Решение № 17694 от 27.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8403/2019 г.

Решение № 17694 от 27.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8403/2019 г., VII о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление" и Директор на Дирекция "Добро управление" при Министерски съвет срещу решение № 1176 от 23.02.2018 г., постановено по адм. д. № 8774/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно приел, че определения размер на финансова корекция не е мотивиран. Цитират се разпоредби от Наредба за посочване на нередности, представляващи основание за извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с Постановление № 57 от 28.03.2017 г. Излагат се доводи, свързани с конкретно определения размер на финансова корекция по отношение на средствата, предоставени на Община Велико Търново по договор предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 25.02.2016 г. Иска се обезсилване на решение в оспорената му част. Иска се и отмяната му като незаконосъобразно. Претендира се присъждане на разноски. Ответната по жалбата страна, представлявана от редовно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, като твърди, че е неоснователна. Излага доводи по същество. Претендира присъждане на разноски. Представителя на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и основателна. Размера на финансовата корекция бил съобразен с заложените в Наредба от 2017 г. критерии. Излага доводи в подкрепа на становището си. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Община Велико Търново срещу Решение № ФК-2017-76/14.07.2017 г. на Ръководител на УО на Оперативна програма "Добро управление", с което по отношение на обществена поръчка с предмет "Извършване на транспортни услуги за нуждите на община Велико Търново по обособени позиции" - обособена позиция № 2 е определена финансова корекция в размер на 10 % върху стойността на изразходваните средства - допустими разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по сключения с ЕТ "Н. – Н. Христова" договор по обособена Позиция № 2. Като основание за определяне на размера на финансовата корекция е посочена точка № 10 - "Критериите за подбор не са свързани и/или не са пропорционални на предмета на поръчката" от Приложение 1 на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу решението в частта, касаеща основанията за налагане на финансова корекция. Отменил е Решението с № ФК-2017-76/14.07.2017 г. в частта, с която е определен размер на финансова корекция на 10 % върху стойността на изразходваните средства - допустими разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по сключения договор по обособена позиция 2 и е върнал преписката на Ръководителя на УО на Оперативна програма "Добро управление" за произнасяне относно размера на наложената финансова корекция. За да се произнесе в описания смисъл, съдът е приел, че изводите на административния орган, свързани допуснато нарушение от страна на бенифициера нарушение на чл. 25, ал. 5 и ал. 6 от ЗОП (отм.); при провеждане на обществена поръчка с предмет "Извършване на транспортни услуги за нуждите на община Велико Търново по обособени позиции" – позиция 2, са законосъобразни и се подкрепят от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. В тази част решението като необжалвано е влязло в сила. Предмет на касационна проверка е извода на съда за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с липсата на надлежно излагане на мотиви от страна на административния орган при определяне на размера на финансова корекция и постановената в тази връзка отмяната на оспорения пред него акт в тази му част с връщане на преписката за произнасяне съобразно изложените в съдебното решение мотиви. За да формулира изводите си в тази част на оспореното решение, съдът е приел, че липсват каквито и да е мотиви за определяне размера на финансовата корекция. Прието е, че същата е под определения от т. 9 на Методологията за определяне на финансови корекции /МОФК/ размер от 25 %. Единственото посочено от издателя на акта основание е свързано с наличието на един кандидат в процедурата е определено като недостатъчно за обосноваване на определения размер на корекция. Прието е, че при тези мотиви не е налице възможност за преценка относно възможността финансовата корекция да бъде намалена на 5 %. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство срещу подлежащ на оспорване неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: В разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, законодателят е въвел задължително изискване относно съдържанието на административния акт, досежно необходимостта от излагане на фактически и правни основания за неговото издаване. Липсата на надлежно и своевременно излагане на мотиви от административния орган води до невъзможност да бъде направена проверка от страна на съда за изпълнение на изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за неговата законосъобразност. Непосочването на относимите към конкретното производство фактически обстоятелства, прегражда възможността и правото на защита на засегнатите от акта лица, доколкото страните се защитават срещу факти чрез оборването им или насрещно установяване на такива. В случая е безспорно, че липсва обосновка на определения от решаващия орган размер на финансова корекция, а от там и за възможността за преценка от решаващия съдебен състав за нейната законосъобразност и спазването на основните за административното производство принципи на съразмерност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. При предвиден максимален размер от 25 %, минимален от 5 % и възможност за определяне на финансова корекция в относително усреднен размер от 10 % е било абсолютно задължително да се обоснове възможността и необходимостта от определяне на размера и в посочените средни граници. Както по - горе беше описано, формулирането на мотиви относно размера на наложената финансова корекция е от съществено значение за преценка на нейната законосъбразност. Мотиви към издадения от компетентен административен орган акт могат да се съдържат и в съпътстващите издаването му документи. Същите следва обаче да присъстват при издаването на акта и да обективират волята на органа по ясен и разбираем за страната начин. В случая липсват доказателства, а и твърдения за наличието на възприета от Ръководител на УО на Оперативна програма "Добро управление" обосновка на размера на финансовата корекция в друг документ имащ отношение към конкретното производство. Съгласно трайно изградената съдебна практика, съобразена с заложените в АПК изисквания относно съдържанието на административните актове, липсата на мотиви или неяснотата до степен на липса на такава воля на органа при посочването на фактическите и правните основания за издаване на акта всякога са определяни като съществено нарушение на изискванията за мотивираност на акта, което винаги води до необходимост от неговата отмяна. Такъв порок на административния акт не може да бъде саниран или допълнително установяван при осъществяването на съдебен контрол върху акта или чрез други способи, свързани със събиране на относими към производството доказателства, в това число и становищата на участващите в него страни. В този смисъл подробно изложените в касационната жалба доводи за обоснованост на размера на финансовата корекция са неотносими към преценката за законосъобразност на оспореното пред Административен съд Велико Търново решение и не следва да бъдат взети предвид в хода касационната проверка на първоинстанционния съдебен акт. При липсата на допуснати нарушения по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК, жалбата следва да се определи като неоснователна, а оспореното пред настоящата съдебна инстанция съдебно решение следва да се остави в сила. С оглед на изхода от делото ответната по касационната жалба страна има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно от 100 лева. Искането на касационният жалбоподател за присъждане на заплатените от него по производството пред двете инстанции разноски е неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, седмо отделение