Решение № 404 от 7.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 883/2011 г.

Решение № 404 от 7.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 883/2011 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 231 от 18.10.2010 г., поправено с решение № 175 от 01.07.2011 г., постановени по гр. дело № 309/2010 г., с което е отменено изцяло решение № 52 от 23.04.2010 г. по гр. дело № 358/2009 г. на Тетевенския районен съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне като неоснователен и недоказан предявеният от Р. М. Р. с ЕГН [ЕГН], Е. Х. Р., с ЕГН [ЕГН] и Ц. М. Р. с ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], [улица] против М. Д. М. и Д. М. Г., двамата от [населено място], Л. област, иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който да се признае за установено по отношение на ответниците М. Д. М. и Д. М. Г., че ищците Р. М. Р., Е. Х. Р. и Ц. М. Р. са собственици по наследство от Ц. М. Р., б. ж. на с. Ч. В., Л. област, и на основание реституция по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ на УПИ, находящ се в [населено място], Л. област, м. "Л.", с площ от около 1021 кв. м., съставляващ парцел VIII-38, в кв. 7 по ПУП на селото, при граници: улица, парцел II-37, парцел III в кв. 7 и неурегулирано-земеделска земя с идентификатор 20996.56.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-87/29.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 721 кв. м., със стар идентификатор 38, кв. 7, парцел VIII, при съседи: 20996.56.51, 20996.56.1, 20996.56.54 и 20996.56.52, като осъди М. Д. М. и Д. М. Г. да отстъпят собствеността и предадат владението върху този имот.

Недоволни от въззивното решение са касаторите-ищци по спора Р. М. Р., Ц. М. Р., Е. Х. Р., починала на 07.04.2012 г. с правоприемници-другите двама като низходящи, представлявани от адвокат Т. Ц., които го обжалват в срока по чл. 283 ГПК като считат, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 10, ал. 7 и ал. 13 ЗСПЗЗ, чл. 4 ЗВСОНИ, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и е необосновано.

Процесуалният представител адвокат Т. Ц. поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита. Претендира за направените разноски по делото.

От ответниците по касация Д. М. Г. и М. Д. М., представлявани от адвокат С. С. е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност на жалбата. Претендират за сторените по делото разноски.

Процесуалният представител адвокат С. С. поддържа оспорването на касационната жалба. Допълнително съображения излага в писмена защита.

Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:

За да отмени решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е отчел, че спорният имот преди създаване на ТКЗС през 1957 г. в махала Д. на с. Ч. В., Л. област, е представлявал земеделска земя; че ТКЗС е включвало и земеделски земи от махала Д., която не е била самостоятелна териториална единица; че процесният имот е влязъл в регулация през 1967 г., както и че в първия и последен кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № 510/1967 г. в разписната книга към него имот с пл. № 38, представляващ празно дворно място е записан на името на Д. М. Г., находящ се в кв. 7, УПИ VIII; че ищците не са установили техният наследодател да е станал чл. на ТКЗС, както и не са установили идентичност на процесния имот по исковата молба с имота по нот. акт № 85/1931 г., удостоверяващ какви имоти е притежавал наследодателят им Ц. М. Р.. Приел е за установено, че ищците са предприели действия по чл. 11 и сл. от ЗСПЗЗ за земеделска реституция като са подали заявление с вх. № 3221/05.06.1992 г. до ПК /сега ОСЗГ/ [населено място] и с решение № К 1554/07.07.2008 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Ц. М. Р. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху ливада от 1,021 дка, VIII категория, находяща се в строителните граници на [населено място], в м. "Л.", имот пл. № 139, парцел VIII, кв. 7 от плана от 1967 г., при описаните граници, заявен с пореден № 15 от заявлението и установен със съдебно решение № 45/16.06.2008 г. по гр. ах. дело № 3/2008 г. на Тетевенския районен съд. Извършвайки косвен съдебен контрол на реституционната процедура и отчитайки, че ищците по делото не са установили идентичност на имота, описан в исковата молба, с част от описания имот по нот. акт № 85/1931 г., овен с приложените такива към преписката за изработване на помощния план, които са оспорени по надлежния ред от ответниците, съдът е приел, че решението на ОСЗГ [населено място] не следва да бъде зачетено. Взето е предвид също, че през 1983 г. за нуждите на държавата спорният имот е отчужден от Д. М. Г. и същият е бил обезщетен парично със сумата 1 402,00 лева съгласно влезли в законна сила административни актове по чл. 98 - 100 от ЗТСУ (отм.). Процесният имот е актуван като държавна собственост видно от АДС № 913/13.02.1992 г. на община [населено място]. Ответниците като наследници на Д. М. Г. са предприели действия по чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. през 1992 г. и с решение № 6 на Кмета на община [населено място] им е възстановена собствеността върху отчуждения имот по заповед № 659/1983 г., съставляващ пл. № 38, кв. 7, парцел VIII по плана на [населено място] от 1967 г., действащ и сега. Със заповедта е разпоредено въвеждането във владение да се извърши след възстановяване на сумата 1 402 лева и отправено писмено искане за изменение на регулационния план, съгласно § единствен от ДР на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. С квитанция по ПКО 594/28.05.1992 г. М. Д. М. е внесъл по сметка на общината [населено място] сумата 1 402 лева. Съдът е обосновал извод, че процесният имот е бил отчужден по надлежния ред от наследодателя на ответниците, заплатен на последния, в последствие е извършена реституция в полза на наследниците му и се владее от първия ответник. Във връзка с направеното от страна на ищците оспорване на решение № 6 с искане към съда за прогласяване на неговата нищожност, тъй като е подписано със запетайки от заместник кмета на общината, който не е орган, компетентен да се произнася по искане за отмяна на отчуждаване по чл. 4 от цитирания реституционен закон, съдът е приел, че същото е неоснователно, тъй като решение № 6 е приподписано и от кмета Ц. Ц. Намерил е, че следва да се има предвид фактът, че наследодателят на ответниците и бил собственик на спорния имот преди отчуждаването му и същият на законно основание е обезщетен парично именно като собственик на имота, отчужден за нуждите на държавата, обезщетението е върнато, а видно от писмо № 323/25.08.1992 г. на Община [населено място], ответниците са уведомени, че заповед № 323/07.08.1992 г. на Кмета на община [населено място] е влязла в законна сила и с нея се утвърждава частично изменение на регулационния план на [населено място] като за имот пл. № 38 се отрежда самостоятелен парцел VIII-38 в кв. 7 за индивидуално жилищно строителство на М. Д. М. и Д. М. Г., т. е., че регулационните изменения на дворищно-регулационния план на селото за спорния имот са влезли в законна сила и са породили своите правни последици във връзка с извършване на въвод във владение в полза на ответниците и саниране на административния акт по реституцията на имота, че след приключване на реституционната преписка по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. Съдът е приел и това, че от 1992 г. до настоящия момент ответниците владеят имота непрекъснато, явно, несмущавано и с намерение за своене, което по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС чрез оригинерен способ ги прави собственици на същия. В подкрепа на този извод е отчел и обстоятелството, че ответникът М. Д. М. през 1998 г. след извършване на доброволна делба, по наследство и давностно владение се е снабдил с нот. акт за собственост № 70/1998 г. и е декларирал спорния имот пред ТДД [населено място] като собствен. В контекста на гореизложеното въззивният съд е приел, че собствеността върху имота е придобита от ответниците въз основа на административен акт с вещно-правни последици, каквато е заповедта за възстановяване правото на собственост върху отчуждения от общия им наследодател недвижим имот през 1983 г. Приел е, че не е налице нищожност на административните актове поради липса на компетентност, ако не са подписани от носителя на правомощието/титуляра/, а от негов заместник, защото вътрешнослужебните отношения в органа-носител на административната власт, не могат да се противопоставят на третите добросъвестни лица, каквито са наследниците на Д. М. г. Същите своевременно са възстановили по сметка на общината сумата в размер на 1 402 лева, представляваща обезщетението, което са получили срещу отчуждения им имот, подали са молба за частично изменение на ПУП и със заповед на административния орган е одобрено това изменение в тяхна полза и същите са въведени от същия административен орган във владение на процесния имот.

Влезлите в сила административни актове се ползват със стабилитет, който не трябва да се нарушава по конюнктурни и формални съображения. В настоящия казус е налице конкуренция на права на възстановен по силата на различни реституционни закони един и същ имот. Ако при тази конкуренция на права се отдаде предпочитание на бившите собственици на земята, това ще противоречи на чл. 17 от Конституцията на Р. България, както и на принципа залегнал в ЗСПЗЗ, земята да се възстановява само, когато не е придобита законно от трети лица. С оглед на тези съображения е приел, че в процесния случай земята не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ, а се запазват правата на лицата, на които е реституирана по ЗВСНОИ по ТЗСУ и др. за отчуждените им по ЗТСУ (отм.) имоти за нуждата на държавата. Според въззивния съд разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ има предвид само земите, включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, поради което от приложното й поле се изключват разпоредителните сделки, извършени от държавата в полза на трети лица с имоти, които са били одържавени след масовизирането им. Тези разпореждания запазват своето действие и имотите не подлежат на възстановяване на бившите им собственици, тъй като са станали обект на валидно придобиване.

С определение № 545 от 04.07.2012 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

1. за начина, по който следва да се осъществи косвеният съдебен контрол върху заповеди и решения, с които се възстановява собственост съобразно разпоредбите на ЗВСНОНИ по ЗТСУ и др., който е решен в противоречие с т. 4 на ТР № 6/10.05.2006 г. по т. дело № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС и

1. правният въпрос - нищожен ли е административен акт, издаден от некомпетентен по степен орган с оглед т. 1 на ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВКС.

Касационната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон, допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Въззивният съд е констатирал, че с решение № 6 от 18.05.1992 г. на Кмета на [община] е възстановена собствеността върху отчуждения имот по заповед № 659/1983 г., съставляващ пл. № 38, кв. 7, парцел VIII по плана на [населено място] от 1967 г., действащ и към настоящия момент като е приел, че не е нищожно, макар че е подписано със запетайки от заместник кмета на общината. Най-тежкият порок на този административен акт, установен служебно от съда е, че е издаден от некомпетентен орган според подписа върху него, който подпис не е на кмета, а на друго лице и не са ангажирани никакви доказателства относно представителната власт на подписалия акта понеже липсват данни, че кметът на общината е бил временно възпрепятстван да изпълнява функциите си, така че да бъдат поети от неговия заместник, а позоваването на заключение на вещо лице се явява неправилно тъй като то се назначава за изясняване на въпроси, за които са нужни специални знания. При това положение, посочения административен акт се явява издаден от некомпетентен по степен орган и е нищожен - т. 1 на ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВКС - чл. 4 ЗВСВОНИ посочва като компетентен за издаването на административния акт кмета на съответната община, а при подписването на посоченото решение след повече от две години не санира посочената нищожност, поради което ответниците по спора не се легитимират като собственици на процесния имот с оглед реституция по ЗВСВНОНИ. Ищците по спора като наследници на Ц. М. Р. черпят права въз основа на реституция по ЗСПЗЗ - решение № 1554 от 07.07.2008 г. на ОбСЗ-Т., с което по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ им е възстановена собствеността на имота, в който смисъл и решение по гр. ах. дело № 3/2008 г. на Тетевенския районен съд, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Следва да се съобрази, че ищците черпят правата си към момента на образуване на ТКЗС от нотариален акт на праводателя им № 85/1931 г. за закупени недвижими имоти на публична продан, вкл. ливада в м. "Л." от 10 дка, която сега попада в строителните граници на [населено място], по която причина е одобрен помощен план на основание чл. 13а ППЗСПЗЗ, а процесният имот с идентификатор 20996.56.53, съответстващ на бившия УПИ парцел VIII-38 в кв. 7 е част от посочения имот по нот. акт № 85/1931 г.

Искът за ревандикация по чл. 108 ЗС предполага пълно и главно доказване по правилата на петиторната защита каквато е търсената.

При посочените факти въззивният съд е направил незаконосъобразен извод, че искът на предявеното основание е неоснователен и недоказан. Ищците са доказали наличието на трите кумулативно предвидени материалноправни предпоставки за уважаване на иска с правна квалификация чл. 108 ЗС относно процесния имот, а именно, че са собственици на този имот, че ответниците го владеят и то без правно основание.

Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд - отмени като неправилно, спорът реши от настоящата инстанция с уважаване на иска за ревандикация, съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците по спора/касаторите/ се присъждат направените разноски за трите инстанции в размер на претендираната сума по списъка от 05.10.2012 г., от които 199,05 лева за Р. М. Р. и общо 600 лева за нея и Ц. М. Р. без 100 лева по договор за правна защита и съдействие от 16.11.2010 г. - л. 11 от гр. дело № 27/2011 г. на I-во гражданско отделение на Върховния касационен съд, които не са заявени съгласно чл. 80 ГПК в посочения списък.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение