Решение № 7517 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11099/2018 г.

Решение № 7517 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11099/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Зафиров, жив. в [населено място], срещу решение № 1274/27.06.2018 г. по адм. дело № 1002/2018 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 4064 з - 453/27.03.2018 г. на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Аерогари. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, необосновано, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед или обявяване на нищожността й, присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на РДГП - Аерогари, чрез процесуален представител в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед на жалбоподателя Зафиров е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на основание чл. 204, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗМВР. АС е приел, че заповедта отговаря на изискванията за форма, издадена е от компетентен орган, при спазване на административно - процесуалните правила и приложимото материално право и е в съответствие с целта на закона. Основателни са оплакванията на касатора за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. АС не е указал на страните разпределението на тежестта на доказване, нито е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 4 АПК да провери служебно дали му е изпратена преписката в цялост от административния орган. Видно от оспорената заповед същата е подписана "за директор" от Р. Бакърджиев съгласно заповед № 3282 з - 940/26.03.2018 г. АС не е изискал посочената заповед, не е събрал доказателства в каква хипотеза е подписано от лице, различно от директора на РДГП - Аерогари и на изрично формулираното оплакване от жалбоподателя относно компетентността на издателя на заповедта е отговорил в съдебното решение, че възражението е неоснователно, тъй като в заповедта е посочено на какво основание издателят има право да издаде оспорената заповед и е посочена заповедта за заместване. Този извод на АС противоречи на разпределението на тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, но при неоказана на страните тежест на доказване за настоящия съдебен състав няма правна възможност да пререши спора по същество. Предвид допуснатите съществени съдопроизводствени нарушения, посочени в предходния абзац, решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, при което съдът да провери компетентността на издателя на оспорената заповед в съотвествие с цитираните норми на АПК. Следва да се отбележи, че извод за надлежно упражняване на правомощие по заместване може да се направи в случай, че са налице надлежна заповед за заместване директора на РДГП за период, в който попада датата на издаване на заповедта, доказателства за причината за отсъствие на титуляра на длъжността и данни за длъжностното качество на подписалия заповедта. С оглед изложеното решението като неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на друг състава на същия съд със задължителни указания. По направените искания в касационното производство за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, като вземе предвид изхода му по съществото на спора. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение