Решение № 2954 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9040/2019 г.

Решение № 2954 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9040/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Димитров, чрез адв. П. Иванова против решение № 27/24.06.2019 г., постановено по адм. д. № 465/2018 г. по описа на Административен съд – Русе, в частта в която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт №Р-03001817001890-091 -001/23.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, изменен и потвърден с Решение № 172/11.09.2018 г., на директора на Дирекция ОДОП-Варна, с който са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 530. 48 лв. и 327. 19 лв. – лихва; 2012 г. - 10668. 49 лв. и съответните лихви; за 2013 г. - 15132. 06 лв. и лихва – 6244. 00 лв., за 2014 г. – 5084. 17 лв. и лихва – 1581. 29 лв., за 2015 г. – 3502. 22 лв. и лихва – 732. 67 лв., Касационният жалбоподател релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" - Варна, в писмена молба от 27.01.2019 г. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на обжалване пред Административен съд-Русе е бил Ревизионен акт №Р-03001817001890-091 -001/23.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, изменен и потвърден с Решение № 172/11.09.2018 г., на директора на Дирекция ОДОП-Варна, с който са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 530. 48 лв. и 327. 19 лв. – лихва; 2012 г. - 10668. 49 лв. и съответните лихви; за 2013 г. - 15132. 06 лв. и лихва – 6244. 00 лв., за 2014 г. – 5084. 17 лв. и лихва – 1581. 29 лв., за 2015 г. – 3502. 22 лв. и лихва – 732. 67 лв. В частта, в която са определени задължения за ДОО; здравно осигуряване и универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се за периода от 2011 г. до 2015 г. ревизионния акт не е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция "ОДОП"-Варна, поради в тази му част е влязъл в сила. За да отхвърли жалбата на Д. Димитров от [населено място] срещу посочения по-горе ревизионен акт, в обжалваната му част, първоинстанционният съд е приел, че приходните органи законосъобразно са установили задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 2011 г. до 2015 г. Прието е от съда, че ревизията е проведена по особения ред на чл. 122, т. 2 и т. 7 от ДОПК поради установени доходи с недоказан произход в размер на 151320, 55 лв. за 2013 г. и 29570, 35 лв. за 2014 г. и наличие на превишение на разходите над доходите на ревизираното лице за 2011 г. в размер на 5304, 81 лв., 2012 г. - 116284, 86 лв., 2014 г. -21 271, 31 лв. и за 2015 г. – 35022, 22 лв. Според съда приходните органи са извършили подробен анализ на събраните доказателства и относимите обстоятелства и са достигнали до правилния извод за превишение на разходите и установените суми по банкови бордера за обмяна на валута, които са предпоставка за облагането му по особения ред. Съдът е посочил в съдебния си акт, че основните спорни въпроси между страните по делото са: Следва ли да се прибави към определеното в ревизионния акт начално салдо към 1.01.2011 г. сума по кредит от Райфайзенбанк с остатък от 26675 лв.; сума по договор за банков кредит от физическо ли от 31.07.2008 г.; суми по банкови бордера за обмяна на валута; суми по четири броя НА за договорни ипотеки, заличени през 2004 г. и 2007 г.; доходи от продажби на недвижими имоти, подробно изброени във възражението към РД и застрахователно обезщетение от "ЗК Уника" АД. Втората група спорни въпроси са следва ли де се включат в приходната част, за всички ревизирани периоди доходите на С. Острецова, с която Димитров живее при условията на фактическо съжителство, включително договорите за заем и за дарение, сключени от Острецова. На трето място жалбоподателят оспорва констатациите на приходните органи досежно представените от Димитров банкови бордера за обмяна на евро в лева за 2013 г. в размер на 151320. 55 лв. и за 2014 г. в размер на 29570. 35 лв., приети за доходи с недоказан произход. Жалбоподателят е изразил несъгласието си и с изготвената експертна оценка по назначената в ревизионното производство строителна експертиза, с доводи за нарушение на Наредба Н-9/14.08.2006 г. на Министерство на финансите и реда на начина за определяне на пазарни цени. Наред с това твърди, че не е съобразено от приходните органи, че строителството на обекта е извършено по стопански начин, както и че строителните материали са закупувани от вторични суровини. Съдът е приел, че при формирането на началното салдо не следва да се включи сумата по кредит от Райфайзенбанк, с остатък от 26675. 00 лв. към 01.01.2011 г., както и кредит от Уникредит Булбанк в размер на 180 000 лева, отпуснат с цел реконструкция и ремонт, с краен срок на усвояване 31.08.2008 г., тъй като не е доказано, че паричните средства по тези кредити да са налични към началото на ревизирания период. Не са представени извлечения от банкови сметки за съхраняване на сочените от жалбоподателя суми от двата кредита, както и не са представени други доказателства за налични спестени средства. Относно застрахователно обезщетение от "ЗК Уника" АД, преведено по банков път на 2.02.2010 г., съдът е приел че правилно приходните органи не са включили сумата от 25761, 00 лева, преведени по банков път на 2.02.2010 г., предвид че за установяване на началното салдо са изследвани наличните парични средства в брой към 1.01.2011 г. За неоснователно е прието възражението, че в приходната част за всички ревизирани периоди, следва да намерят отражение доходите на С. Острецова /вкл. доход в размер на 6110 лв. от получено обезщетение от НОИ, договори за дарения от нейния баща и брат и договори за заем/. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че в България не е познато семейното подоходно облагане, поради което се изследват единствено доходите и разходите на лицето, чийто данъчни задължения са предмет на установяване. Собразявайки изготвената експертна оценка е прието, че не е налице твърдяното дублиране на разходи, предвид че таксата за Разрешение за строеж № 639/17.10.2011 г. не е включена в определената стойност на извършени СМР и довършителни работи, противно на твърдяното от жалбоподателя. Относно невключените в началното салдо доходи от продажби на недвижими имоти, съдът е приел, че не е доказано по делото, че получените пари в резултат на изповяданите сделки за недвижими имоти са съхранявани в банков сейф. За доказана е възприета тезата на жалбоподателя за получен заем от С. Петканова в размер на 9 600 лв. Този извод е обоснован въз основа на анализ представените писмени доказателства - договор за заем, писмени обяснения на заемодателката и разписка за получена сума. В резултат на това превишението на разходите над приходите за 2012 г. е променено от 116284 лева на 106684. 86 лв, като РА е отменен в частта в която са установени задължения за данък върху данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. за разликата 10688. 49 лв. до 11628. 48 лв. и съответните лихви. Подадената жалба срещу РА в останалата му обжалвана част съдът е приел за неоснователна. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на ревизионния акт, в обжалваната му част. Касационният съд намира изводите на АС – Русе за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Русе. За пълнота следва да се акцентира върху обстоятелството, че от представените доказателства, включително и от изготвеното заключение на ССчЕ, се констатират обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че е налице основание на по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период правилно е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при ревизия, проведена по особения ред в тежест на жалбоподателя е да докаже всички релевантни за спора факти и обстоятелства, като съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК констатациите на ревизионния акт се ползват с презумпция за вярност и задължение на ревизираното лице е да ги обори. При установеното в хода на ревизията превишение на разходите над доходите на Д. Димитров правилно съдът е подкрепил приетото от приходните органи за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. При формиране на началното салдо правилно приходните органи са приели за недоказани твърденията на РЛ, че към 1.01.2011 г. лицето е разполагало и са били налични в брой заемните средства от кредит от Райфайзенбанк с остатък от 26675 лв., сумите по банкови бордера за обмяна на валута от 2013 г. и 2014 г., сумите по четири броя НА за договорни ипотеки, заличени през 2004 г. и 2007 г., доходите от продажби на недвижими имоти; застрахователно обезщетение от "ЗК Уника" АД и сума по договор за банков кредит от физическо ли от 31.07.2008 г. По делото липсват доказателства, че процесните суми са налични към 01.01.2011 г., поради което правилно горепосочените парични средства в т. ч и заемни средства не са включени при определяне на началното салдо за ревизирания период. Настоящият касационен състав на ВАС споделя мотивите на съда, че националното ни данъчно право не регламентира като действащ института на семейно подоходно облагане. Установяването на данъчни задължения на конкретен субект включва анализ на относими към него приходи и разходи по пера. Това означава в разглеждания казус определянето на данъчната основа по критериите, предвидени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, трябва да бъде конкретно за ревизирания субект. По този начин е процедирал ревизиращият орган, изготвяйки парични потоци на ревизираното лице без да включва доходите на Острецова. С оглед установената фактическа обстановка правилно съдът е възприел констатациите на приходните органи, че сумите по банкови бордера за обмен на евро в лева за 2013 г. в размер на 151320. 55 лв. и за 2014 г. в размер на 29570. 35 лв., представляват подлежащи на облагане доходи с неустановен произход. Правилно е приел съда, че тъй като лицето не е представило доказателства и не е доказал при условията на пълно доказване откъде притежава посочените средства, както и при установеното, че лицето не е теглило пари от банковите си сметки в евро и не е посещавало трезора си органите по приходи са приели същите като доходи с недоказан произход, които формират данъчна основа за облагане. Обосновани и в съответствие с процесуалните правила са изводите на съда за реално получаване на заемната сума в размер на 9600 лв. от С. Петканова. В тази връзка за разрешаването на този спорен въпрос, правилно съдът е изследвал правна същност на договора за заем. Същият е неформален и реален, счита се за сключен с предоставяне на съответната парична сума. В случая е доказано предаването на парите по представения с възражението по РД договор за заем и разписка от 30.01.2008 г. за получена сума от С. Петканова. Доказана е и възможността на заемодателката да предостави посочената сума на заем, предвид практикуваната от Петканова професия –общопрактикуващ лекар. В изготвените парични потоци в хода на ревизионното производство за всяка една от ревизираните години са посочени разходи за издръжка, както документално доказани от лицето разходи, банкови такси и плащания по банкови сметки. Правилно съдът е приел, че върху установените от ревизията превишения, които за 2011 г. е 5304, 81 лв., 2012 г. - 106684. 86 лв., за 2014 г. - 21 271, 31 лв. и за 2015 г. – 35022, 22 лв., включително установени доходи с недоказан произход в размер на 151320, 55 лв. за 2013 г. и 29570, 35 лв. за 2014 г. е начислен данък за внасяне по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, както следва: 2011 г. в размер на 530. 48 лв. и 327. 19 лв. – лихва; 2012 г. в размер на 10668. 49 лв. и съответните лихви; за 2013 г. - 15132. 06 лв. и лихва – 6244. 00 лв., за 2014 г. – 5084. 17 лв. и лихва – 1581. 29 лв., за 2015 г. – 3502. 22 лв. и лихва – 732. 67 лв. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните и приложимите материалноправни разпоредби на ЗДДФЛ, поради което не са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до отмяна. Решението като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила, вкл. и в частта за разноските. Предвид изхода на делото, на касатора не се присъждат разноски, а с оглед направеното искане в депозираната молба от гл. юриск. З. Енев, на дирекция "ОДОП" - гр. Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1472 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение