПК /. Опровергаването им следва бъде направено от този, който оспорва административния акт и той носи доказателствената тежест да установи несъответствието с действителните фактически обстоятелства. В случая това не е направено. Избирателните комисии осъществяват нормативно регламентираната в ИК дейности я отразяват в нарочно съставени протоколи по предварително обявени образци, които са официални документи. Искането за откриване на производство по оспорване на избирателния списък правилно е оставено без уважение, предвид факта, че протокола от СИК с. Велешани е попълнен без задрасквания, без забележки или особени мнения на някой от членовете на СИК. Релевираният в тази връзка довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид горните обстоятелства, не намира опора в закона. Неоснователно е и следващото възражение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е спазил изискванията на чл. 171 от АПК и е допуснал и събрал относимите към административноправния спор доказателства. Изборният процес е законово регламентиран с Изборния кодекс, като основните задължения по провеждането му са възложени на секционните избирателни комисии. По отношение на искането на касатора за повторно преброяване на бюлетините в производството по чл. 267, ал. 1 от ИК следва да се посочи, че съдебното производство не следва да повтори отчитането на изборния резултат, възложен по закон на СИК и ОИК, а само да извърши проверка за законосъобразност на твърдените от жалбоподателя нарушения на изборния процес, които биха обусловили изборен резултат, различен от обявения. Освен това, както бе посочено по-горе, протоколите на СИК не са оспорени по надлежния ред по чл. 193 от ГПК, поради което липсва предпоставка за проверка на вота на избирателите по изборните бюлетини. Противно на твърдяното в жалбата и предвид изричното искане за ръчно преброяване на бюлетините, наред с оспорването на избирателния списък в частта за подписите, разпитът на членовете на СИК не е бил недопустим. Правилна е и преценката на съда да откаже съдебно графологическа експертиза, както и разпит на непосочени от оспорващия поименно лица за установяване на неконкретизирани твърдения за нарушения при полагане на подписи на избирателите. Съдът е длъжен да допусне събиране само на относими към спора и допустими доказателства. В случая отказът да бъдат събрани, дори да се приеме за нарушение на съдопроизводствените правила, то не е съществено, тъй като не рефлектира върху крайния резултат. По отношение на следващия довод в касационната жалба следва да се посочи, че първоинстанционният съд правилно е приел липса на твърдяното съществено нарушение на изборния процес, конкретно на нормите на чл. 203 и чл. 204 от ИК. Правилен е изводът за неоснователност на твърдението за недействителност на изборния резултат, предвид гласували с представено решение на ТЕЛК петима избиратели, тъй като четирима от тях са гласували лично, без придружител, въпреки че са представили решения на ТЕЛК, а само петият гласоподавател, които също е представил решение на ТЕЛК, е гласувал с придружител. Този извод се налага от съвкупния анализ на разпоредбите на чл. 203, ал. 2 и 204, ал. 2 от ИК, даващи възможност за избиратели с увреждане на опорно-двигателния апарат или на зрението да гласуват с придружител. Цитираните норми са част от Раздел IX от ИК, в който са уредени правилата за гласуване на избиратели с посочените увреждания, като е дадена възможност на тази категория лица да гласуват след представяне на документ на ТЕЛК (НЕЛК), удостоверяващ увреждането, като председателят на СИК може да разреши гласуването да се извърши с помощта на придружител, посочен от избирателя. В случая по отношение на петия гласоподавател не е приложено копие от документа на ТЕЛК към допълнителния избирателен списък, предвид липсата на техническо устройство за ксерокопирането му. Освен това ВАС е имал повод да се произнесе, че липсата на изрично решение по чл. 204, ал. 2 от ИК не е съществено нарушение до степен да се отрази на изборния резултат. В тази връзка отново следва да се посочи, че съществени са само тези установени по съответния ред нарушения, които ако не са били допуснати, изборният резултат, отразен в процесното решение на ОИК, би бил различен. Съдът обосновано е приел, че то не рефлектира върху крайния резултат, поради което правилно е потвърдил обжалваното решение на ОИК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати сочените в касационната жалба пороци на решението, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение