Решение № 452 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1438/2016 г.

Решение № 452 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1438/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от К. С. Р., чрез пълномощника му адв. Кирова и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., чрез пълномощника юрк. Тенева- Стоянова, срещу Решение № 2144/20.10.2015 г., постановено по адм. дело № 45/2015 г. по описа на Административен съд - В. К. С. Р. обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за причинени неимуществени вреди, над присъдения размер от 900 лева до претендирания такъв от 5 000 лева, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск изцяло ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 900 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, с доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. ГД "ИН", чрез пълномощника си, е подала допълнително писмено становище с доводи по основателността на подадената от дирекцията касационна жалба, както и с допълнително развити аргументи за неоснователността на касационната жалба на насрещната страна. Постъпил е и писмен отговор от К. Р., чрез адв. Кирова, в който се аргументира подробно тезата за неоснователността на касационната жалба на ГД "ИН". Страните претендират разноски, респективно юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Радев и частична основателност на касационната жалба на ГД "ИН" гр. С. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки част, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни. Производството пред Административен съд В. се е развило по исковата молба на К. Р. против ГД "ИН" С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е предявен иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в З. В. в периода 11.01.2011 г. до 03.09.2012 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил предявения от Радев иск причинени неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода в периода на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в затвора Б. за сума в размер на 900 лв., при приетото за установено наличие на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за част от въведените обстоятелства от ищеца, при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като в останалата му част го е отхвърлил, като неоснователен и недоказан. Като недоказан по размер е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 5 000 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на битови условия в периода предмет на исковата молба и неоснователност на останалите обективно съединени искове.. Доводите на касационните жалбоподатели са за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение и са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Посочени са и обстоятелствата, изложени в исковата молба, но останали недоказани в съдебното производство. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на един от предявените обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател Радев неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване в процесния период на битови условия, дължими се от администрацията на ответника е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Въз основа на установената фактическа обстановка и на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е определил правилно размера на вредите в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД, при съобразяване именно с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Обратно на твърдяното в касационната жалба, административният съд е основал решението си именно на нормите и съдебната практика, сочени като относими в касационната жалба, като размера на дължимото се обезщетение е определен в съответствие с изискванията на закона. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и единствено логичен извод за въздействието върху ищеца на условията в затвора във В., където е изтърпявал наказанието си през процесния период, несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Ако и да са налице сочените в касационната жалба предприети възможни и разумни действия, то по делото не се установява същите да са довели до осигуряване на условия на живот, покриващи минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Правилно съдът е приел, че забраната за нечовешко и унизително отнасяне, съдържаща се в чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ е нарушена. Правилно съдът се е позовал на практиката на ЕСПЧ, която обективира разбирането за "нечовешко" и "унизително " отношение. Съдът определя едно отношение като "нечовешко" когато, inter alia, то е умишлено, прилагано е в продължение на часове и е причинило или фактическа телесна повреда, или силно физическо и психическо страдание. Той счита едно отношение за "унизително", когато то е било такова, че е предизвикало в жертвите усещания за страх, страдание и малоценност, които могат да ги унижат и обидят (виж Kudla v. Poland [GC], no. 30210/96, § 92, ECПЧ 2000?XI). Въпросът дали целта на отношението е била да унижи или обиди жертвата е още едни фактор, който следва да се вземе предвид, но липсата на каквато и да е цел не може убедително да изключи нарушение на Член 3 (виж Peers v. Greece, no. 28524/95, § 74, ECПЧ 2001?III, и Kaлашников срещу Русия, no. 47095/99, § 101, ECПЧ 2002?VI). Обосновано тези стандарти са приложени спрямо ищеца. Обоснован е изводът, че използването на кофа за задоволяване на физиологичните нужди на ищеца, а в последствие на санитарен възел, който не е отделен с трайна стена от останалото помещение и по този начин не е изолирано, надвишава неизбежното ниво на страдание, присъщо на законосъобразното изтърпяване на наказанието. Решенията на ЕСПЧ, като тук е уместно да се цитира дори само пилотното решение по делото Нешков и др. с/у България, без изключение сочат, че независимо от продължителността на престоя на лишените от свобода или задържани лица при посочените по-горе условия, са поставени при нечовешки и унизителни условия по см. на лч. 3 ЕКПЧ. Без значение е периодът от време, през който лицата са търпели посочените условия - той има значение само за определяне на размера на обезщетението. Без значение също така е и обстоятелството, че ищецът не е бил поставен в по-неблагоприятни условия от останалите затворници, т. е. и други лишени от свобода също са търпели същите условия. Нарушението на чл. 3 ЕКПЧ е налице дори за процесния относително кратък период . Наличието на нарушение на основно право сочи на понясяне на неимуществени вреди - накърняване на човешкото достойнство, дискомфорт, унижение. Ето защо като е приложил установените от ЕСПЧ стандарти на доказване, административният съд е приложил правилно материалния закон и е постановил решението си при обоснованост на правните изводи. В съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, а също и съобразно продължителността на увреждането, административният съд правилно е приел, че обезщетението, което следва да получи Радев е в размер на 900 лева, като в този размер искът е основателен и доказан. Правилно, при приложението на относимите разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ съдът е определил и недължимост на разноски на ответника, с оглед частичното уважаване на предявения иск. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, ГД "ИН" дължи да заплати на Радев разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 135 лв. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение