Решение № 13669 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7291/2016 г.

Решение № 13669 от 10.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7291/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационен протест и две касационни жалби против решение № 845/4.05.2016 г., постановено. по адм. д. № 918/2015 г. на Административен съд - Б.. С касационния протест на прокурор към Окръжна прокуратура Б. и касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) се обжалва решението в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на К. С. Г. сумата от 2400 лева като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 18.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. ГДИН обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 74 лева и в частта, с която е оставено без уважение искането й за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационния протест и касационната жалба се излагат доводи, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от посочените от него условия в затвора. Възразяват, че прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС, е отложено за 1.01.2019 г. и не може да се претендира обезщетение за изискване, което не е влязло в сила. ГДИН се позовава и на решението на ЕСПЧ по делото Георгиев срещу България, като сочи, че условията, при които е пребивавало лицето, не са достигнали ниво на суровост, за да попадат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Моли се обжалваното решение да бъде отменено в осъдителната му част, като се отхвърли предявения иск, евентуално, присъденото обезщетение да бъде намалено. От страна на ГДИН е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба на К. С. Г., подадена чрез адв. С. К., се обжалва решението в частта, с която е определен размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и в частта на разноските. Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно и се иска да бъде отменено. Излагат се доводи, че за преживените унижения на достойнството и за лошите условия на живот в затвора, определеният размер на обезщетението е занижен. Претендира се присъждане на разноски в пълен размер и за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационният протест и касационната жалба на ГДИН са частично основателни, а касационната жалба на К. Г., е неоснователна. Оспореното решение на АС - Б. е правилно по отношение на формирания извод за установеност на елементите на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ, с оглед на което държавата дължи обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди за процесния период от 29.12.2010 г. до 17.04.2013 г., но е неправилно по отношение размера на присъденото обезщетение, предвид доказателствената съвкупност, поради което следва същият да бъде приет за завишен. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационният протест и касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и са процесуално допустими. С обжалваното решение съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на К. С. Г. обезщетение в размер на 2400 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на дирекцията, изразяващо се в неосигуряване на достатъчно жизнена площ в спалните помещения, в които той е пребивавал, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода за времето от 20 до 6 часа, достатъчен приток на естествена светлина, условия за поддържане на лична хигиена, препарати за почистване и дезинфекция на спалните помещения, в периода на изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода" в Затвора в гр. Б. от 29.12.2010 г. до 17.04.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 18.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, и е отхвърлил иска за разликата над 2400 лева до пълния размер на обезщетението от 30 000 лева, както и за периода 17.04.2013 г. - 19.11.2014 г. включително, като неоснователен. С оглед изхода на спора административният съд е осъдил ГДИН да заплати на К. С. Г. и разноски по делото в размер на 74 лева, съобразно уважената част от иска. Съдът е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че за периода 29.12.2010 г. - 17.04.2013 г. ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, поради непредоставянето му на достатъчно жизнена площ в спалните помещения, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и през нощта, достатъчен приток на естествена светлина в спалните помещения, условия за поддържане на лична хигиена, препарати за почистване и дезинфекция на спалните помещения. Тези условия се дължат според съда на незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за спазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, съгласно който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Задължението на затворническата администрация произтича пряко от нормата на закона. Налице е нечовешко отношение, поради липсата на достатъчна жилищна площ. В конкретния случай, от установените по делото факти и обстоятелства, може да се направи извод, че битовите условия, в които пребивал ищецът в Затвора - Б., надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което неизбежно води до причиняване на неимуществени вреди, поради търпени унизителни изживявания, които следва да се обезщетят. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е преценил обективните данни, относно условията в мястото за лишаване от свобода и продължителността на периода, за който се търси обезщетението - от 29.12.2010 г. до 17.04.2013 г. в размер на 2400 лв., дължимо ведно със законната лихва, считано от 18.05.2015 г. до окончателно изплащане на сумата. В останалата част, до пълния претендиран размер от 30 000 лева, както и за периода 17.04.2013 г. - 19.11.2014 г., съдът отхвърлил исковата молба като неоснователна. За да достигне до горния правен резултат, административният съд приел, че за периода 17.04.2013 г. - 19.11.2014 г. ищецът е бил преместен и е изтърпял остатъка от наложеното му наказание в ЗООТ "Строител", където битовите условия са приемливи и благоприятни за опазване на психическото и физическото здраве на лишените от свобода. На пребиваващите там е осигурено достатъчно жизнено пространство - три спални помещения, в едно от които е бил настанен ищеца, настанените там ползват обща кухня и коридор, разполагат с отделна баня с тоалетна и още една тоалетна, имат 24 часов достъп до тоалетна, течаща студена и топла вода, душ, възможност за поддържане на отлична хигиена. За неоснователни и недоказани са приети и оплакванията му, че заболяванията му, които са диагностицирани от външни специалисти през целия исков период и по повод на които са издадени амбулаторни листове и му е предписано лечение, са причинени именно от лошите условия в затвора в Б. и от некачествената храна там, че му е отказано лечение на рамото и извършване на физиотерапия, че невинаги е имало квалифициран лекар в затвора, който да е работил със здравната каса и затова на затворниците не е оказвана квалифицирана медицинска помощ. Въз основа на приложените по делото доказателства съдът е приел, че на ищеца са били извършвани необходимите прегледи и му е било оказано адекватно медицинско обслужване, съобразно заболяванията му, на което и основание е прието за неоснователно твърдението на Г., че спрямо него отношението е било нехуманно и унизително. За неоснователни са приети още и твърденията на ищеца, че е забавена жалбата му срещу заповед за налагане на дисциплинарно наказание от 21.05.2012 г., че е бил лишен от получаване на повишена дажба храна, тъй като е полагал труд, както и че е бил лишен от възможността да получава хранителни пратки и да осъществява срещи насаме със своя защитник. По отношение на искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът се е позовал на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ и е оставил без уважение искането. Касационната инстанция споделя изводите на съда, относно основателността на претенцията, но що се отнася до размера на определеното обезщетение, намира решението за необосновано. Съдът е бил сезиран с искова молба от К. С. Г., към която по-късно са постъпили и уточнения, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, за причинени му физически болки, страдания и негативни емоционални преживявания като потискане и унижение, вследствие незаконосъобразни бездействия на органи и длъжностни лица на ГДИН да му осигурят приемливи материални условия на живот, а именно: достатъчна жизнена площ, достатъчно осветление и приток на дневна светлина, санитарен възел в спалните помещения, в които е бил настанен, постоянен достъп до тоалетна и течаща вода през цялото денонощие, условия за поддържане на личен тоалет и хигиена, ежемесечно основно почистване и дезинфекция на спалните и общите части, смяна на постелъчното бельо, медицинско обслужване и лечение, достатъчно и качествена храна, условия за двигателна активност, възможност за получаване на хранителни пратки и лични принадлежности от трети лица, възможност за провеждане на срещи със защитник насаме, възможност за ползване на помещението за културно-масова работа по график. В исковата молба ищецът е посочил, че поради лошите материални условия, при които е принуден да пребивава в затвора в гр. Б., е бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, като килиите, в които е бил настанен, били пренаселени. Достъпът до общата тоалетна не бил разрешен през нощта, когато спалните помещения се заключвали, поради което той и останалите настанени с него лишени от свобода били принудени да използват за посрещане на биологичните си нужди кофа, поставена вътре в спалното помещение. На горепосоченото се основава и твърдението на Г. за получените от него заболявания. Ищецът твърди, че бил лишен от качествена и адекватна медицинска помощ - не му били извършени задължителните профилактични прегледи, не бил извеждан на контролни медицински прегледи, отказано му било да бъде изведен за извършването на физиотерапия, назначена от специалист, вследствие на което влошеното му здравословно състояние се усложнило и развил нови заболявания. Всичко това му причинявало страдания, нежелание за живот, както и усещане, че е лишен от шанс за каквато и да е помощ в собствената си държава. Доказателствата по делото установяват, че ищецът К. С. Г. е постъпил в Затвора - Б. на 29.12.2010 г., като е изтърпял фактически 2 години, 8 месеца и 5 дни, като от извършваната от него работа са му зачетени и намалени от присъдата 7 месеца и 21 дни и е освободен условно предсрочно на 19.11.2014 г. Като новопостъпило лице е бил настанен в Приемно отделение в периода 29.12.2010 г. - 24.01.2011 г., след което е преразпределен в група за обвиняеми и подсъдими. След получаване на окончателна присъда е преразпределен в 5-та група за осъдени на 14.11.2011 г., след което на 28.11.2011 г. по негово желание е преместен в трета група. От 16.04.2013 г. с решение на Комисията по чл. 73 ЗИНЗС е прекатегоризиран и настанен в ЗО "Строител", като на 19.11.2014 г. е освободен УПО с остатък на присъдата в размер на 1 г., 8 месеца и 4 дни. Действително, от данните по делото безспорно се установява, че в спалните помещения, в който е бил настанен ищецът, не съществуват тоалетни възли и течаща вода. През деня от 08.30 до 20.00 часа, всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел, като студената вода се подава непрекъснато, а два дни в седмицата се подава и топла вода. След заключване на помещенията в 20.00 часа се ползват индивидуално бутилки за вода, но липсва достъп до санитарните възли. Обосновани са изводите на съда, че за периода от 29.12.2010 г. до 17.04.2013 г. К. Г. е бил подложен на унизително отношение поради липсата на санитарен възел в килията и невъзможността през нощта да ползва тоалетна. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Но при преценката на данните по делото, съдът не е отчел факта, че в Затвора - Б. през деня е осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички задържани лица, поради това че помещенията са отворени. Установеното от съда унизително отношение към ищеца не е било с продължителност през цялото денонощие, респ. през целия му престой за процесния период в Затвора - Б.. О. това, по делото е останал неизяснен факта за броя на задържаните лица, настанени в една килия с ищеца. Ищецът е посочил, че в една килия е имало от 12 до 33 души, които са изтърпявали наказанието си. Но той не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си. Данни за броя задържани лица в една килия за процесния период не се съдържат и в справката, представена от администрацията на затвора. Поради това са необосновани изводите на съда, че ответникът не е осигурил на ищеца минимална жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимото за едно лице свободно пространство. Правилно административният съд е отхвърлил исковата молба в частта й, касаеща периода 17.04.2013 г. - 19.11.2014 г., когато Г. се е намирал в ЗО "Строител". Видно от доказателствата по делото, там той е разполагал с голяма площ за обитаване, имал е денонощен достъп до тоалетна и душ. Настоящият състав напълно споделя изводите на съда за неоснователност и недоказаност на оплакванията на ищеца за получени заболявания поради лошите условия в затвора, некачествената храна, отказаното му лечение на рамото и извършване на физиотерапия, и т. н., поради което не счита за нужно да ги приповтаря. Въз основа на изложеното дотук, настоящата инстанция намира, че касационният протест и касационната жалба на ГДИН, са частично основателни. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 2400 лева на 1200 лева, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й заплащане, а за разликата до 2400 лева, искът следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения, касационната жалба на Г. в отхвърлителната част на решението е неоснователна. Неоснователно е и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. С оглед на гореизложеното, и съобразно уважената част от исковата претенция, решението следва да се отмени и в частта, с която в полза на Г. са присъдени разноски за горницата над 42 лева до присъдения размер от 74 лева. На касационния жалбоподател - К. С. Г., разноски за касационната инстанция не следва да се присъждат. С оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което в зависимост от фактическата и правна сложност на делото и съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се определи в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,