Решение № 400 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 347/2008 г.

Решение № 400 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 347/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 12 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 233, ал. 2 от ГПК (отм.). Образувано е по молба на С. Б. Х. от гр. П., ул. М. № 4 за отмяна на влязло в сила решение на тричленен състав на ВКС на РБ № 1540/10.I.2007 г. по описа на IV-б отделение постановено по гр. д. № 2271/2005 г. Искането си за отмяна тя мотивира с обстоятелството, че тя не е била конституирана като страна по делото, а постановеното решение има сила и за нея. Излага и оплаквания за неправилности на съдебния акт. Върховният касационен съд, петчленен състав на ГК, разгледа молбата и провери нейната допустимост и основателност с оглед изискванията на чл. 233, ал. 2 от ГПК (отм.). Молбата е подадена с пощенски плик с клеймо 10.I. 2008 г. в последния ден от едногодишния срок по чл. 232, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. А. И. А. е предявил иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу И. Х. Х. и Д. И. Х., двамата от гр. П. С решение от 4.VII.2003 г. на Петричкия районен съд по гр. д. № 35/2003 г. искът е уважен и ответниците И са осъдени да предадат владението на спорния имот. С решение на Благоевградския окръжен съд от 11.VII.2005 г. постановено по гр. д. № 790/2003 г. е изменен частично първоинстанционния съдебен акт досежно размера на правото на собственост на ищеца, но ответниците са осъдени да предадат владението на ид. части от спорното дворно място. С решение № 1540/10.I.2007 г. постановено по гр. д. № 2271/2005 г. Върховният касационен съд, IV-б гражданско отделение е оставил в сила въззивното решение, в частта, с която са осъдени И. и Д. Х. да предадат на А. А. владението на сградата, намираща се в северната част на парцела. Обезсилено е същото решение в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците И, че А. А. е собственик на 80/5325 ид. части от парцел **** и на 1/15 ид. част от сградата, построена в северната му част, както и в частта, с която ответниците са осъдени да предадат на ищеца владението на идеалната част от същия парцел **** делото е върнато на Благоевградския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора Благоевградския окръжен съд с решение № 138/18.IХ.2007 г. по гр. д. № 21/2007 г. е отменил решението на Петричкия районен съд по гр. д. № 35/2003 г. и вместо това е отхвърлил иска на А. срещу И. и Д. Х. по отношение на дворното място. В останалата част е констатирано, че решението е влязло в сила. Това решение на Благоевградския окръжен съд е влязло в сила като необжалвано. Молбата за отмяна касае решението на тричленния състав на IV-б гр. о. на ВКС в частта, с която спорът е решен относно предаване владението върху сградата в северната част на парцела. От приложения в първоинстанционното производство нот. акт № * том II дело № 308/29.IV. 1959 г. е видно, че Г. Х. Х. и И. Х. Х. са закупили дворно място в гр. П. на ул. П. май № 4 представляващо пл. № 2* нот. акт № * том I дело № 211/1960 г. Георги Х. Х. е отстъпил на И. Х. Х. безвъзмездно и безсрочно правото на строеж върху собствените си ид. части от съсобственото им дворно място. От приложеното към молбата за отмяна удостоверение за граждански брак е видно, че И. Х. Х. и молителката С. Б. П. са сключили брак на 7.VIII.1954 г., като след брака съпругата е приела фамилното име Харизанова. От съпоставката на датите на сключване на брака и продажбата от 1959 г., респ. учредяването правото на строеж през 1960 г. е видно, че имотът е със статут на съпружеска имуществена общност. Бракът на молителката и ответника по делото И. Х. е съществуващ и към момента на разглеждане на делото от 5 членния състав, видно от удостоверението за семейно положение № 732 от 12. ХII. 2008 г. на Община П. В цялото производство по делото досега молителката не е участвала в качеството на страна. Спорът по настоящото дело е с вещноправен характер относно недвижим имот със статут на съпружеска имуществена общност, като спорното правоотношение е от такова естество, което налага решението да бъде еднакво и за двамата съпрузи, които в производството по делото имат положението на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ГПК (отм.). Общото предявяване на иска срещу всички другари е условие за допустимост на процеса. Съвместната собственост при съпружеската имуществена общност налага съвместна процесуална легитимация и задължително другарство по искове за собственост върху обща вещ предявен срещу съпрузи - т. 12 от Постановление на Пленума на ВС на РБ № 2/1977 г. Ревандикационният иск е предявен само срещу ответника И, като по време на разглеждане на делото не е конституирана съпругата му - молителката С. Б. Това обуславя основателността на подадената от последната молба по чл. 233, ал. 2 от ГПК (отм.). В съответствие с направеното искане за отмяна на решението на ВКС в частта, с която е оставено в сила решението на Благоевградския окръжен съд по гр. д. № 790/2003 г., както и в частта, с която е оставено в сила решението на Петричкия районен съд с решението на окръжния съд от 2003 г., следва да се отменят посочените решения и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Петричкия районен съд, тъй като неучастието на задължителния другар в процеса налага извършване на всички процесуални действия с негово участие като страна. Оплакванията в молбата за отмяна, касаещи правилността на постановените съдебни актове са извън предмета на настоящото производство за отмяна на влезли в сила решения по глава 21 на ГПК (отм.) и поради това настоящият петчленен състав не взема отношение по тях. По изложените съображения, Върховният касационен съд, в петчленен състав на ГК