Решение № 531 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6699/2020 г.

Решение № 531 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6699/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет – Благоевград, чрез пълномощник и процесуален представител адв. П. Петрова срещу Решение № 282 от 17.02.2020 г., постановено по адм. д. № 988 по описа на Административен съд – Благоевград (АС – Благоевград) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение, по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград, са обявени за нищожни разпоредбите на чл. 6, т. 10, чл. 4, ал. 2, чл. 5, т. 1 в частта "на обществени места" и в частта "и в близост до тях", чл. 5, т. 2, 3 и 4 от Наредбата за опазване на общинската собственост и обществения ред на територията на Община Благоевград (Наредба/та), приета с Решение № 285 по Протокол № 8 от заседание на Общински съвет – Благоевград (ОбС – Благоевград) на 29.11.2001 г., последно изменена и допълнена с Решение № 196 по Протокол № 9 от заседание на Общински съвет – Благоевград на 29.06.2018 г. Наред с това, ОбС – Благоевград е осъден да заплати на Окръжна прокуратура – Благоевград направените от нея разноски по делото в размер на 20, 00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Оспорва се направеният от съда извод за противоречие на чл. 6, т. 10 от Наредбата с чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА), доколкото уредените обществени отношения са и такива с местно значение. Твърди се, че разпоредбата не противоречи и на чл. 48, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Относно разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 5, т. 2, 3 и 4 от Наредбата се поддържа становище, че са приети на основание чл. 3, ал. 5 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) и не противоречат на посочената разпоредба, а нарушение на чл. 7, ал. 2 ЗНА не е допуснато. По тези съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд подателят на касационната жалба не се представлява. В представено по делото преди съдебното заседание писмено становище касационната жалба се поддържа и се моли нейното уважаване. Отново се прави искане за присъждане на сторените разноски. Ответникът – прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград, не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор няма, първоинстанционният съд направил извод, че протестираните разпоредби от Наредбата са нищожни. Приел, че уредените с тях обществени отношения са регулирани с нормативен акт от по – висока степен (ЗЗШОС), който не предвижда правомощия на общинските съвети за контрол на шума, освен в изключителната хипотеза по чл. 3, ал. 5 ЗЗШОС - контрол на шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради. Направил извод, че въпреки това ограничение с разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от Наредбата общинският съвет е въвел забрана, за нарушението на която е въвел и санкция. Посочил, че задължението на физическите и юридическите лица и на едноличните търговци за осъществяване на дейностите си по начин, който не допуска шум в околната среда, в помещенията на сгради със смесено предназначение над граничните стойности, определени с наредбата по чл. 11, т. 5 ЗЗШОС произтича от разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от същия закон. Приел също така, че с протестираната разпоредба на чл. 4, ал. 2 от Наредбата ОбС – Благоевград е стеснил времевия диапазон на действие на ограничението по чл. 16а, ал. 1 ЗЗШОС като същевременно е определил изисквания към шума от дейности от източник извън обхвата по чл. 3, ал. 5 ЗЗШОС. Направил извод, че ЗЗШОС възлага законова делегация на общинския съвет да определи изисквания към шума от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, но тази законова делегация не го овластява с правомощия да уреди изисквания към шума от други дейности, включително търговски. Приел, че със забраната по чл. 4, ал. 2 от Наредбата са установени правила за шума, които не попадат в дейностите по чл. 5, ал. 3 ЗЗШОС, доколкото са с източник, различен от "домашни дейности" или "от съседи в жилищни сгради". Съдът посочил, че за регулацията на шума в търговски и други обекти ОбС – Благоевград не е компетентен да приеме наредба като посочил, че уредените в чл. 4, ал. 2 от Наредбата обществени отношения са от изключителната компетентност на други органи (чл. 11 – чл. 15 ЗЗШОС). По тези причини съдът обявил нищожността на посочената разпоредба. По аналогични съображения обявил нищожността и на разпоредбата на чл. 5, т. 1 в частта "на обществени места" и в частта "и в близост до тях". По отношение разпоредбите на чл. 5, т. 2 и т. 3 от Наредбата посочил, че са установени правила за шума по смисъла на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗШОС, причинен от човешка дейност на обществени места и в търговски обекти, които не са с източник "домашни дейности и от съседи в жилищни сгради", поради което са извън законовата делегация по чл. 3, ал. 5 ЗЗШОС. Същото счел, че се отнася и за разпоредбата на чл. 5, т. 4 от Наредбата. Въведената с чл. 6, т. 10 от Наредбата забрана за продажба на пиротехнически средства на малолетни и непълнолетни до 16 години съдът приел, че не е в съответствие с класификацията на пиротехническите изделия по чл. 8, ал. 2 ЗОБВВПИ и забранителния режим за продажбата им според възрастта на лицата съгласно чл. 48 от същия закон. Наред с това, като съобразил чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, съдът направил извод, че законът не делегира компетентност на общинските съвети да уреждат по общозадължителен начин търговията с пиротехнически изделия. Изразил становище, че тези обществени отношения не са от местно значение по смисъла на чл. 8 ЗНА, поради което и след като са уредени със закон, компетентност за ОбС – Благоевград не произтича и от разпоредбата на чл. 8 ЗНА. По тези причини, обосноваващи извод за липса на компетентност, съдът извел такъв за нищожност и на тази протестирана разпоредба. Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която е обявена нищожността на протестираната разпоредба на чл. 5, т. 4 от Наредбата и правилно в останалата част. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. По предписанието на чл. 8 ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗМСМА. Неправилен е направеният от съда извод за нищожност на протестираната разпоредба на чл. 5, т. 4 от Наредбата като приета при липса на компетентност за общинския съвет, преценена през призмата на чл. 3, ал. 5 ЗЗШОС. Предвид обществените отношения, уредени от разпоредбата на чл. 5, т. 4 от Наредбата тази преценка е неотносима. Наред с това, изложените от съда съображения в тази част са твърде неясни, което не дава възможност да бъде извършен касационен контрол. По тази причина в посочената част решението подлежи на отмяна. Делото следва да се върне в тази част за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В останалата част решението е правилно. Първоинстанционният съд е направил правилен и обоснован извод, че протестираните разпоредби на чл. 6, т. 10, чл. 4, ал. 2, чл. 5, т. 1 в частта "на обществени места" и в частта "и в близост до тях", чл. 5, т. 2 и чл. 5, т. 3 от Наредбата са нищожни поради липсата на компетентност за ОбС – Благоевград да ги приеме. Изложените в обжалваното решение мотиви, с които е обоснован изводът за нищожност на тези протестирани разпоредби се споделят от настоящия състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с този съдебен акт Върховният административен съд прави препращане към тях. Правилен и в съответствие с материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че на общинските съвети не са делегирани правомощия да уреждат обществените отношения, свързани с търговията на пиротехнически изделия. Обосновано в тази връзка е съобразено от съда, че търговията с пиротехнически средства е подчинена на режима по Глава трета от ЗОБВВП "Търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия". Съобразена с вида на така уредените обществени отношения е и преценката му, че те не попадат в категорията "от местно значение" по смисъла на чл. 8 ЗНА, поради което и доколкото са уредени от закон (ЗОБВВПИ), компетентност за уреждането им от ОбС – Благоевград не произтича и от посочената разпоредба. Правилни и в съответствие с материалния закон са изводите на съда и по отношение протестираните разпоредби на чл. 4, ал. 2, чл. 5, т. 1 в частта "на обществени места" и в частта "и в близост до тях", чл. 5, т. 2 и чл. 5, т. 3 от Наредбата, които е обявил за нищожни с решението, предмет на касационна проверка. Констатираната от съда липса на законова делегация за общинските съвети, извън тази по чл. 3, ал. 5 ЗЗШОС, му е дала основание да направи обоснования извод, че тези разпоредби са приети от ОбС – Благоевград при липсата на предоставена от закона компетентност. Всяка от посочените в този абзац, обявени за нищожни разпоредби, е относима към източници от шум извън предметния обхват на чл. 3, ал. 5 ЗЗШОС – "домашни дейности и съседи в жилищни сгради". В конкретния случай и предвид редакцията на разпоредбата на чл. 5, т. 2 от Наредбата компетентност за общинския съвет да приеме разпоредбата и в частта относно използването на звуковите сигнали на моторни превозни средства не произтича и от чл. 16а, ал. 3 ЗЗШОС, доколкото и в посочената част текстът е относим към сватбените тържества и не може да се раздели. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване във връзка с възможността за упражняване на търговска дейност в жилищни сгради, което поставя тези субекти в категорията лица "съседи", съответно обосновава извод за наличие на делегация за приемане на спорните текстове. В тази насока следва да се съобрази разпоредбата на чл. 16а, ал. 1 ЗЗШОС, като тази законова регламентация дава основание да се направи извод за липса на компетентност на общинските съвети за регулация на шума в търговски и други обекти, както правилно е съобразено и от първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение