Решение № 6685 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 74/2024 г.

Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по искане вх. 4855/25.03.2024 г., подадено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, чрез процесуалния й представител юрисконсулт Г. Манолов, за допълване на решение 3494/21.03.2024 г., постановено по адм. дело 74/2024 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. По наведени доводи, че с решението си тричленният състав не се е произнесъл по формулираното в касационната жалба на КЗК, изрично искане за отмяна на решение 1244/24.10.2023 г., постановено по адм. дело 246/2023 г. по описа на Административен съд-София област /АССО/, осми състав, в частта му за разноските, се претендира допълване на решението, постановено по настоящото дело, с което съставът да се произнесе по искането на КЗК за отмяна на първоинстанционното решение, в частта му за разноските. По делото е постъпило и искане вх. 6487/19.04.2024 г. на "Джунти Психометрикс България" ООД, подадено чрез процесуалния му представител адвокат И. Дахлянова, за изменение на решение 3494/21.03.2024 г., постановено по настоящото дело в частта му за разноските. По релевирани в искането подробни съображения се твърди, че съдът неправилно не е присъдил своевременно поисканото от дружеството, адвокатско възнаграждение в размер на 1 800лв. Насрещните страни по исканията - "Джунти Психометрикс България" ООД /по искането за допълване на решението на основание чл. 176, ал. 1 АПК/, съответно - КЗК /по искането за изменение на решението, в частта за разноските/, представят писмени отговори, с които претендират искането на другата страна да бъде оставено без уважение. Останалите страни по делото, редовно уведомени, не изразяват становища по направените искания. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Искането на Комисията за защита на конкуренцията, като предявено от надлежна страна в законоустановения срок, е допустимо, а разгледано по същество - основателно, по следните съображения: Основното производство по делото е образувано по три касационни жалби, подадени включително от КЗК, срещу решение 1244/24.10.2023 г. по адм. дело 246/2023 г. по описа на АССО, осми състав, в частта, с която по жалбата на "Джунти Психометрикс България" ООД е отменено решение 193/25.02.2021 г. на Комисията, постановено по преписка КЗК-479/2020 г., в частта, с която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29 и чл. 36, ал. 1 Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ и наместо това е установено, извършено нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК от "Прометрикс" ООД, както и нарушение по чл. 29 ЗЗК от Фондация "Хестия", и преписката е върната на Комисията за определяне на съответни имуществени санкции. Със същото решение на АССО, КЗК е осъдена да заплати на "Джунти Психометрикс България" ООД сумата от 7 050лв, представляваща направени по делото разноски. С постановеното по настоящото дело решение, чието допълване претендира КЗК, атакуваното първоинстанционно решение е оставено в сила, като нито в мотивите, нито в диспозитива му, тричленният съдебен състав се е произнесъл по искането на КЗК, за отмяна на оспореното решение на АССО в частта му за разноските. Предвид така установеното, съдебният състав приема, че е налице основанието по чл. 176, ал. 1 АПК, за допълване на решение 3494/21.03.2024 г., постановено по настоящото дело. В тази връзка, съдът съобрази, че искането на КЗК за отмяна на първоинстанционното решение в частта му за разноските, формулирано в касационната жалба, има характера на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на решение 1244/24.10.2023 г., по адм. дело 246/2023 г. по описа на АССО, осми състав, в частта му за разноските, което е недопустимо за разглеждане от касационната инстанция. По аргумент от чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, искането на КЗК за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, в частта му за разноските, не е родово подсъдно на Върховния административен съд, а е от компетентността на административния съд. Поради това и в тази му част - по искането за отмяна на решение 1244/24.10.2023 г. по адм. дело 246/2023 г. по описа на АССО, осми състав, в частта му за разноските, обективирано в касационната жалба на Комисията за защита на конкуренцията, последната следва да бъде изпратена за произнасяне по компетентност на АССО, осми състав. По отношение на искането на "Джунти Психометрикс България" ООД, настоящият състав приема, че е предявено от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно, по следните съображения: Изрично в мотивите на решение 3494/21.03.2024 г., постановено по адм. дело 74/2024 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, е изтъкнато, че съдът приема за недоказано искането на процесуалния представител на "Джунти Психометрикс България" ООД, за присъждането на разноски в размер на 1 800лв, направени за адвокатска защита в касационното производство, с оглед обстоятелството, че доказателства за извършването им са представени само в полза на адвокатско съдружие, без данни относно размера на адвокатския хонорар, изплатен само за един адвокат. При липсата на данни и доказателства, установяващи размера на възнаграждението, изплатено за един адвокат, каквото именно е дължимо съгласно правилото на чл. 143 АПК, субсидиарно приложимо в производството по чл. 208 АПК, тричленният състав приел искането за разноски за недоказано и неоснователно, и не присъдил на "Джунти Психометрикс България" ООД претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение от 1 800лв. С оглед така установеното, в случая не са налице материалноправните предпоставки за допълване или изменение на постановеното по настоящото дело решение, в частта му за разноските. Разпоредбата на чл. 248 ГПК е част от раздел III, глава Осемнадесета, част втора на ГПК, озаглавен "Поправяне на решението", като в образувано по този текст производство, съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само когато, при направено искане, се установи допусната грешка или пропуск да ги присъди. В случая не е налице никоя от тези две хипотези, доколкото несъмнено липсва пропуск на съда да разгледа и обсъди своевременно заявената от "Джунти Психометрикс България" ООД претенция за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, нито е допусната грешка при произнасянето по нея. Релевираните в искането за изменение на решението по делото в частта му за разноските, подробни доводи не променят този извод, по аргумент от чл. 143 АПК, обсъден в контекста на т. 1 от Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълк. дело 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, според което при неблагоприятен изход от делото, страната дължи разноски за заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, но само за един адвокат и ако заплащането е установено като действително направено по делото в полза на именно този адвокат. Предвид това и липсата на данни, позволяващи определянето на сумата, претендирана от "Джунти Психометрикс България" ООД, като изплатена за възнаграждението на само един адвокат и безспорните данни, че процесуалното представителство на дружеството пред ВАС е осъществявано от двама пълномощници - адвокат И. Дахлянова и адвокат Х. Райчев, съдът с решението, чието изменение се иска, мотивирано приел заявената от дружеството претенция за разноски за адвокатска защита, за недоказана, а оттам - и неоснователна, при което я оставил без уважение. При отсъствието на фактическо и правно основание за изменение на решението, въз основа на изтъкнатите за това доводи, искането като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 176, ал. 1 АПК, както и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,