Решение № 11908 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11804/2014 г.

Решение № 11908 от 10.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11804/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директора на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу решение № 5058 от 21.07.2014 г. по административно дело № 4033/2014 г. на Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед № ЧР 120/20.03.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение н закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена като неоснователна. Излага подробни съображения за неправилност на решението, в частта, с която ИАРА е осъдена да заплати на жалбоподателката деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Радослава Венциславова Митрова чрез процесуален представител и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Не се спори между страните, че Митрова е заемала длъжност "младши експерт" в отдел "Програмиране и мониторинг" в Дирекция "Европейски фонд за рибарство" в ИАРА до 20.03.2014 г., когато служебното й правоотношение е прекратено едностранно от органа по назначението на основание чл. 107а, ал. 1 ЗДСл срещу "еднократен размер на последната месечна работна заплата". От доказателствата е установено и обстоятелството, че с молба вх. № 9400-1746 от 28.03.2014 г. Митрова е отправила искане да получи документ, въз основа на който да установи на какво основание й е изплатено обезщетение по чл. 107а, ал. 1 ЗДСл. При тези доказателства обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че обжалваната пред него заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на предвидените административнопроизводствени правила, довели и до материалната незаконосъобразност на административния акт. Разпоредбата на чл. 107а, ал. 1 ЗДСл предвижда възможност органът по назначението да прекрати служебно правоотношение с държавен служител срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Анализът на разпоредбата, разгледана във връзка с ал. 2 води до извод, че в случая за да се осъществи тази възможност органът е длъжен да отправи писмено предложение до служителя. Последният има възможност да се произнесе в 7-дневен срок от получаването му и то писмено, като в случай на липсата на писмено съгласие законодателят предвижда като последица, че предложението се смята за неприето. В конкретния случай липсват доказателства такова предложение да е отправено от органа по назначението, съответно такова не е било прието от служителя. При така установената фактическа обстановка, по която страните не спорят обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че заповедта е постановена при допусната съществено нарушение на предвидените административнопроизводствени правила довели и до материална незаконосъобразност на акта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ИАРА следва да бъде осъдена да заплати на Митрова направените пред тази инстанция деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение