Решение № 13246 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14734/2019 г.

Решение № 13246 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14734/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "ЛАЙТ- ИН ГЕЙМ" ЕООД, гр. Пловдив, чрез адвокат Нанев срещу Решение № 2288 от 12.11.2019 г., постановено по адм. дело № 2548/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта, с която са отхвърлени частично предявените искове за обезщетяване на претърпени имуществени вреди. Счита решението в оспорените му части за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му в обжалваните му части, като бъде постановено ново, с което да бъдат уважени исковите претенции в пълен размер. Претендира разноски пред двете инстанции в пълен размер. Ответникът, Държавна комисия по хазарта (ДКХ), чрез гл. юрисконсулт Иванов, в отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност и за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Предвид законодателните промени (§ 81, ал. 1 и ал. 4 и § 85, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на Закона за хазарта (ДВ, бр. 69/04.08.2020 г.), с Определение от 17.09.2020 г. постановено по настоящото дело, Държавната комисия по хазарта е заличена като страна в настоящия процес и на нейно място е конституирана Националната агенция за приходите. Процесуалният представител на НАП юрисконсулт Пеева взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административният съд Пловдив е уважил частично предявения от "ЛАЙТ- ИН ГЕЙМ" ЕООД против Държавна комисия по хазарта иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление за сумата в общ размер на 880 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.08.2019 г. до окончателното и изплащане и е осъдил ответника да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 419 лева. Със същото съдебно решение е отхвърлил исковата претенция на дружеството срещу ДКХ, за сумата общо над 880 лева до пълния предявен размер от общо 1340 лева, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на "ЛАЙТ-ИН ГЕЙМ" ЕООД с наказателно постановление на Председателя на ДКХ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. Същото е обжалвано от касатора и с Решение № 2214 от 20.12.2018 г. постановено по АНД № 6529/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив е отменено. Решението на Районен съд Пловдив е обжалвано от страна на ДКХ, и с Решение № 874 от 17.04.2019 г. постановено по КАНД № 249/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив е оставено в сила. Съдът от първата инстанция е установил, че пред двете съдебни инстанции дружеството е представлявано от адвокат по представено пълномощно от 02.10.2018 г., а съгласно договори за правна защита и съдействие от 02.10.2018 г. и 21.03.2019 г. е заплатило в брой уговорените в тях адвокатски възнаграждения. Въз основа на тази фактическа установеност, от правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение на претендирания размер съдът е уважил направеното възражение от ответника и е приел, че заплатените суми са завишени с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делата и ги е намалил до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Първоинстанционното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на установената фактическа обстановка от съда е изведен единствено възможният и правилен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди по приложимия закон, в приетия от съда размер. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищцовото дружество е наложена имуществена санкция, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Макар наказателното постановление да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, същият е акт, издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. В настоящият случай е доказано от дружеството, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, приключило с отмяна на акта. Представени са изискуемите се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договори между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд и доказващ реалното заплащане на договорените суми, подлежащи на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, (макар адвокатската защита да не е задължителна), се явява имуществена вреда за адресата на наказателното постановление. По горните съображения и съгласно ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС (задължително за съдилищата и органа, издал отмененото НП с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно съдът от първата инстанция е приел за основателно направеното от ДКХ възражение за прекомерност на размера на претендираното обезщетение с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото. Съгласно мотивите на приетото и цитирано по-горе ТР № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. по описа на ВАС, държавата като ответник в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да навежда всякакви доводи в своя защита, твърдейки прекомерност на платеното в административнонаказателното производство адвокатско възнаграждение и несъответствие на договорения размер на същото с неговата фактическа и правна сложност. Тези доводи по същество съставляват оспорване размера на претендираното обезщетение. В пряка и непосредствена причинна връзка е този разход за адвокатско възнаграждение, който е справедлив и обоснован, съответен на обема и сложността на извършената работа съгласно изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗА. В настоящият случай правилно административният съд е приел, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, обема и вида на осъществената правна помощ заплатеният размер на адвокатското възнаграждение не съответства на критериите на чл. 36, ал. 2 ЗА – да е обоснован и справедлив. При съобразяване на установените факти и дължимият се минимален размер на адвокатското възнаграждение съдът в обжалваното решение правилно е определил размера на подлежащата на обезвреда имуществена вреда, причинена на ищеца, от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Искането на ответникът за присъждане на разноски за касационното производство е неоснователно и следва да се остави без уважение. В чл. 10 ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Тази изрична законова регламентация на отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, която регламентира възможността ищеца да заплати на ответника възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт, съгласно разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, като неприключилите до влизането в сила на този закон производствата се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо въззивно или касационно обжалване. Предвид това в хипотеза, като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение