Решение № 12206 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4077/2009 г.

Решение № 12206 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4077/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 179 от 19.01.2009 г., постановено по адм. д. № 3181/04 г. Софийски градски съд, адм. колегия, III-ж състав, е отхвърлил жалбата, подадена от ЕТ "Ди трейд - Ани Цоневска", против ДРА № 247/02.06.2004 г., на ДП "Искър" при ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на РДД - гр. София, като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. София разноски по делото в размер на 250 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ЕТ "Ди трейд - Ани Цоневска", представляван от Ани Василева Цоневска от гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на касационните основания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да уважи жалбата му и отмени обжалвания ДРА. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е частично основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил жалбата, подадена от отхвърлил жалбата, подадена от ЕТ "Ди трейд - Ани Цоневска", против ДРА № 247/02.06.2004 г., на ДП "Искър" при ТДД - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на РДД - гр. София относно непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03, 04,07 и 08 на 2002 г. и определени в резултат на това задължения в размер на 29 949,36 лв. и лихви за забава, както и преобразуване на финансовия резултат на търговеца и определяне на допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 01.01.2002 - 31.12.2002 г. Градският съд е приел, че ДРА е издаден от компетентен орган и в съответната форма, както и че при извършената служебна проверка не е установено допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването му. Съдът е посочил, че според действащата към процесния период разпоредба на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) фактическите констатации на ДРА в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното, и че тези констатации не са оборени от жалбоподателя чрез пълно насрещно доказване с допустими доказателствени средства, в това число и с заключенията /основно и допълнителни/ на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Макар и на кратко, съдът е дал описание на мотивите на данъчния орган, поради което е отказано признаване на право на данъчен кредит, като е приел, че тези негови изводи са правилни с оглед тълкуването на закона и установените факти по време на ревизията, които са били на практика потвърдени и от констатациите на вещото лице. По отношение на преобразуване на финансовия резултат на търговеца на осн. чл. 23, ал. 2, т. 15 от ЗКПО (отм.) и определяне на допълнителни задължения за данък по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) съдът е приел, че и в тази част жалбоподателят не опровергал констатациите на ДРА изразяващи се в това, че след като не е доказана реалност на фактурираните доставки, то не може да се приеме за оправдани разходите, извършени по тях. Решението на градския съд е правилно и законосъобразно като краен резултат, макар че по същество не е добре мотивирано, доколкото не са разгледани всички направени от жалбоподателя възражения. В известен смисъл съдът е бил затруднен и от прекалено големия и ненужен обем на жалбата, която в почти идентично съдържание е подадена и при административното и при съдебното обжалване в двете инстанции. Въпросният ДРА № 247 от 02.06.2004 г. е издаден от ДП "Искър" след решение № 75 от 16.01.2004 г. на директора на РДД - гр. София, с което е отменен ДРА № 07-302/31.10.2003 г., издаден от ДП "Слатина" в частта му, в която са определени задължения по ЗДДС за данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди 03,04,07 и 08 на 2002 г. и по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. и преписката е върната за извършване на ново ревизия. От същия е видно, че за данъчен период м. 03/02 г. е отказано право на данъчен кредит по два броя фактури № 292/28.03.2002 г. и № 279/18.03.2002 г. съответно в размер на 881,40 лв. по първата и 1 709,67 лв. за втората, издадени от "Сета Комерс1" - ЕООД, тъй като при извършената насрещна проверка на дружеството не е установено същото да разполага с технически и кадрови потенциал за изпълнение на доставките, предмет на фактурите - предпечат и печат на рекламни брошури. Като правно основание за отказа е посочено отсъствието на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), респективно отсъствие на доставка като кумулативно условие за правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). За същия данъчен период не е признато право на данъчен кредит по две фактури, издадени от "Атилио" ООД съответно № 355 от 14.03.2002 г. и № 359/18.03.2002 г. с ДДС съответно 1 182 лв. и 200 лв. При извършената насрещна проверка на доставчика е установено, че същият е начислил данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Правото на данъчен кредит по фактура 355 е отказано поради наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), тъй като посоченият като предходен доставчик ЕТ "Криси - П. Качов" не е бил открит на деклариран данъчен адрес и не установено както начисляване на данъка, така и наличието на реално изпълнение на доставката. По отношение на другата фактура с предмет "счетоводни услуги" по време на проверката са били представени доказателства за кадрово обезпечение - сключен граждански договор с лице, притежаващо съответното образование, но тъй като не са били представени доказателства за реално извършената работа, протоколи за предаването й и прочие, правото на данъчен кредит не е признато поради отсъствие на условие по чл. 64, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.). За данъчен период 04/02 г. не е признато право на данъчен кредит общо в размер на 3 445,37 лв. по четири броя фактури, издадени от "Киберлинк" ЕООД съответно 298/01.0402 г. в размер на 650 лв., № 300/04.04.2002 г. в размер на 360,37 лв., № 306/11.04.2002 г. в размер на 1 985 лв. и № 312 от 18.04.2002 г. в размер на 450 лв. Правото на данъчен кредит е отказано поради наличието на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), тъй като при извършената насрещна проверка е било връчено искане на представяне на доказателства на правоприемника "Виолина Слав 73" - ЕООД в качеството му на приобретател на "Киберлинк" - ЕООД, при което управителят на дружеството е декларирал, че е може да представи никакви документи относно предмета на доставката, начисляване на данъка, предходни доставчици, техническа и кадрова обезпеченост и прочие. По аналогични причини на едноличния търговец не е признато право на данъчен кредит от същия доставчик в размер общо на 1 400 лв. за данъчен период 07/02 г. по фактури № 496/05.07.2002 г. и № 497/12.07.2002 г., както и общо в размер на 3 100 лв. по фактури № 187/06.08.2002 г. и № 189/06.08.2002 г. Основните оплаквания, които са развити в жалбата, касаят действията на данъчния орган, а съгласно чл. 208 от АПК предмет на касационно разглеждане е решението на първоинстанционния съд. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 108, ал. 8 от действащия към момента на извършване на ревизията ДПК фактическите констатации на ДРА в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното. Поради това в съдебната практика се приема, че за да бъдат оборени същите данъчно задълженото лице следва да извърши пълно насрещно доказване чрез допустими доказателствени средства. Отделно от това, от общите правила на доказване в процеса - чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.) следва, че в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже, че са налице всички кумулативни условия по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) относно възникването на право на данъчен кредит, респективно че не са налице хипотезите по чл. 65, ал. 4 от същия закон. В този смисъл, дори да се приеме, че при извършването на ревизията действително са допуснати твърдяните от жалбоподателя многобройни процесуални нарушения, то в негова тежест е да докаже наличието, респективно отсъствието на посочените по-горе обстоятелства. Както правилно е отбелязал в тази насока първоинстанционният съд, ангажираните от жалбоподателя доказателства, в това число заключенията на счетоводния експерт не установяват по несъмнен и категоричен начин както реалност на доставките на "Сета Комерс 1" - ЕООД и "Атилио" - ООД, така и начисляването на данъка и реалност на доставките на "Киберлинк" - ЕООД. Градският съд правилно не е възприел двете допълнителни заключения /основното и двете допълнителни такива/ на вещото лице, установяващи начисляване на данъка по някои от фактурите, доколкото вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчиците, за да може да се установи начисляване на данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Неоснователни са и оплакванията, че неправилно данъчният орган се е доверил на декларацията на управителя на дружеството правоприемник на "Киберлинк" - ЕООД. Разпоредбите на ЗСч. и другите нормативни актове по приложението му задължават приобретателят да съхранява счетоводството на придобитото дружеството и за данъчния орган не съществува задължение да извършва проверка на прехвърлителя. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че като е направил извод за законосъобразността на ДРА в частта относно непризнато право на данъчен кредит градският съд не е допуснал нарушение на закона. Не произнасянето по всички направени възражения на жалбоподателя не следва да се разглежда като особено съществено нарушение, доколкото основните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото и са изградени при правилно тълкуване на закона. Като правилно и законосъобразно решението на градския съд следва да бъде оставено в сила в тази му част на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК. По същите съображения решението следва да бъде оставено в сила в частта му относно определените допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) вследствие на преобразуване на финансовия резултат на търговеца за 2002 г. със сумата 53 310,01 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 15 от ЗКПО (отм.). Въпросните суми са по фактури, издадени от "Киберлинк" - ЕООД и "Виолина Слав 93"-ЕООД за данъчни периоди 04,07,08,09,11 и 12 на 2002 г. с предмет на доставки услуги, за които не е доказано, че са реално извършени и констатациите на ДРА в тази му част не са оборени от жалбоподателя. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д"ОУИ"-гр. София разноски по делото /юрисконсулско възнаграждение/ за настоящата инстанция в размер на 689,05 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,