Решение № 5970 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10979/2016 г.

Решение № 5970 от 15.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10979/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. П. К., от гр. Б., подадена чрез пълномощника адвокат Т. Ч. против решение № 1061 от 15.07.2016 г. по адм. дело № 315/2016 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му против решение № № 2153-01-34/28.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. Б.. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до неправилните изводи на съда за пропускане на сроковете по чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от КСО, поради което началната дата на отпускане на пенсията е неправилно определена. Ответникът - директор на ТП на НОИ-Б. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение преценява касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. П. К. против решение № 2153-01-34/28.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ-Б., постановено в производство по чл. 117, ал. 3 от КСО, с което е потвърдено разпореждане № 6507130068/03.02.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ гр. Б., с което на жалбоподателя е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 27.11.2015 г. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението, във връзка с началната дата - 27.11.2015 г. - датата на подаване на заявлението в ТП на НОИ, а не от 14.10.2014 г. - датата на инвалидизиране, определена от ТЕЛК. Твърди, че експертното решение, издадено на 16.07.2015 г., е получено от него на 18.08.2015 г. и не е обжалвано. Заявил е, че е пропуснал едномесечния срок за подаване на заявлението за отпускане лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, но въпреки това претендира отпускане на пенсията от датата на инвалидизирането-14.10.2014 г. Съдът е разгледал по същество жалбата като от събраните доказателства е установил, че със заявление вх. № 2112/27.11.2015 г. до директора на ТП на НОИ гр. Б. Каралийски е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, към което заявление е представил изискуемите документи, сред които и ЕР на НЕЛК № 0544 от 16.07.2015 г., с което е отменено ЕР № 2721/14.10.2014 г. на ТЕЛК общи заболявания гр. Б. в частта по оценка на работоспособността, като е определена 54% трайно намалена работоспособност, и потвърдено решението по отношение дата на инвалидизиране-14.10.2014 г. и срока на инвалидността-01.10.2017 г. Не се спори по делото, че подаденото заявление е първо такова, както и че Каралийски е пропуснал едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО за подаване на заявлението. При тези данни съдът е приел извода на административния орган, че след като срокът по чл. 94, ал. 3 от КСО не е спазен, то началната дата за отпускане на пенсията следва да се определи съобразно чл. 94, ал. 1, предл. 2 от КСО - 27.11.2015 г. - датата на подаване на заявлението. При тези съображения жалбата на Каралийски е била отхвърлена като неоснователна. Решението е неправилно. При пенсиите за инвалидност правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането- чл. 73, ал. 1 от КСО, придобива се считано от влизане на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, с което се признава инвалидността и нейната начална дата. Ето защо при пенсиите за инвалидност фактическият състав за упражняване на това право включва наличието на инвалидизиране с начална дата, влязло в сила решение на ТЕЛК/НЕЛК и заявление пред ТП на НОИ за отпускане на пенсията. Поради усложнения фактически състав за отпускане на пенсията за инвалидност придобиването на това право съвпада с влизане в сила на решението на ТЕЛК/НЕЛК, а не с датата на инвалидизирането, която дата разпоредбата на чл. 73 от КСО въвежда. Съобразявайки изложеното и в зависимост от момента на подаване на заявлението в сроковете по чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от КСО лична пенсия за инвалидност се отпуска в три хипотези: 1/ от датата на заявлението до ТЕЛК/НЕЛК, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК/ чл. 94, ал. 3 от КСО/; 2/ от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата/ чл. 94, ал. 1, предл. 1/ при пропускане на срока по чл. 94, ал. 3 от КСО; 3/ от датата на подаване на заявлението, ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото при пропускане на сроковете по чл. 94, ал. 3 от КСО и чл. 94, ал. 1, предл. 1 от КСО/ чл. 94, ал. 1, предл. 2 от КСО/. В настоящия случай е безспорно установено, че ЕР на НЕЛК е влязло в сила на 01.09.2015 г./след като е получено на 18.08.2015 г. и не е обжалвано/, а заявлението с необходимите документи за отпускане на лична пенсия за инвалидност са подадени на 27.11.2015 г. След като съдът е установил, че жалбоподателят е пропуснал едномесечния срок за подаване на документите по чл. 94, ал. 3 от КСО, то пенсията не би могло да бъде отпусната, считано от датата на заявлението до ТЕЛК, съответно от датата на инвалидизирането. В случая благоприятната възможност на специалната разпоредба по чл. 94, ал. 3 от КСО не може да намери приложение, но следва преценката на приложението на чл. 94, ал. 1 от КСО като обща разпоредба. При установеното фактическо положение шестмесечният срок по чл. 94, ал. 1, предл. 1 от КСО е спазен. Същият следва да се брои от 01.09.2015 г- влизане в сила експертното решение на НЕЛК. Пенсията на жалбоподателя следва да бъде отпусната от същата дата-01.09.2015 г., а не от датата на подаване на заявлението. Като не е констатирал това, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и е постановил неправилно решение, което на това основание следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което до бъде отменено решение № 2153-01-34/28.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ гр. Б. и потвърденото с него разпореждане № 6507130068/03.02.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ гр. Б., с което на С. К. е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 27.11.2015 г. Делото следва да бъде върнато като преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество- за ново произнасяне по подаденото от С. К. заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване при спазване на указанията, дадени в настоящото решение. Жалбоподателят не е направил искане за разноски, поради което съдът не обсъжда този въпрос. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение