Решение № 7573 от 10.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Национална агенция за приходите срещу осъдителната част на решение 20/04.01.2023 г., постановено по адм. дело 11402/2021 г. на Административен съд - София - град и по касационната жалба на В. Александрова, В. Александрова и Ц. Александров срещу отхвърлителната част на решение 20/04.01.2023 г., постановено по адм. дело 11402/2021 г. на Административен съд - София - град.Релевират се оплаквания за тяхната неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Искат отмяна на решението в обжалваните части и решаване спора по същество. Пред касационната инстанция не се представят доказателства в подкрепа на касационните оплаквания. В качеството на ответници по касационните жалби страните оспорват същите. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на постановеното решение. Моли същото да се остави в сила. Касационните жалби са подадени в срока по чл.211 АПК от надлежни страни, за които съденият акт в обжалваните му части е неблагоприятен, поради което са допустими раз разглждане по същество, но са неоснователни. С обжалваното съдебно решение Административен съд - София град е уважил частично предявения от В. Александрова, В. Александрова и Ц. Александров, в качеството им на наследници по закон на К. Александров, починал в хода на производството по делото, против Национална агенция за приходите иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 8000 хиляди лева, като е отхвърлил иска до предявения размер от 15000 лв.. В осъдителната част съдът е приел иска за основателен и доказан, като размерът от 8000лв. е приет за справедливо обезщетение по см. на чл. 52 ЗЗД, вр.§1 ЗР на ЗОДОВ за понесените морални вреди. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна и въз основа на установените релевантни за спора факти е направил правилни и обосновани правни изводи за доказаност на елементите от фактическия състав на отговорността. Доколкото установените по делото фактически установявания не са оспорени с касационните жалби, не се представят и доказателства в касационното производство, на осн. чл. 220 АПК вр. чл. 219 АПК фактите, установени от първоинстанционния съд следва да се възприемат от настоящата инстанция изцяло. Не е необходимо същите да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Искът се основава на твърдение за понесени неимуществени вреди от наследодателя на ищците К. Александров, в резултат от оспорен и отменен като незаконосъобразен РА Р22221015002713-091-001 от 06.04. 2016г. и РА 2200222216005109-091-001 от 14.03.2017г. влязло в сила Решение 6739/2018 г по адм. дело 7745/2017 г. по описа на АССГ . Съдът обосновано и правилно е приел, че основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 3ОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат, като при липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция на Александров, а впоследствие на неговите наследници за обезщетяване на неимуществени вреди, се явява основателна и доказана. Правилно е определен и размерът на дължимото обезщетение. Съдът е анализирал доказателствата за здравословното състояние на първоначалния ищец, изследвал е медицинската документация, заключението на вещото лице по приетата медицинска експертиза и показанията на свидетелите, които са установени влошаване на съществуващото [заболяване] и наличието на стрес и негативни емоции в резултат на извършените ревизии и отменените по административен и съдебен ред ревизионни актове. При тези фактически установявания са обосновани изводите на първоинстанционният съд, че предявеният иск е основателен, в частта за преживян от Александров физически и психически дискомфорт в продължение на две години,като правилно е отхвърлил доводите на касатора в настоящето производство за дължим размер на обезщетението в размер на 34 лева каквито са установените с ревизионните актове задължения на Александров. Посочените физически и психически страдания са пряка и непосредствена последица от отменените като незаконосъобразни ревизионни актове. При определяне на обезщетението за предявените неимуществени вреди съдът е съобразил видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца, както и практиката на СЕС в тази насока,като на основание чл. 52 ЗЗД е определил по справедливост обезщетение в размер на 8000 лева, като е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният иск за разликата до 15 000 лева. Към изложените от първоинстанционния съд мотиви, които настоящата инстанция възприема изцяло като правилни и обосновани и към които препраща на осн. чл. 221 , ал. 2 АПК, следва да се добави и това, че при съпоставка на размера на установените данъчни задължения по отменените РА, с периода на проверка за издаването на същите и всички действия , предприети за това, се налага извод за нарушение на принципа на съразмерност - чл. 6 АПК . според същия административните органи следва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. С оглед на изложеното обжалваното решение на АССГ следва да се остави в сила. Водим от горното, на осн. чл. 221, ал.1 и ал.2 АПК, Върховният административен съд