Решение № 9126 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3255/2017 г.

Решение № 9126 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3255/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Фюнекс" ЕООД, гр. Л., срещу Решение № 416 от 19.01.2017 г. по адм. дело № 10435/2016 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ), 12 състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че неправилно АССГ е приел, че правилно приходните органи са посочили, че "Фюнекс" ЕООД не попада в кръга на лицата по чл. 128 и 129 от ДОПК, тъй като не е имал права по банковата сметка, от която е извършено плащането, нито плащането е извършено за погасяване на негово задължение по ревизионен акт, отменен впоследствие. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да се отмени обжалваният АПВ, като бъде задължен органът по приходите да издаде нов АПВ за възстановяване на претендираната сума. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанция. Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП")- гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Горанов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на "Фюнекс" ЕООД срещу Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/№ П-22220416114297-004-001/15.07.2016 г., потвърден с Решение № 1684 от 27.09.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С., относно отказано възстановяване на недължимо събрана сума в размер на 1 731 446,68 лева и законна лихва в размер на 1 390 867,18 лева. Процесният АПВ е издаден след извършена проверка по прихващане и възстановяване във връзка с постъпило искане вх. № 10-53-03-2120/17.06.2016 г. от "Фюнекс" ЕООД за възстановяване на сума в размер на 1 731 446,68 лева и лихва за забава в размер на 1 390 867,18 лева, която е била принудително събрана по запорно съобщение с изх. № 10-24-18-37/10.08.2010 г. от сметката на С. Д. Г., в качеството й на депозитар по ЗОЗ на "Ружие" АД, за погасяване на задължение на "Ружие" АД по ревизионен акт № 200802366 от 10.07.2008 г., който е отменен изцяло с решение № 3683/30.05.2013 г. на Административен съд С. - град, потвърдено с решение № 4145/25.03.2014 г. на Върховния административен съд. С АПВ № 1430636/09.06.2014 г. сумата постъпила от банковата сметка на С. Д. Г., в качеството й на депозитар по ЗОЗ на "Ружие" АД, ведно със законната лихва е възстановена на "Ружие" АД по посочена от него банкова сметка. Приходните органи са приели, че искането е неоснователно, тъй като е направено от неправоимащо лице, с оглед разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Посочено е, че НАП не отговаря за гражданскоправния дълг на "Ружие" АД към "Фюнекс" ЕООД. Дружеството обжалва по административен ред АПВ като твърди, че НАП е следвало след отмяната на обезпечителната мярка - запор на специалната банкова сметка, да възстанови получената сума в размер на 1 731 446,68 лева отново по специалната сметка на депозитаря С. Д. Г., а след като депозитаря получи същата е следвало да я преведен на "Фюнекс" ЕООД. Сочи, че дори и сумата да е била възстановена на "Ружие" АД, ТД на НАП не е имал основание да върне сумата на трето лице, а на лицето, от чиято сметка е получил запорираната сума. С Решение № 1684 от 27.09.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. АПВ е потвърден. Административен съд С.-град е развил съображения за материална законосъобразност на АПВ. Приел е, че фактическата обстановка не е спорна между страните, а същата така както е възприета в мотивите на АПВ се установява и от приложените доказателства с административната преписка. Изложил е, че е сезиран с правен спор по тълкуването на чл. 128 ДОПК относно лицето, което има право да иска възстановяването на конкретната сума, платена от сметката на депозитаря за погасяването на задължението на "Ружие" АД по РА, впоследствие, отменен. Първоинстанционният съд е приел, че "Фюнекс" ЕООД не е лице, което попада в хипотезата на чл. 128, ал. 1 и чл. 129, ал. 4 от ДОПК, тъй като не имал каквито и да е права по банковата сметка, от която е извършено плащането, нито плащането е извършено за погасяване на негово задължение по РА, отменен впоследствие. Поради това дружеството-жалбоподател няма каквато и да е правна връзка и участие в данъчното правоотношение, по повод на което е извършено конкретното недължимо плащане. Изложил е, че правоотношението, по повод на предварително изпълнение на РА, издаден на "Ружие" АД, се основава на чл. 127, ал. 2 ДОПК, и страни по него са взискателят, в случая Държавата, и от друга страна данъчнозадълженото лице по РА, т. е. "Ружие" АД. На основание изложеното административният съд е приел, че "Фюнекс" ЕООД не е засегнат от извършеното изпълнение по РА, издаден на неговия длъжник, няма правен интерес поради това да прави искане за възстановяване на недължимо събрана от него сума, още повече, че правото да бъде възстановена сумата вече е изчерпано с издаването на АПВ в полза на "Ружие" АД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.