Решение № 4445 от 11.5.2022 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение11.05.2022 г.докладчик т Донка Чакърова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 6399 от 05.11.2021 г., постановено по адм. дело 4867/2021 г. по описа на Административен съд София - град.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на мл. експерт Й. Йорданов в група Миграция при ОДМВР-Добрич срещу решение 6399 от 05.11.2021 г., постановено по адм. дело 4867/2021 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което по жалба на О. Бородич е отменен Протокол за изземване от 22.04.2021 г., с който на основание чл. 84. ал. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е иззет задграничен паспорт [рег. номер] издаден на 16.06.2017 г. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно. Не се претендират разноски. Ответникът - О. Бородич, чрез адв. Каравасилева, оспорва касационната жалбата по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Протокол за изземване от 22.04.2021 г., с който на основание чл. 84. ал. 3 от ЗМВР е иззет задграничен паспорт [рег. номер] издаден на 16.06.2017 г. притежание на О. Бородич-гражданка Украйна, родена на [дата]. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и нарушение на материалния закон - основания на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Така постановеното съдебно решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд се е произнесъл в законен състав по процесуално допустимо оспорване на подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Съдът е постановил съдебния си акт след като е изяснил фактическата обстановка, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил обосновани и верни правни изводи, които се споделят изцяло при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК от касационната инстанция. АССГ се е съобразил с представените по делото доказателства, които би трябвало да представляват цялата административна преписка, за да приеме за установено, че О. Бородич притежава два паспорта [рег. номер], издаден на 25.02.2020г. със срок на валидност до 25.02.2030г. и [рег. номер], издаден на 16.06.2017г. със срок на валидност до 16.06.2027г. С Протокол от 22.04.2021г. от държанието на О. Бородич, е иззет задграничен паспорт [рег. номер], издаден на 16.06.2017г. от Република Украйна, за който липсват доказателства, че е обявен за международно издирване в базата данни на Интерпол по инициатива на Република Украйна, респективно е определен като "невалиден" (откраднат, изгубен). Другият паспорт на О. Бородич [рег. номер] /издаден на 25.02.2020г. със срок на валидност до 25.02.2030г./ е обявен за невалиден в информационните масиви на Международната организация на криминалната полиция Интерпол с посочена причина, че е обявен за изгубен на 12.04.2021г., както и са въведени данни за обявяване от полицейските власти на Украйна за общодържавно издирване на О. Бородич във връзка с образувано срещу нея наказателно производство. В касационната жалба се твърди, че подобни данни съществуват и за отнетия паспорт на О. Бородич и представя писмени документи (част от които не са на български език), за които твърди, че са новооткрити и иска да бъдат приети като писмени доказателства (с изявление, че допълнително ще бъдат представени преводи на документите на чужд език, което не е направено до приключване на откритото съдебно заседание). С допълнителна молба от 21.12.2021 г. са представени и други документи, включително с превод на български език. Непълнотата на доказателства, която не е резултат от допуснато от съда процесуално нарушение, не съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Новооткритите писмени доказателства, обосноваващи фактическите основания за издаване на административния акт е следвало като част от административната преписка да бъдат представени пред първата инстанция в срока по чл. 152, ал. 2 от АПК. С оглед забраната по чл. 220 от АПК пред настоящата инстанция не е допустимо установяване на нови факти, както на практика се иска от касационния жалбоподател. Документите, представени към касационната жалба не са в подкрепа на единственото посочено касационно основание за отмяна незаконосъобразност на съдебното решение, а с тях се цели установяване на правнорелевантни факти, които е следвало да бъдат доказани от административния орган пред първата инстанция, за което са му дадени изрични указания от АССГ с разпореждане от 23.07.2021 г. При събиране на доказателствата АССГ не е допуснал процесуални нарушения, а в касационната жалба и липсва оплакване в този смисъл, поради което касационната инстанция следва да провери приложението на материалния закон съобразно установената от АССГ фактическа обстановка, без да разполага с правна възможност за връщане на делото за изясняването му от фактическа страна при съобразяване и с други доказателства, които не са представени своевременно. Обосновано АССГ е приел, че въз основа на събраните при разглеждане на спора по същество доказателства не се установява наличието на фактическите основания за издаване на атакувания пред него протокол, поради което той е издаден в нарушение на материалния закон без наличие на предпоставките на чл. 84 от ЗМВР. Като е приел жалбата на О. Бородич за основателна и е отменил процесния административен акт, Административният съд София - град е постановил правилно решение, в съответствие с приложимия закон, което следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Страните не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат определяни. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,