Решение № 229 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 255/2012 г.

Решение № 229 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 255/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Костадинка Арсова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. М. А. З. и П. К. З. са подали молба за отмяна на решение № 547 от 12.01.2011 г. постановено по гр. д. № 660 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение, с което е отменено решението от 25.01.2010 г. по гр. д. № 5597 от 2009 г. на Софийски градски съд, IV"а" състав и са осъдени молителите на основание чл. 108 ЗС да възстановят собствеността и предадат владението на Ц. И. М., Л. Ц. Л., Б. С. И. и И. С. И. на 618 кв. м. от У.....-.... от кв..... по плана на [населено място], [жк], м. "Г.- А.". В молбата, която е подадена на 25.11.2011 г. с вх. № 182558 е посочено, че случайно на 28.02.2011 г. са се снабдили със скица на имота и акт за узаконяване на същия имот №.... от....... г. Считат, че тези две доказателства ако се намираха в кориците на делото, поради тяхното съществено значение щяха да променят крайният извод и приложимото материално право. Ответниците Ц. И. М., Л. Ц. Л. Б. С. И. и И. С. И. са представили писмен отговор. В него сочат, че молбата е неоснователна, тъй като молителите са били в известност за наличието на тези доказателства. Акта за узаконяване е издаден по молба на М. А. З., а скицата е била налична по време гледане на делото, поради което при добра грижа за водене на процеса тя е трябвало да бъде представена. На второ място сочат, че представените доказателства не са от съществено значение за крайното решение по спора. Ответниците са направили искане за присъждане на разноски в размер на 1000 лв., документирани с договор за правна защита и съдействие № 0255035 от м. май 2012 г. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното: Молбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу влязло в сила решение, което е неблагоприятно за нея, в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, която допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт и в законният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С решение № 547 от 12.01.2011 г. постановено по гр. д. № 660 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение, молителите М. А. З. и П. К. Зарева са осъдени на основание чл. 108 ЗС да възстановят собствеността и предадат владението на Ц. И. М., Л. Ц. Л., Б. С. И. и И. С. И. на 618 кв. м. от У.....-..... от кв..... по плана на [населено място], [жк], м. "Г.- А.". Прието е, че ищците -ответници по молбата се легитимират с решение на ОСЗГ №...... от........ г., а молителите са частни правоприемници на лица, подържащи придобивно основание по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Развита е и тезата, че е налице конкуренция на права при която правата на ползвателите, които не заявяват свои самостоятелни права върху имота нямат правен интерес да се защитават срещу материалната незаконосъобразност на реституционният акт. Именно това разбиране е обусловило и крайният изход по спора. Представените с молбата доказателства не биха променили крайният резултат, поради което следва да се приеме, че не са от съществено значение. На второ място тези доказателства са могли да бъдат предоставени от молителите в рамките на продължаващото пет години съдебно производство защото акта за узаконяване е издаден в тяхна полза, а скицата се е намирала в техническата служба на общината и при добра грижа за водене на процеса те са могли да се снабдят с нея. Следователно не са налице нови обстоятелства или доказателства, което да обуслови възможност за отмяна на атакуваните решение на ВКС. Без правно значение е правилността на съдебният акт, тъй като отмяната представлява извънреден извън инстанционен способ за контрол върху влезли в сила решения и се прилага само в изчерпателно изброените в закона случаи. Тези условия в конкретния случай не са налице поради което и подадената молба е неоснователна. Ответниците дължат на Ц. И. М. направените от него разноски от 1 000 лв. за това производство за които е представен счетоводен документ. По изложените съображения ВКС, състав на Първо отделение