Решение № 10553 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10501/2012 г.

Решение № 10553 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10501/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на митническо бюро (МБ) Шумен против решение № 71/06.07.2012 г., постановено от Шуменския административен съд по адм. д. № 65/2012 г., с което по жалба на "Дидис" ООД, Шумен е отменено решение от 12.01.2012 г. към ЕАД № 11BG0028H0008822/29.03.2011 г. на началника на МБ Шумен и ответното МБ е осъдено да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 450 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В представени по делото писмени бележки се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - "Дидис" ООД не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Спорен по делото е бил въпросът относно митническата стойност на стоката, внесена с процесната ЕАД. Обжалваното митническо решение е издадено по реда на последващия контрол на декларацията, в резултат на който митническите органи са приели, че реално платената цена за стоката по декларацията е по-висока с 312 щ. д. от декларираната фактурна стойност на стоката. С установената в повече сума е увеличена митническата стойност на стоката, респективно са начислени допълнително мито и ДДС по въпросното ЕАД, които публични задължения са взети под отчет. Административният съд е отменил митническото решение, преценявайки като необоснован извода на митническия орган, че сумата от 312 щ. д. следва да се включи в митническата стойност на стоката по въпросната ЕАД. Съдът е изградил извода си на следните възприети от него факти. Процесната ЕАД е във връзка с договорените стоки по проформа фактура № Р101019С/19.10.2010 г., с която на "Дидис" ООД са оферирани бебешки колички с кош за новородено и чанта за багаж, на обща стойност 50 274 щ. д. като е уговорено заплащането на цената да стане на два пъти - веднъж 30% депозит и 70% преди товарене. Същата стойност е посочена и в окончателната фактура № LG110547/07.03.2011 г., издадена от продавача "Лерадо Глобал Лимитид". Плащането от купувача е извършено на два пъти, веднъж 15082,20 щ. д. представляващи точно 30% от договорената стойност, което е на 29.10.2010 г. и втори път на 26.01.2011 г. е извършено плащане на остатъка 35191,80 щ. д. и в повече сумата от 312 щ. д. Установено е, че платената в повече сума в размер на 312 щ. д., впоследствие е приспадната при плащане по последваща проформа фактура № Р110621С от 22.06.2011 г., издадена от същия доставчик. Съдът е обосновал фактическите си констатации с приетите по делото писмени документи и заключението на съдебно-икономическата експертиза. Решаващият извод на съда е, че митническата стойност на внесената стока с процесния ЕАД е определена правилно от жалбоподателя при съблюдаване изискванията на чл. 29 от Регламент (ЕИО)№ 2913/92, респ. чл. 35 от ЗМ, предвид безспорно установения факт, че декларираната в ЕАД стойност съвпада с договорената и реално платена такава, с оглед на което не са налице основания за промяна на митническата стойност. Съдът е приел, че за този извод е без значение факта, че приспадането на сумата от 313 щ. д. е извършено след осъществяване на проверката на последващия контрол от митническите органи, тъй като не променя извода, че въпросната сума не е дължима по доставката, осъществена с процесната ЕАД. Без значение според съда е обстоятелството, дали към настоящия момент е осъществен вноса но последващата проформа фактура, тъй като по нея вече е реализирано плащане от жалбоподателя, което обстоятелство е доказателство за възникналите договорни отношения и за стойността на договорената стока. Съдът е формирал извода, че с издаването на окончателната фактура за последващата (последваща проформа фактурата за процесната стока) проформа фактура, доставчикът е получил плащане на цялата сума, част от което е чрез извършеното прихващане на сумата от 312 щ. д., преведена на 26.01.2011 г. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Анализът на съда е последователен и логичен. Изводите му са обосновани и верни, което е обусловило и правилното прилагане на материалния закон от съда. Съдът подробно и последователно е обсъдил в решението си, и всички доводи и възражения на страните по спора. От документите по делото (проформа фактурата и окончателната фактура) за стоката по процесния ЕАД е установена договорената стойност на внесената стока. Установено е, че договорената стойност е заплатена, като преведената в повече сума при второто плащане е прихваната с дължима сума по последваща доставка между същите страни. При тези установени данни следва логичният и обоснован извод, направен и от първоинстанционния съд, че не е налице плащане от вносителя в повече от договореното с доставчика му във връзка с доставката на стоката по процесния ЕАД. Решението на административния съд като обосновано и правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд