Решение № 3808 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8980/2019 г.

Решение № 3808 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8980/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Божанчев, О. Попов, М. Попова, Е. Попов и Д. Попов против решение № 2560 от 12.04.2019 г., постановено по адм. д. № 5453/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Д. Божанчев, О. Попов, М. Попова, Е. Попов и Д. Попов против писмо № СОА16-ГР94-2757/20.03.2018 г. на кмета на Столична община, в което е обективиран отказ за отмяна на отчуждаването на притежаваните от жалбоподателите идеални части от недвижим имот с пл. № 446, кв. 18, м. "Изток-юг" по плана на гр. София и идеални части от източната жилищна сграда в същия, като е констатирано, че жалбоподателите следва да изразят изрично желанието си за промяна на определеното имотно обезщетение в парично. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е издадена в предписаната от закона форма. Съдът обосновава извод за съответствие на административния акт с материалния закон, като изцяло възприема изложеното от административния орган, без да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност в т. ч. и приложеното по делото влязло в сила решение, постановено по адм. д. № 118/2007 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен предходен отказ на кмета на Столична община за отмяна на отчуждаването, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне като са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и органът е задължен да се произнесе в тримесечен срок от получаване на преписката. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателите на 29.05.2000 г. депозират пред СГС искане за отмяна на отчуждаването на тяхната част от недвижим имот пл. № 446, кв. 18 по плана на гр. София, както и да бъде постановено възстановяване на даденото от двете страни в отчуждителното производство. По искането е образувано съдебно производство, което е прекратено и преписката е изпратена по подведомственост на кмета на Столична община. Установено е, че отчуждаването и завземането на процесния имот е извършено до 30.10.1998 г. и на основание § 3, ал. 1 ЗИД ЗТСУ, действащ към момента на депозиране на искането, но отменен към датата на изпращане на преписката на кмета на Столична община се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и чл. 102 (отм.); от Закон за собствеността, съответни на разпоредбите действащия § 9 ПР ЗУТ. Преписката е получена от административния орган на 14.01.2003 г. и по искането на 26.01.2007 г. е постановен отказ за отмяна на отчуждаването. С влязло в сила решение, постановено по адм. д. № 118/2007 г. по описа на Административен съд София – град отказът е отменен, като с решението, на основание чл. 173, ал. 2 АПК на административния орган са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По делото безспорно е установено, че имотът на жалбоподателите е отчужден по реда на ЗТСУ (отм.); , като е определено имотно обезщетение с тристаен апартамент, като блокът, в които е следвало да се намира апартамента не е построен, т. е отчуждителното производство не е завършено, поради което в случая следва да се приложат отменените разпоредби на ЗТСУ и чл. 102 от Закона за собствеността. В решението изрично са дадени указания да се установи дали жалбоподателите са наследници на лицата, от които имотът е отчужден; да се установи каква част от имота е собственост на тези лица, каква е квадратурата на целия отчужден имот и каква част от нея е принадлежала на жалбоподателите, като след преценка на всички обстоятелства да се приложат отменените разпоредби на ЗТСУ и чл. 102 (отм.); от Закона за собствеността, като в случай, че имотът не може да бъде възстановен да бъде заплатено обезщетение. Това решение на съда влиза в сила на 01.10.2008 г., като с писмо 20.03.2018 г. е постановен нов отказ, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. Този отказ не е съобразен със задължителните указания на влязлото в сила съдебно решение по тълкуването и прилагането на закона, описани по-горе, а в него е посочено, че на основание § 9 ПР ЗУТ може да се извърши частична отмяна на отчуждаването и частично прекратяване на отчуждителното производство, стига това да не касае идеални части от имота, както и че липсата на предпоставките на § 9, ал. 2 ПР ЗУТ води до невъзможност за удовлетворяване на искането. Следователно в случая е налице неизпълнение на съдебно решение. Не са установени фактите, за които изрично са дадени указания. Не са анализирани и съответно приложени цитираните в решението правни норми. Не са изложени относимите фактически и правни основания, обосноваващи, че имотът не може да бъде възстановен, като съответно не е определено и заплатено парично обезщетение. От изложеното следва, че в случая с постановения втори отказ е налице неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Съгласно правилото на чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Ето защо оспорения отказ е нищожен, а обжалваното съдебно решение в настоящото производство е постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което отказът да се прогласи за нищожен, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от получаването й. Предвид изхода на делото, направените своевременни искания за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Столична община да заплати на Д. Божанчев, О. Попов, М. Попова, Е. Попов и Д. Попов сумата 350 лв., представляваща заплатена държавна такса в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,